Джоана Линдзи
Любовта е приказка (53)

Петдесет и втора глава

Защо ли не беше изненадана? Имаше право да излезе вън от двореца едва след сватбата.

Баща й се разстрои много, след като Кристоф докладва, че се е намирала в гостната, където се е стреляло. Тя не присъства на срещата, когато Кристоф даде отчет за ненадейния, яростен сблъсък, но Фредерик я посети след това в нейните покои.

След като разбра защо Фредерик е бил разстроен, се помъчи да поеме вината:

— Моите заповеди не отменят ли неговите? Аз му наредих да ме вземе със себе си. И двамата не се съмнявахме, че е безопасно.

— Разбирам, но Кристоф знае по-добре и не, твоите заповеди не отменят неговите. Все пак тази неприятна ситуация с Бруслан се разреши вследствие на този сблъсък. Може би няма да накажа строго никого от тях, след като знаем, че младите са начело на бунта. Истински сюрприз. Знаехме, че Браун крои нещо, но не и в такава степен. Ако Кристоф не беше успял да изтръгне тези самопризнания, може би никога нямаше да узнаем.

— За това трябва да благодариш на Папи — напомни му тя, като се надяваше Леонард да бъде помилван. — Той ни заведе там.

Фредерик най-после се усмихна.

— Знам отлично какво е направил твоят Папи. — Но след това стана отново сериозен. — Но ти, дете мое, няма да напускаш двореца до сватбата си. Следователно твоят годеж ще бъде съобщен официално днес по време на вечерята.

Тя изпъшка.

— Татко, моля те, как ще ме изпратиш да живея със същите хора, които вероятно са се опитали да ме убият!

— Не знаем още чий е бил планът. Ако Карстен е твой съпруг, той ще гарантира сигурността ти.

— Но ще знам, че е бил човек от тях. Никога няма да имам доверие на някого от тази фамилия. Ще живея в постоянен ужас. Наистина ли искаш такава да бъде съдбата ми?

— Искам да бъдеш в пълна безопасност. Това е начинът да осигуря…

— Откакто пристигнах тук, съм в безопасност! — прекъсна го тя отчаяно. — Твоят капитан носи отговорността.

Той стисна устни, като стана въпрос за Кристоф.

— Ще се видим довечера. Искам да бъдеш много красива.

Щом той излезе, тя се разплака. Кристоф беше прав. Понеже Фредерик знаеше докъде са стигнали в интимните си отношения, още беше бесен на капитана. Затова и да признаеше на баща си, че обича Кристоф, нищо нямаше да се промени. С времето може би щеше да се укроти, но тя щеше да бъде омъжена за нежелания човек преди това.

Приготви се за вечерята, но се чувстваше все едно отива на погребение. Кристоф дойде да я ескортира. И той не изглеждаше щастлив, сигурно го бяха порицали, че я е изложил на опасност, но поне не го бяха отстранили от длъжност. И неговото изражение го издаваше.

Вдигна брадичката й.

— Каза ли на краля, че не искаш Карстен?

— Не иска и да чуе, и ето, че го разстроих. Той все така е убеден, че това е единственият начин да не се страхува за живота ми. Мисля, че трябва да замина… просто да изчезна и никога да не се връщам. Ще занесеш ли писмо на Папи? Той ще ме изведе от страната и ще ме скрие отново.

Кристоф взе ръката й и я поведе по коридора.

— Ще те отведа далеч оттук, ако наистина това искаш. Но нека първо видим какво ще се случи тази вечер. Понякога нещата се подреждат от само себе си.

Изрече последното изречение почти… загадъчно. Това не беше изобщо в стила му.

— Чакай да помисля! Всъщност поканен ли си този път?

— Това е официален случай, при който трябва да има свидетели. А баща ти не е наясно още с всички факти.

— С какво не е наясно?

— Каква голяма вероятност има да убия Карстен, ако се съгласи да се ожени за теб.

Ето че пак заговори за това глупаво хрумване.

— Не, няма да го убиваш. Даже си мисля, че го харесваш. Но благодаря ти, че ме накара да се усмихна.

Пристигнаха в залата за аудиенции. Карстен и баба му вече бяха там. Оберта сияеше от щастие. Карстен веднага се приближи, за да вземе Алана и да я придружи по-нататък в залата.

— Без лоши чувства, нали, Кристоф, ако отведа наградата?

— Тя не е трофей, Карстен, с който да се перчиш. И само да я докоснеш, ще се озовеш на пода. Всички ще се чудят защо и аз ще спомена трите любовници, които поддържаш в момента. Една никога не ти стига, нали?

Другият се разсмя.

— След сватбата ще бъдат отпратени, разбира се.

— Нима? Съмнявам се. Но сватба няма да има.

Лицето на Карстен помръкна.

— Така ли? Мисля, че Фредерик няма да се съгласи.

Алана заговори високо, преди да се стигне до сбиване:

— Съжалявам, Карстен, но той е прав, не искам да се омъжвам за теб. Сигурна съм, че си чудесен човек, чувала съм много хубави неща за теб, но някой от твоето семейство се е опитал да ме убие, когато съм била пеленаче, и щом се върнах, опита отново. Моят настойник го издирва много усърдно и всъщност е открил нова информация, която може да реабилитира твоето семейство, но докато не разберем със сигурност…

— Достатъчно — прекъсна я Кристоф.

Тя го погледна сериозно.

— Достатъчно ли?

— Лео дори допусна, че става въпрос само за вероятност — напомни й той. — Не разполага с факти, само с догадки, Алана. Разбирам защо Леонард е стигнал до това заключение. Дълги години не е живял в Ливания. Не се е досетил, че в нашите граници живеят две кралици, не само една.

Очите й се разшириха. И двете споменати кралици седяха в другия край на салона и й се усмихваха в момента — сегашната кралица Никол и вдовстващата кралица, която се бе оттеглила в Крепостта на Бруслан, след като съпругът й беше обезглавен. Оберта Бруслан.

Алана се обърка. Едната кралица беше много млада, другата — много мила! Кристоф поведе трите жени към Фредерик и те застанаха пред него.

— Бях започнал да се чудя дали вие трите ще се присъедините към нас — каза кралят галантно.

— Премълчах едно сведение, когато днес ви докладвах, Ваше величество, за да го проверя, което и направих. Става въпрос за известие, което Алана получи от своя настойник тази сутрин: да се пази от кралицата.

Никол ахна, Фредерик каза хладно:

— Мисля, че трябва да спреш дотук.

— Изслушай го, татко — помоли бързо Алана. — Не прибързвай.

— Бих искал и аз да чуя — прибави тихо Карстен, застанал до тях.

Фредерик се позабави минута-две, преди да даде одобрението си, но го даде, и Кристоф продължи:

— Докато Леонард беше с нас днес, ни разказа какво е чул от двама наемници на Бруслан. Говорели за кралица, участвала в някогашен заговор. А това е трябвало да се предаде на нея. — Кристоф подаде бебешката гривничка на краля. — Помните ли я?

— Да, още помня деня, когато й я подарих.

— Лицето, у което беше гривната, докато не беше изискана като доказателство, е издало два пъти заповед за убийството на Алана — обясни капитанът церемониално, преди да се обърне към Оберта: — Бихте ли ни обяснили, милостива госпожо Оберта, какво правеше детското украшение във вашата градска къща? Намерих го там днес следобед.

Никол скочи на крака и възкликна:

— Сигурно има някакво недоразумение. Оберта не би направила никога нещо толкова ужасно!

Но Карстен, наблюдавайки бурните чувства, изписани на лицето на Оберта, попита нежно:

— Наистина ли ти го направи, бабо?

Тя го погледна, сякаш го умоляваше да я разбере.

— Беше мой дълг. Отнеха съпруга ми — Фредерик и неговия баща. Убиха го, а той беше всичко за мен! Аз им отнех детето, което обичаха, смърт за смърт!

Карстен изглеждаше потресен.

— Те не са виновни. Не са предвождали онова въстание.

— Разбира се, че са го предвождали — не отстъпи Оберта, но се смути, след това погледна Алана, и се усмихна. — Съжалявам, скъпа. Но Карстен ще ти бъде много добър съпруг. Не си ли съгласна?

Алана занемя. Всички бяха вперили погледи в Оберта сякаш е луда и може би наистина беше, след като толкова дълги години бе таила безпричинна омраза.

Карстен помогна на баба си да се изправи, за да я изведе от залата. На Алана й стана тежко, като видя колко дълбоко е потресен. Той застана пред Фредерик и каза:

— Не зная как е скрила от всички, но никога повече няма да нарани никого. Обещавам. — Спря и пред Алана и Кристоф. — Пожелавам ви щастлив живот заедно. Опитвах се да не обръщам внимание колко е очевидно, че се обичате. — Като че ли искаше да се усмихне, но така и не успя. — Във всеки случай не съм готов още за брак.

Алана се изчерви, не заради Карстен, а защото баща й се разфуча.

— Какъв глупак съм бил да не забележа — гневеше се той, като местеше поглед от Алана към Кристоф. — Ще ми простиш ли, Кристоф! Няма по-добър мъж за дъщеря ми от теб.

Алана загуби отново ума и дума. Какво означаваше това? Тя погледна притеснено Кристоф, очаквайки да възрази. И да беше против брака й с Карстен, това сигурно се дължеше на някакво старо съперничество помежду им. Нито веднъж не намекна да се омъжи за него вместо за Карстен.

В отговор Кристоф се поклони церемониално на своя крал. И като с магически жезъл Алана се оказа сгодена за варварина.