Джоана Линдзи
Любовта е приказка (25)

Двайсет и четвърта глава

На Кристоф му омръзна да отстъпва на Карстен, но съумя да го подкачи за това-онова, докато се търкаляха по тепиха и всеки се мъчеше да приклещи другия.

— Чух, че организираш надбягването с шейни. Ти ще се състезаваш ли? — попита той.

— Не, но моята шейна ще участва… и предупредих кочияша да не излиза пръв — отговори Карстен.

— На простолюдието ли ще се подмазваш?

— Това защо те изненадва? Логично е Фредерик мен да избере за негов наследник. Когато дойде това време, и двамата ще се надяваме хората да ликуват. Искам само да ме харесват заради моите лични качества. И ако питаш, не, не бързам. Фредерик е добър крал. Обичам го. Де да бях имал баща като него.

Кристоф изпъшка, когато Карстен го тръшна на тепиха. Изненада го с тази забележка и го свари неподготвен. Той знаеше, че Карстен провежда активна кампания, за да спечели благоволението на Фредерик и на народа, но остана озадачен, като чу, че го признава.

Отхвърли го от себе си и се изправи.

— Ами ако на краля му се роди син, всичките ти усиля ще бъдат напразни.

— Защо? Момчето ще има нужда от съветници — млади и енергични, не онези престарели глупци, които заклеймяват промените. Ще помагам на страната. Независимо коя роля ще ми прилегне най-добре, точно както и ти. Чувствата ни, когато става въпрос за Ливания, са едни и същи.

Истина ли бе, или лукав опит да спечели благоволението на кралската стража? Но с Карстен Бруслан човек никога не знаеше. Все пак Кристоф беше готов да приключи борбата. Погледна къде е Алана, но не я откри в тълпата.

Тъкмо щеше да грабне Карстен и да го метне от платформата, когато видя хора да тичат към езерото. Всички знаеха, че там има езерце, и го избягваха. На следващия зимен празник там щеше да има пързалка, но сега ледът не беше достатъчно дебел. Виждаше дупката в леда, където някой беше сглупил да го пробва… или не е знаел, че езерото е там…

Скочи от платформата и се понесе с всички сили, тъй като тази мисъл го влуди от страх. Някой се опитваше да подхвърли въже към дупката, но там нямаше кой да го хване.

— Разбийте леда! — извика на скупчилите се хора, преди да мине между тях.

Направи само пет крачки и ледът започна да се пропуква. Скочи върху леда и потъна наполовина. Разшири отвора с лакти и се гмурна да търси Алана. Видя я под водата, близо до дупката, през която бе паднала. Мъчеше се да се оттласне от дъното към повърхността, но тежките й дрехи я дърпаха надолу. Движенията й бяха забавени, едва мърдаше краката и ръцете си. Доплува до нея и я затегли към отвора над тях. Там нямаше достатъчно място и за двамата, затова сграбчи едно издадено парче лед и го откърти. Хвана я отново точно когато взе да потъва, но този път успя да изтегли и двамата над водата. Та дишаше, но дори не се опитваше да се хване за него. Той се страхуваше ужасно колко време е била под водата.

Мъжете разтрошаваха леда към дупката, която бе направил, и видя Карстен с още трима да разчистват.

— Задръж дъха си — каза Кристоф на Алана. — Ще плуваме малко под водата, защото ледът тук е много тънък, за да ни издържи.

— Аз… не мога.

— Аз ще плувам, съвсем близо е.

Държеше момичето пред себе си, докато риташе през заледената повърхност. Оставаше им метър-два, след което той взе Алана на ръце и излезе на брега. Там ги чакаха жени с одеяла, с които ги загърнаха. Отидоха в близката селска къща и там Кристоф положи Алана върху куп одеяла до огнището. Жените се опитаха да го изгонят, докато събличаха замръзналите дрехи на Алана, но той не помръдна от стаята. Видя, че вкочаняването й преминава, понеже се разтрепери въпреки затоплените одеяла, с които жените постоянно я увиваха.

Една старица, поклащайки глава към него, каза:

— Знаеш какво й трябва, граф Бекер. Тя е твоя жена, погрижи се.

След като реши, че е казала каквото трябва, изведе всички жени от стаята и затвори вратата. Кристоф не се поколеба. Съблече бързо дрехите си и легна пред огнището до Алана, зави и двамата с одеялата и я обгърна с крака и ръце. Тя почти не го усети. Не преставаше да трепери неудържимо, той също се разтрепери. Трябваше още нещо да направи.

Започна да я целува нежно, първо по страните, после по шията, примеси топлия си дъх с нейния, като я притискаше все повече към себе си и я разтривани енергично. Продължи да я разтрива от глава до пет и след малко забеляза, че страните й порозовяват и дишането й се нормализира. Също така усилията му да се сдържа станаха мъчителни. Започна да се поти. След няколко минути и тя се обля в пот.

— Мисля, че сигурно трябва да се махнеш оттук каза тя най-сетне със строг, тих глас.

Изведнъж го досмеша.

— Трябва, да, но те предупреждавам, гол съм.

— Знам — изписка тъничко тя.

Той сложи ръка на страната й.

— Налагаше се, Алана. Не е срамно да ти дам от моята топлина, когато отчаяно се нуждаеш. Можеше да умреш в онова езеро. Когато те намерих, вече се бе предала.

— Не се бях предала. Само че не знаех движа ли се или не, освен това, ами, не знам да плувам, затова ми беше много трудно. Благодаря ти, че ме намери. Бях останала без дъх.

— Вината е моя, не биваше да те оставям сама.

— Не, трябваше да свършиш работата, заради която дойде. Разбирам. Между другото победи ли?

— Не, скочих от платформата да те търся.

— Така ли? Тогава трябва пак да поканиш Карстен Бруслан да се състезавате. Ти ще победиш.