Джоана Линдзи
Любовта е приказка (37)

Трийсет и шеста глава

Кристоф излезе, беше станал отново капитан, изпълняващ дълга си. Алана предпочиташе да отиде с него. Нямаше нищо против срещи с непознати, но тези хора бяха негови роднини. И те ли имаха варварските склонности, които той проявяваше? Не и майка му, разбира се, но другите от семейството? Отгледан е в този дом, тъй че къде другаде се е научил да се държи така?

Но Ела Бекер веднага я накара да се почувства като у дома си с усмивка — наистина сърдечна усмивка. Не изглеждаше по-различно от повечето англичанки на нейната възраст, които Алана можеше да срещне в Лондон. Светлокестенявата й коса беше прибрана в спретната прическа, всекидневната й светловиолетова рокля беше по последна английска мода. Не беше по-висока от Алана и имаше сини очи като на Кристоф, но друга прилика между майка и син не забеляза.

Ела заведе Алана в салона, където в камината гореше буен огън и стаята беше така топла, че тя съвсем скоро свали ръкавиците, шапката и пелерината. Мебелите бяха в английски стил — маси и шкафове от тъмно, полирано дърво, дивани и столове с тапицерия от брокат. Декорацията, която й напомни, че е в чужда страна, беше мозайка на една цяла стена, представляваща изглед към столицата от планински връх през лятото. Беше поразително красив. На прозорците имаше завеси с пискюли и оттам се виждаха нежният пейзаж, стръмните възвишения и недалечните планини.

Над камината висеше семеен портрет. На Алана й стана чудно дали бабата на Кристоф го е рисувала. Позна веднага Ела и може би Хендрик като по-млад. Имаше още двама мъже, една по-възрастна жена и русо момченце със сини очи, много красиво. Момченцето беше Кристоф и тя се почувства някак странно да го види като дете.

Откъсна очи от портрета, седна и почти веднага се успокои, когато Ела попита направо:

— Това между вас сериозно ли е? Така си помислих, след като Кристо ви доведе да ни запознае с вас.

Логичен въпрос, като се имат предвид думите на Хендрик, когато ги хвана да се целуват, така че Алана успя да не се изчерви отново на мига. Но какво да каже на майка му? Кристоф не й бе дал още разрешение да говори открито.

— Не вярвам, че щяхме да се отбием, ако не беше снежната буря. Той ме придружаваше по пътя към някаква хижа високо в планината.

— Хижата на краля ли? — попита Хендрик, който влезе при тях.

Алана примигна, когато той съвсем правилно се досети, но Ела й се усмихна.

— Не се изненадвайте. Аристократите живеят в полите на планините в имения, простиращи се до плодородните долини. Само кралят има дом толкова високо в планината, който не става за друго, освен за усамотение. — После жената сви вежди. — Простете за откровеността, но нали Фредерик не си е намерил най-накрая любовница?

— Не! — ахна Алана. — Ами, доколкото ми е известно, няма любовница. Аз никога не съм виждала краля.

— Много добре. Ще ми бъде неприятно, ако размириците в страната го подтикнат към отчаяни мерки, за да има наследник, след като кралицата ни е безплодна. Просто няма щастието да износи децата си. Съчувствам й. И с мен беше същото, след като родих Кристоф… до неотдавна — завърши тя с усмивка.

— Неотдавна ли?

— Братът на Кристоф Уесли няма още три години. Дойде съвсем неочаквано след толкова години брак, когато с Джефри отдавна бяхме загубили надежда, че ще имаме друго бебе.

„Разликата между двамата братя двайсет години ли е?“ — рече си смаяно Алана. Хората ще си помислят, че са баща и син, а не братя.

— Акцентът ви ми е познат — добави Ела. — Англичанка сте, нали?

— Отраснала съм там като вас.

— Какво ви доведе толкова далеч от дома?

— Дойдох да се запозная с… родител, когото не знаех, че имам — отвърна предпазливо момичето.

Хендрик избухна в смях.

— И това звучи познато, нали, Ела?

След разказа на Кристоф за неговата баба англичанка Алана разбра намека.

— Кристоф ми разказа малко от вашата семейна история.

— Нима? — попита заинтригувана Ела.

На Алана й се щеше да изстене. Майката очевидно още правеше опити да изтръгне от Алана признание за естеството на връзката й с нейния син. Също като Хендрик и тя вероятно копнееше синът й да се задоми и да си има свое семейство.

За да намекне, че сам той не е споделил с тях, Алана каза:

— Изненадах се, когато разбрах, че има и английско потекло. Помолих за разяснение. Вашата майка в Англия ли живее?

— Да, и всяко лято ни идва на гости, но така и не успях да я придумам да остане. Нейното изкуство я задържа в Лондон, където има просторно ателие в дома си и лесно си набавя необходимите материали. Портретистка е и има много поръчки. Изключително талантлива е, но според нея ще похаби таланта си тук, защото ливанинците предпочитат друг вид изкуство. Обнадеждена съм, че тази година ще промени мнението си, иначе ще престане да идва. Много е възрастна, за да предприема толкова дълги пътувания.

— Никога няма да престане да идва тук — обади се Кристоф, който тъкмо влезе в стаята. — И не се смята за стара.

— Върна ли се вече? — изненада се Алана.

Той съблече шинела си.

— Веднага стана ясно, че са мъртви.

— Донесе ли телата им за вълците на баща ти? — попита Хендрик. — Не могат да бъдат заровени, преди земята да се размрази, но вълците биха ни отървали от тях.

Кристоф се разсмя, като видя изражението на Алана.

— Той се шегува, момиче.

— Баща ти наистина ли гледа вълци? — попита тя.

— Да — отговори Кристоф и седна на дивана до нея. — Развъжда ги, защото са единствени по рода си.

Тя се разсея за момент. Имаше толкова много места за сядане, включително и до майка му. Ела също забеляза, местейки поглед ту към него, ту към нея.

Главно за да отвлече вниманието, а не да коригира израза, Алана отбеляза:

— Вълците не са единствени по рода си животни.

— Тези са. Разкажи й — подкани Кристоф дядо си.

Хендрик се захили.

— Когато баща му Джефри беше още момче, го взимах през лятото с мен на лов високо в планината, където снегът никога не се топи. Веднъж се качихме много по-нависоко. Беше ясен ден, по върховете ме пълзяха облаци. Там попаднахме на противоестествено същество — вълк албинос, какъвто не се срещани нито в Ливания, нито в Европа, доколкото ми е известно. От него щяхме да добием чудесна кожа. Рекох на Джефри да стреля. Мен не ме биваше колкото него с лъка и стрелите. Но той се заинати. Искал да го улови и да го опитоми. Помислих си, че ще му бъде за урок да остави дивото да си бъде диво. Не вярвах, че ще успее, но след половин година белият вълк се подчиняваше на всяка негова команда. Всъщност беше вълчица и после той й намери и мъжкар.

— Още ли ги развъжда?

— Защо не? Те са питомни, поне с него са кротки! — смееше се Хендрик. — През зимата ходи на лов с тях, защото честите снеговалежи намаляват видимостта. Но на вълците нищо не им пречи.

Щеше да се радва да види тези невероятни животни, но те сигурно живееха навън, а снегът продължаваше да вали и Алана не каза нищо. Вместо това попита:

— С лък и стрели ли ловувате вместо с пушки?

— Не съм виждал изстрел от пушка да предизвика свличане на лавина, но защо да рискувам, след като с лъка се стреля толкова лесно?

Ако беше толкова лесно, Папи щеше да я научи да си служи с лък и стрели. С разширени от учудване очи тя се обърна съм Кристоф:

— Днес можеше да предизвикаш лавина!

— Какво друго ми оставаше? Но, не, тук не е толкова високо и снегът не е натрупал достатъчно, за да се образува лавина.

— Кой ви е нападнал толкова близо до нас? — попита Ела. — Крадците обикновено не причакват хора по пътищата. Да не са били бунтовници?

— Враговете на краля са и мои врагове. От известно време насам съм на прицел.

Майка му го погледна свъсено.

— Можех да мина и без тази новина.

Той й се засмя дръзко.

— Не е нещо ново, та да се тревожиш. Изпратили са да ме преследват някакви загубени лакеи. Но днес не бяхме сигурни по кого се целят, по мен… или по нея.

И побутна с рамо Алана, когато произнесе „нея“. Тя се отдръпна. Как си позволяваше да се държи толкова фамилиарно пред близките си? Особено след като го изненадаха да я целува.

— Защо споменаваш момичето?

— Нея също я преследват — отговори Кристоф. — Но историята е дълга и поверителна.

Ела го погледна с извита вежда.

— Че на кого можеш да повериш нещо тайно, ако не на семейството си?

— Не питай повече — само това каза, но достатъчно категорично.

Ела кимна и смени темата, като попита:

— Как са Фредерик и Никол? Нещо интересно в двора?

— Кралицата е много разтревожена заради размириците, но поне отново излиза в обществото, и да не забравя. — Обърна се към дядо си: — Вдовицата на Ернст Бруслан наскоро беше поканена на вечеря и попита за теб. Липсвало й… твоето чувство за хумор.

Кристоф се изрази с толкова двусмислен тон, очевидно не вярваше, че чувството за хумор липсва на вдовицата, и Хендрик се разсмя, съгласявайки се с него.

— Всъщност възнамерявах да подновя нашето старо познанство преди известно време, но Норберт Струланд вече е заел здрави позиции като „придворен“ на Оберта, и на моята възраст нямам намерение да си съпернича с този стар козел.

— Както изглежда, тя подготвя почвата пред Фредерик да определи Карстен за свой наследник. Постоянно се хвали с последните му постижения.

Ела остана изненадана от тази новина.

— Такъв развой положително ще разреши много от сегашните затруднения, но Карстен не тръгна ли по стъпките на разпътния си баща?

— Постара се за кратко да заприлича на него и не може да се каже, че вече е безразличен към всичко що носи фуста, но прави впечатление, че се е променил дотам, та да поеме някои от семейните задължения… и междувременно печели симпатиите на простолюдието.

— Значи и той полага усилия да подготви почвата за себе си?

— В действителност е убеден, че ще бъде добър крал.

— Нима? — Кристоф помръдна рамене и Ела смени отново темата: — След като си тук, настоявам да останеш през нощта. Баща ти ще се върне скоро от лов. Ще се ядоса, ако не те завари вкъщи.

Всички усетиха студеният въздух, който нахлу от главния вход, и Ела прибави:

— Сигурно е той, въпреки че защо ще влиза отпред…

На вратата на гостната не се появи бащата на Кристоф, а неговата „интимна приятелка“, която той изхвърли от двореца. Надя се усмихна лъчезарно на всички. Дори цялата в сняг, беше невероятно хубава.

Очите й се насочиха към Кристоф и там си останаха.

— Прекрасно е да те видя отново толкова скоро, Кристо. — След това поруменя прелестно, като че ли изведнъж си спомни добрите обноски, и каза на майка му: — Извинете, че не почуках, но е много студено навън. Имах късмет, че изобщо успях да дойда. Бях на езда, когато от планината се развихри буря. Изгубила съм посоката. Мислех, че съм тръгнала към дома, но ето, че се озовах тук.

— Не се тревожи, Надя — каза мило Ела. — Знаеш, че винаги си добре дошла тук.

— Не, вече не е — отвърна Кристоф. — И тя го знае.

Майка му се задъха:

— Кристо!

— Той беше много лош е мен, госпожо Ела — оплака се обидено Надя. — Той си поигра с… моите чувства… след това ми забрани да го посещавам.

Лицето на Кристоф стана като буреносен облак. На никого не убягна какво намекна току-що русокосата хубавица. И Алана не се съмняваше, че е вярно. Какво друго можеше да се очаква от варварин, освен да сложи край на една любовна връзка по грубия начин, на който тя бе свидетелка.

Очевидно Ела също не се съмняваше.

— Нашата съседка, Кристо! Как можа?

— Бъди спокойна, мамо, не бих могъл да постъпя така. Надя просто проявява отмъстителност с възрастта.

Надя остана с отворена уста. Хендрик откри нещо много интересно на тавана и се зазяпа в него. Ела кимна, вярвайки на сина си без повече обяснения. И все пак възпитаната англичанка каза на младата жена:

— Надя, стопли се до огъня, докато нашият кочияш се приготви да те отведе у вас. Хендрик, би ли го потърсил? — Но старецът нямаше намерение да напуска стаята точно в този момент и извика гръмогласно слугата. Ела въздъхна. — Можех и сама да свърша тази работа.

Надя, с надменно възмущение, след като не бе вече добре дошла, се запъти към камината. Като минаваше покрай дивана, погледна с присвити очи Алана, след това Кристоф.

— Тази не е ли момата, която заведе в квартирата си в двореца онзи ден? — попита злобно. — Обиждаш майка си, като водиш любовницата си тук.

— Защо не се научиш да се държиш подобаващо, моме? — изненада Алана всички. — Да не искаш капитанът да те изхвърли оттук, както те изхвърли от двореца?

Кристоф избухна в смях. Гневът му се изпари като по чудо, той стана и подхвърли на Алана пелерината й.

— Хайде, моме — превиваше се той от смях, — ще ти покажа вълците, от които се заинтересува толкова много.

— Идвам и аз — присъедини се Ела, но тръгна последна и на прага се спря, за да каже на Надя:

— Не зная защо ти е толкова много ядосан. И не ме интересува. Но те предупреждавам, повече никога не се опитвай да ме настройваш срещу сина ми, както направи днес. Да си тръгнала, преди да се върнем.