Джоана Линдзи
Любовта е приказка (10)

Девета глава

Докато яздеха към двореца, минаха по главната улица, значително по-широка от всички странични улички, от двете й страни с магазини и едноетажни или двуетажни къщи, от които нямаше две еднакви. Магазините не изглеждаха благоденстващи или изискани, както повечето в другите градове, през които минаха, и къщите по никакъв начин не бяха толкова големи. Но поне столицата не беше толкова примитивна, колкото Алана очакваше.

Когато видя огньове, горящи отстрани на пътя в каменни огнища, покрити с метални решетки, си спомни трагичната история на Папи. Сякаш видя как се случва онзи инцидент, който бе променил живота му така драстично и в края на краищата беше повлиял и на нейния.

— Сега са обезопасени по-добре и не са така близо до пътя — чу Папи да изрича глухо, като забеляза, че тя се взира в огньовете. — Преди не ги покриваха с метални решетки.

Тя се разплака заради страданието, което оттогава го измъчваше, но извърна глава, докато сълзите й не пресекнаха. Те облекчиха донякъде изопнатите й нерви… и междувременно каретата спря. И тогава Папи я разсея още малко, защото усети неговото неспокойствие.

— Изглеждам ли… естествено? — попита я той.

„А не като убиец?“ — беше същинският въпрос, осъзна тя.

— Много си елегантен — усмихна се тя. — Като английски аристократ.

— Да не би да бия на очи?

— Не, никак. Не забеляза ли по време на пътуването ни, че модата в Европа е много сходна с тази, с която сме свикнали.

Алана не му помогна да се успокои, пък и не смяташе, че това е възможно. Нейното напрежение не се дължеше на страх за живота й. Докато при него беше точно така. Той се излагаше на голяма опасност, придружавайки я в двореца, и тя не бе в състояние да го разубеди да не идва с нея. Но всеки придружаващ я мъж щеше да бъде арестуван като неин похитител веднага щом се разбереше коя е. Понеже той възнамеряваше да се измъкне точно преди нейната аудиенция при баща й, лесно можеше нещо да се обърка. Тя знаеше. И той знаеше. Искаше й се да намери начин да го вразуми, но той отказваше да я остави сама, преди да стане абсолютно наложително.

Хора и най-различни превозни средства се бяха наредили пред вратите. Скоро стана ясно, че никой не е влизал още. Някои взеха да се разпръсват, когато войник от стражата тръгна покрай събралите се.

Когато стигна до тяхната карета, заяви най-безцеремонно:

— Днес се допускат само управниците на града.

— Ами ако нашите дела не се отнасят до краля?

— Елате другата седмица. Тази седмица всички придворни и градски първенци са заети с приемите за чуждите дипломати.

Той отказа да отговаря повече на въпроси и продължи огледа.

Алана изрече:

— Трябва ли да споделим тайните си с градските първенци, ако само тях допускат в момента?

— Не, само с благородниците от двора, и само при положение, че няма друг изход, както вече го обсъдихме — отговори Папи. — Никой не бива да знае коя си, преди да си на сигурно място зад тези порти.

Това отлагане на срещата поуспокои Алана, но оказа точно обратният ефект върху Папи. По пътя към странноприемницата той й обясни каква е опасността, ако останат в града повече, отколкото бяха предвидили. Някогашни съседи биха могли да го познаят и да си спомнят, че е изчезнал същата нощ, когато е отвлечена принцесата. Биха могли да познаят и нея, ако прилича на майка си. Приликата ще бъде от полза, но не и преди тя да се озове на сигурно място зад стените на двореца.

— Ти имаш намерение да останеш в града след това — напомни му тя.

— Да, но не мога да се държа както някога и да се крия в сенките с променена външност, когато до мен има красива, млада жена. С мен всичко ще бъде наред, щом се събереш с баща си. До тогава никой от нас не е в безопасност.

Това означаваше, че тя няма да излиза от странноприемницата. Но Папи няколко пъти излиза в града през нощта, обаче й казваше за това едва като се връщаше и тя спеше спокойно.

При едно от излизанията си провери укрепленията на двореца и сподели с нея:

— Пазят се много по-внимателно, отколкото някога. Може да е заради дипломатическите пратеници в момента или заради заплахата от бунт, а може и да има нови нареждания след твоето отвличане.

— Щеше да се вмъкнеш в двореца, ако не беше така, нали? — укори го тя.

Той не отрече.

— Щях да спестя толкова много време, ако можех да се добера до покоите на Фредерик, за да го уведомя, че съм те върнал в родината, но не беше възможно.

Една друга вечер се върна и й каза:

— Посетих моя тъст. Останах изненадан колко сърдечно ме прие, след като аз отказвах абсолютно всякакви срещи с него през годините на безумната ми скръб. Съгласи се Хенри да остане при него. Ще го заведа вечерта, преди да отворят отново двореца за посещения.

За Алана тази седмица беше безгрижна и тя си почина. Папи й намери книги, за да има какво да чете. Играеха на игри, както бяха свикнали в Лондон. Хенри беше с тях, така че продължиха с уроците. Времето не минаваше бавно и дори работеше в нейна полза, защото най-накрая успя да убеди Папи, че ако я придружи в самия дворец, поема ненужен риск.

Все пак я отведе до вратите на двореца в деня, след като дипломатите си заминаха. Вероятно щеше да се наложи да почакат още ден или два. Беше проверил по-рано същата сутрин и опашката беше дори по-дълга отколкото преди, след като всички дворцови дела са били временно прекратени тази седмица, така че не тръгнаха преди пладне. Хора наистина нямаше вече и Алана се надяваше, че не всички събрали се сутринта са чакали за аудиенция при краля.

Папи сложи ръка върху нейната и каза нежно:

— Разделяме се тук, както предложи.

Като се осланяше на нейното образование, най-накрая отстъпи пред настойчивите й молби, защото знаеше, че може и сама да се справи. И защото щеше да има други, които да я защитават, щом влезе зад тези стени.

— Опитай се да получиш аудиенция, без да казваш коя си — продължи Папи. — Помни моето предупреждение. Не вярвай на никого.

Повтаряше все едни и същи неща. За толкова безмозъчна ли я смяташе, та да не запомни какво я е предупредил безброй пъти?

— И ако не ми разрешат да се срещна с него, без да съобщя коя съм, трябва да намеря някой висш служител, с когото да споделя тайната, за да ми уреди частна среща — завърши тя вместо Папи.

— Или да подкупиш някого. Чантичката ти е пълна със злато, използвай го по твоя преценка.

Тя кимна. Раздялата с Папи беше по-тежка, отколкото очакваше. Тя настоя, че така е по-безопасно, и въпреки това вълнението я задуши.

— Кога ще те видя отново?

— Никога няма да бъда далеч. Ако… когато се събереш благополучно с баща си, прати този часовник за поправка. — Подаде й един счупен часовник. — Има само един часовникар в града. Този часовник ще бъде знак, че си успяла. А пък ако аз открия нещо, което трябва да знаеш, ще изпратя Хенри при теб.

Прегърна я поривисто.

— Гордея се много с теб, принцесо. Ти надмина всичките ми очаквания. Бъди самоуверена. Твоята кръв е кралска. Никога не го забравяй.

След това си отиде, оставяйки я сама в каретата. Разполагаше с няколко минути да си поплаче заради тяхната раздяла, преди кочияшът да потегли през портите на крепостта към двореца… и нейното бъдеще.