Джон Гришам
Сянката на чинара (29)

29

Джейк и Карла седяха на масата в кухнята и чакаха да стане кафето. Още нямаше пет сутринта, сряда, 22 февруари — ден, който несъмнено щеше да се окаже един от най-скръбните и зловещи дни в историята на окръга. Двама тийнейджъри — умни деца, силни ученици, спортисти, членове на църквата, популярни деца от добро семейство — бяха убити на заледения път от един пияница. Трагичната новина се разпространяваше мълниеносно. Кафенетата бяха пълни и ранобудните се тълпяха в тях за последни новини. Църквите щяха да отворят за молитва. Гимназията в Клантън щеше да бъде най-тъжното място. Горките деца.

Карла наля кафето и двамата заговориха приглушено, за да не събудят Хана.

— Дори не съм отварял папката — каза Джейк. — Ози ме повика в понеделник, каза ми, че Симиън е арестуван в събота сутринта и трябва да се яви в съда в сряда. Когато изтрезнял, Ози го закарал вкъщи и по пътя му казал да разкара адвокатите от Мемфис. Благодарих на Ози и се съгласих да се срещнем по-късно. Той ми звънна и ме попита дали мога да се явя в съда в сряда. Ози смяташе, че може да използва обвинението за шофиране в нетрезво състояние, за да сплаши Симиън да пази поведение. Отидох в съда, оправих документите, помолих за отлагане, получих го и в голяма степен забравих за случилото се. По онова време Букър Систрънк представляваше Симиън и в съда аз му казах, че няма да му помогна относно обвинението за шофиране в нетрезво състояние. Не харесвам този тип, всъщност го презирам.

— Видя ли конфликт на интереси? — попита Карла.

— Мислих над това. Всъщност дори го споменах на Ози. Истината беше, че няма конфликт. Аз съм адвокат на наследството. Симиън не е бенефициент по завещанието. Съпругата му е, но той не.

— Това всъщност не е ясно, Джейк.

— Не, не е и аз не биваше да се замесвам. Допуснах огромна грешка. Не се доверих на инстинктите си.

— Никой не може да обвини теб, че Симиън е карал пиян.

— Разбира се, че могат. Ако случаят беше разгледан както трябва, той вече щеше да е осъден и щяха да му отнемат шофьорската книжка. И снощи нямаше да шофира, поне на теория. Истината е, че половината чернокожи и бели бачкатори в окръга нямат валидни шофьорски книжки.

— Става дума само за четири месеца, Джейк. Тези случаи не се точат цяла вечност, нали?

— Понякога.

— Как се казваше онзи работник, който поправя покриви? Ти защитаваше сина му. Беше шофирал в нетрезво състояние и случаят се проточи цяла година.

— Чък Бенет, но не исках момчето да влезе в затвора, преди да завършат покрива ни.

— Мисълта ми е, че тези дела често се проточват.

— Така е. А случи ли се трагедия, винаги се намира някой да сочи с пръст, започват да се сипят обвинения. И понеже съм в лагера на Ланг, и за мен се отнася. Винаги е лесно да обвиняваш адвокатите. Ще нападнат и Ози. Ще го представят като чернокожия шериф, който се е опитал да защити един от своите, в резултат на което са умрели две бели деца. Може да стане много грозно.

— А може би няма, Джейк.

— Не съм оптимист.

— Как ще се отрази това на оспорването на завещанието?

Джейк бавно отпи от кафето си и се загледа през прозореца към мрака в задния двор.

— Пагубно — тихо каза той. — Симиън Ланг ще бъде най-мразеният човек в този окръг през следващите месеци. Ще се яви в съда, после ще го изпратят в затвора. С течение на времето повечето хора ще го забравят. До процеса ни обаче остават само шест седмици. Името Ланг е същинско проклятие. Помисли си какво ще представлява изборът на съдебни заседатели с такова бреме. — Той отпи още глътка и потърка очи. — Лети няма друг избор, освен да подаде молба за развод, и то бързо. Трябва да прекъсне всякаква връзка със Симиън.

— Ще го направи ли?

— Защо не? Предстои му да прекара двайсет-трийсет години в „Парчман“, където му е мястото.

— Сигурна съм, че семейство Ростън ще бъдат доволни.

— Горките хора.

— Ще се видиш ли днес с Лети?

— Задължително. Първата ми работа сутринта ще е да се обадя на Хари Рекс и да се опитам да си уговоря среща с него. Той ще знае как да постъпя.

— Дали историята ще стигне до „Таймс“?

— Вестникът ще бъде на улицата след час. Сигурен съм, че следващата седмица Дюма ще посвети на случилото се цялата първа страница с колкото се може по-зловещи снимки на премазаните автомобили. И с удоволствие ще сдъвче и мен.

— Кое е най-лошото, което може да каже за теб, Джейк?

— Ами, първо, може да ме нарече адвокат на Симиън. Освен това може да преиначава и да измисля, да твърди, че съм протакал и че в противен случай съдът би отнел шофьорската книжка на Симиън и той е нямало да шофира. А синовете на Ростън нямало да загинат.

— Не може да го направи. Прекалено е.

— Може и ще го направи.

— Тогава поговори с него. Ограничи щетите, Джейк. Днес е сряда, така че погребенията сигурно ще бъдат през уикенда. Почакай до понеделник и подай молбата за развод. Как се нарича онова за ограничаването?

— Временна ограничителна заповед?

— Именно. Накарай съдията да подпише такава заповед, за да може Симиън да не се доближава до Лети. Да, той е в ареста, но ще направи добро впечатление, ако тя поиска ограничителна заповед. Чиста работа — тя бяга от него. А междувременно поговори с Дюма, за да си сигурен, че разполага с точните факти. Проучи проблема и му покажи, че някои дела за шофиране в нетрезво състояние се точат повече от четири месеца. А ти изобщо не си участвал в това дело и със сигурност не ти е платен нито цент. Опитай се да убедиш Ози да поеме част от критиката. Ако не ме лъже паметта, при последните избори той спечели седемдесет процента от гласовете. Непоклатим е. Освен това иска Лети да спечели делото за завещанието. Щом ще понасяш удари, накарай и Ози да понесе няколко. Той ще се справи.

Джейк кимаше и дори се усмихваше. Браво, момиче!

— Виж, скъпи, в момента си шокиран и уплашен — продължи тя. — Стегни се. Не си направил нищо нередно, затова не допускай да те обвиняват. Ограничи щетите, а после овладей шумотевицата.

— Може ли да те наема? В кантората имаме нужда от помощ.

— Ще ти струвам скъпо. Аз съм детска учителка.

Хана се разкашля и Карла отиде при нея.

 

 

Действителното ограничаване на щетите започна един час по-късно, когато Джейк нахълта в Кафето, готов да убеждава всички, че не е адвокат на Симиън Ланг и никога не е бил. Много слухове плъзваха от там, докато хората ядяха яйца с бекон. Под душа Джейк бе взел решение да се обърне направо към източника.

Помощник-шериф Пратър беше там зад една камара палачинки и, изглежда, чакаше. И той не беше мигнал цяла нощ и беше с мътен поглед. По време на затишието, предизвикано от влизането на Джейк, Пратър каза:

— Здрасти, Джейк, видях те в болницата преди няколко часа. — Което си беше преднамерено усилие да предизвика бъркотия, защото и Ози се опитваше да ограничи щетите.

— Да, направо ужасно — сериозно отговори Джейк. И попита високо: — Закара ли Ланг в ареста?

— Аха. Още изтрезнява.

— Ти ли си му адвокат, Джейк? — попита Кен Нюджънт през три маси.

Нюджънт караше камиона с пепси и по цели дни разтоварваше каси по околните магазини. Веднъж в негово отсъствие Дел каза, че никой не разпространява повече клюки от Нюджънт.

— Никога не съм бил — отговори Джейк. — Не представлявам нито него, нито жена му.

— Тогава защо се занимаваш със случая? — изстреля Нюджънт в отговор.

Дел наля кафе в чашата на Джейк и го побутна със задника си, както си правеше обикновено.

— Добро утро, сладурче — прошепна тя.

Джейк й се усмихна, после отново погледна към Нюджънт.

Всички други разговори бяха секнали и Кафето беше притихнало.

— По закон всъщност представлявам господин Сет Хъбард, който вече не е сред нас, разбира се, но точно преди да умре ме е избрал за адвокат по наследството си. Работата ми е да изпълнявам желанията му, да представлявам завещанието му и да браня имуществото му. Договорът ми е с изпълнителя на завещанието му и с никой друг. Нито с Лети Ланг, нито със съпруга й. Честно казано, не понасям този тип. Не забравяйте, че той нае онези клоуни от Мемфис, които се опитаха да откраднат делото.

Дел, лоялна както винаги, се намеси бързо:

— И аз това се помъчих да им обясня. — Тя поднесе на Джейк препечени филийки и царевична каша.

— Тогава кой му е адвокат? — попита Нюджънт, без да й обръща внимание.

— Нямам представа. Сигурно съдът е назначил служебен защитник. Той надали може да си позволи да си наеме.

— Колко ще му дадат, Джейк? — попита Рой Кърн, водопроводчикът, който беше работил в старата къща на Джейк.

— Много. Две обвинения за убийство на пътя, от пет до двайсет и пет години всяко. Не знам точно колко, но съдия Нуз е строг в такива случаи. Не бих се изненадал, ако получи между двайсет и трийсет години.

— А защо не смъртно наказание? — попита Нюджънт.

— Случаят не е за смъртно наказание, защото…

— Не е друг път! Две момчета са мъртви.

— Убийството не е предумишлено, не е извършено съзнателно. За да се наложи смъртно наказание, трябва да има убийство и още нещо: убийство и изнасилване, убийство и обир, убийство и отвличане. Това е престъпление за смъртно наказание.

Думите му не бяха приети радушно от хората. Раздразниш ли ги, посетителите в Кафето заприличваха на готова за линч тълпа, но след закуска положението се уталожваше. Джейк поръси кашата си с табаско и се зае да маже филийките си с масло.

— Може ли семейство Ростън да получат част от парите? — попита Нюджънт.

Парите ли? Като че ли наследството на Сет беше на разположение и следователно — уязвимо. Джейк остави вилицата си и погледна Нюджънт. Напомни си, че това са неговите хора, неговите клиенти и приятели, които имаха нужда само да им вдъхне малко увереност. Те не разбираха тънкостите на закона и на процеса на легализиране на едно завещание и се тревожеха от вероятността да бъде извършена несправедливост.

— Не — обясни меко Джейк, — няма начин. Ще минат месеци, вероятно дори години, преди парите на господин Хъбард да бъдат окончателно изплатени, и в момента ние всъщност не знаем кой ще ги получи. Процесът ще улесни уреждането на нещата, но решението със сигурност ще бъде обжалвано. А дори ако Лети Ланг получи всички пари или деветдесет процента от тях, съпругът й няма да вземе нито цент. Той ще е в затвора. Семейство Ростън не могат да предявяват претенции към Лети.

Той отхапа от препечената си филийка и задъвка бързо.

Искаше да овладее мълвата, затова не можеше да губи време с пълна уста.

— Той няма да се измъкне под гаранция, нали, Джейк? — попита Бил Уест.

— Съмнявам се. Ще бъде определена гаранция, но сигурно ще е твърде висока. Допускам, че Симиън ще остане в ареста или докато сключи споразумение, или докато отиде на процес.

— Каква защита може да използва?

Джейк поклати глава, сякаш изобщо никаква защита не беше възможна.

— Бил е пиян и има свидетел, нали, шерифе?

— Аха. Един човек е видял всичко.

— Според мен ще има признаване на вина и дълга присъда.

— Едно от момчетата му не е ли в затвора?

— Да. Марвис.

— Може да го настанят при момчето му, да стане член на същата банда и да си се забавлява както иска в „Парчман“ — каза Нюджънт и предизвика откъслечни смехове.

Джейк също се засмя, после се нахвърли върху закуската си. Изпита облекчение, че разговорът се отмести от евентуалната му връзка със Симиън Ланг.

Хората щяха да излязат от Кафето и да отидат на работа, където през целия ден щяха да разговарят единствено за трагедията, сполетяла семейство Ростън. Щяха да разполагат с вътрешна информация, защото бяха закусвали с Джейк, посредника. Щяха да уверяват колегите и слушателите си, че техният приятел Джейк никога не е бил адвокат на Симиън Ланг, най-омразния човек в окръг Форд. Щяха да успокояват страховете им и да обясняват, че Ланг ще отиде в затвора за дълго.

Бяха го чули от Джейк.

 

 

Ярката светлина на ранното утро струеше през дървените щори и падаше на бели ивици върху дългата заседателна маса. Чуваше се как някъде непрекъснато звъни телефон, но никой не проявяваше интерес да вдигне. Входната врата беше заключена и през около петнайсет минути някой чукаше. Напрегнатото обсъждане се оживи, после се поуталожи и накрая секна, а имаше още толкова много за казване.

Хари Рекс им обясни стратегията за подаване на молба за развод. Подаваш я веднага, подаваш я шумно, подаваш я с толкова гнусни обвинения, колкото ти хрумнат, за да представиш господин Ланг като негодник, какъвто е в действителност. Обвиняваш го в прелюбодеяние, в редовни прояви на жестоко и нехуманно отношение, в безотговорност, пиянство, невъзможност да издържа семейството и изреждаш всичко наведнъж, защото с брака е свършено, независимо дали Лети е готова да го признае. Удряш го здраво, защото той не може да реагира от ареста, пък и защо изобщо да си прави труда? Подаваш молбата за развод в понеделник и се стараеш Дюма Лий и всеки друг репортер, който прояви дори бегъл интерес, да получи копие от нея. Включваш и молба за издаване на ограничителна заповед, за да не допускаш този грубиян да припарва до имота, до къщата, до Лети, до децата и внуците до края на живота им. Става дума не само за разтрогването на един несполучлив брак, но и за това как ще представиш нещата пред обществото. Хари Рекс се съгласи да се заеме с делото.

Порша им каза, че първото заплашително телефонно обаждане е било малко след пет сутринта. Федра вдигнала и няколко секунди по-късно спокойно затворила.

— Нарече ме „чернилка“ — съобщила им изумено. — Каза, че ще си платим, задето сме убили онези момчета.

Паникьосали се и заключили вратите. Порша намерила пистолет в килера и го заредила. Угасили светлините и се събрали всички заедно в дневната, откъдето наблюдавали улицата. После телефонът звъннал отново. И отново. Молели се да изгрее слънцето. Порша ги увери, че майка й ще подпише документите за развода. Направела ли го обаче, трябвало да се пазят от семейство Ланг. Братята и братовчедите на Симиън били известни отрепки — заложено им било в гените — и щели да създават неприятности. И бездруго тормозели Лети за пари, а сега, като видели, че нищичко няма да получат, току-виж, свършели някоя глупост.

Лушън беше прекарал мъчителна нощ, но въпреки това присъстваше и мисълта му беше ясна както винаги. Бързо зае позицията, че процесът за завещанието не трябва да се проведе в окръг Форд. Джейк нямаше друг избор, освен да поиска промяна на мястото, което вероятно щеше да му бъде отказано от Атли, но поне щяха да имат силен аргумент за обжалване. Лушън и бездруго не смяташе, че Джейк има сериозни шансове да спечели пред съдебни заседатели, и отдавна беше убеден, че всички евентуални кандидати са повлияни от Букър Систрънк. Неуместното решение на Лети да се премести в града, и то в къща, която някога е била собственост на небезизвестно бяло семейство, не бе повлияло благоприятно на репутацията й в общността. Вече се бяха надигнали негодувание и силно подозрение. Лети нямаше работа и не беше работила след смъртта на Хъбард. А сега и това. Името й беше най-мразеното в окръга. Подаването на молба за развод дори не беше въпрос на избор — това трябваше да бъде направено. Разводът обаче не би могъл да приключи преди началото на процеса на 3 април. В завещанието нейното име беше Ланг, тя и в момента се казваше Ланг, щеше да се казва Ланг и по време на процеса. На мястото на Уейд Лание, Лушън щеше да накара съдебните заседатели да възненавидят всеки Ланг под слънцето.

— Извинявай, Порша. Не се обиждай, но така стоят нещата — каза Лушън.

И тя разбираше или поне се опитваше. Беше твърде изтощена, за да говори дълго. Беше оставила майка си и сестрите си увити в халатите им и сгушени до камината, с пистолет на полицата, чудейки се дали да изпратят децата на училище и какво да им кажат. Кърк, деветокласник в гимназията в Клантън, познаваше синовете на Ростън и се кълнеше, че повече няма да стъпи в училище. Били толкова свестни момчета. А баща си мразеше. Животът му бил свършил. Искал да замине като Порша, да се запише в армията и повече никога да не се върне.

Джейк и Хари Рекс обсъдиха как биха могли да отложат процеса. Да протакат, да бавят, за да дадат на Хари Рекс достатъчно време да приключи развода и на системата достатъчно дълъг период да се отърве от Симиън. И да позволят на хората да се дистанцират от ужаса на преживяното, двете погребения и битката за имуществото на Сет Хъбард. Къде щяха да са всички след шест месеца? Лети щеше да е разведена, можеше дори да си върне старото име. Лети Тайбър. Звучеше много по-добре, но Порша си напомни, че собствената й фамилия ще остане Ланг. Симиън нямаше да го има. Систрънк щеше да бъде забравен. Със сигурност след шест месеца обстановката щеше да е по-подходяща за справедлив процес. Опонентите им щяха да се противопоставят гръмогласно, а и защо не при толкова мощен импулс на тяхна страна?

Джейк донякъде оптимистично предположи, че би могъл да поговори със съдия Атли, евентуално късно в петък следобед на верандата, на коктейл с уиски, и след като се поотпуснат, да повдигне въпроса за промяна на мястото на процеса или за отлагането му.

Струваше си да опита.

Единственият проблем беше опасността да разяри съдията с толкова явен опит да му шепне в ухото, но какво друго можеше да направи Атли, освен да каже на Джейк да си затваря устата? Нямаше да го направи, не и след няколко коктейла. Разговорът надали щеше да допадне на съдията, но нямаше да укори Джейк. Може би щеше да го посмъмри, но без трайни последици.

Нека да мине известно време, каза Джейк. Нека яростта, ужасът и скръбта да поотшумят и после окончателно да стихнат. Ще подадат молбата за развод в понеделник, а след около седмица той щеше да се обърне към съдия Атли.

Куинс Лънди пристигна на едно от двете си посещения за седмицата. Завари ги в заседателната зала, седнали начумерени край масата, смълчани, потиснати, почти тъжни, заболи поглед в стените и неприветливите мебели. Беше чул новината по местното радио, докато пътуваше с колата си от Смитфийлд. Искаше да попита какво означава трагедията за процеса, но след броени минути в заседателната зала заподозря, че изходът му е сериозно застрашен.

 

 

Уили Хейстингс беше един от четиримата чернокожи помощник-шерифи в екипа на Ози. Негова братовчедка беше Гуен Хейли, съпругата на Карл Лий и майка на Тоня, която вече беше на тринайсет и се справяше чудесно. Той почука на входната врата на къщата на Сапингтън и зачака, заслушан в забързаното тътрузене на крака вътре. Най-сетне вратата се открехна и Лети надникна.

— Добър ден, госпожо Ланг — каза Уили. — Изпраща ме шериф Уолс.

Вратата се отвори по-широко и Лети успя да се усмихне.

— Ти ли си, Уили? — попита тя. — Ще влезеш ли?

Той влезе и завари децата да гледат телевизия в дневната — явно не бяха отишли на училище. Последва Лети до кухнята, където Федра му наля чаша кафе. Побъбри си с жените, записа си за телефонните заплахи, забеляза, че телефонът е изключен, и ги увери, че ще се навърта наоколо известно време. Беше паркирал отпред и щеше да остане там, в случай че имат нужда от него, а и за да демонстрира присъствието си. Предаде им поздрави от шериф Уолс. Осведоми ги, че Симиън е сам в килия, че е доста смачкан и спи, все още неизтрезнял докрай. Хейстингс не познаваше семейство Ростън и не беше разговарял е тях, но знаеше, че са си у дома, заобиколени от роднини и приятели. Лети му даде писмо, което беше написала в ранните сутрешни часове, и го помоли да го предаде на семейство Ростън.

— Искаме да им покажем колко дълбоко им съчувстваме — каза тя.

Уили обеща да им го предаде още преди обед.

Доляха му кафе и той излезе. Температурата все още беше под нулата, но парното в патрулката му беше силно. През цялата сутрин помощник-шерифът пиеше кафе, наблюдаваше улицата, не забелязваше нищо и се мъчеше да остане буден.

 

 

Ранната емисия новини на радио „Тюпълоу“ пусна историята в седем сутринта. Стилман Ръш беше под душа и я пропусна, но сътрудникът му — не. Последваха телефонни разговори, уточняваха се подробности и един час по-късно Стилман се обади на Уейд Лание в Джаксън с трагичната, но и многообещаваща новина. Беше ударил гръм. Нито един съдебен заседател от окръг Форд нямаше да може да се прицели в Симиън Ланг, но жена му беше станала лесна мишена.