Джоана Линдзи
Любовта е приказка (50)

Четирийсет и девета глава

Алана остана с отворена уста. Не можеше да повярва какво се случи за миг. Кристоф тъкмо бе взел двете фигурки от ръцете й и се наведе да ги прибере в торбата, прибавяйки:

— Ще ги пазя, докато се върнем в двореца.

Тя почти не го чуваше. Щом капитанът посегна към нещата на пода, тя видя как някакъв мъж изтича иззад едно дърво и скочи отзад на шейната. Толкова пъргаво и леко го направи, че дори не се усети, докато Кристоф не се облегна и ножът не опря в гърлото му.

— Не го убивай! — изкрещя Алана.

— Спокойно, принцесо, нямам никакво намерение — каза Леонард.

— В такъв случай — започна капитанът и с една ръка блъсна Папи срещу тях.

— Трябва да понадебелея — заключи възмутено Папи, след като толкова лесно бе победен.

Изрече го съвсем тихо и Алана предположи, че го е казал на себе си. И Кристоф го чу, защото се подсмихна. Въпреки всичко се наведе да вземе пушката от пода и я сложи на коленете си. Но не посегна да отнеме ножа на Папи, само го гледаше с вдигнати вежди как се настанява на пода. Алана коленичи бързо до него и го прегърна.

— Толкова ми липсваше! Нищо не стана, както си мислехме, но сега всичко е наред.

— Вече те закриля баща ти, нали?

— Да, тъкмо се събрахме, да…

— Това ще приключи на мига, ако не се дръпнеш от ножа, Алана — прекъсна я Кристоф гневно.

Тя се извърна да го погледне.

— Той няма да ме нарани.

— Нарочно няма. Но ако стане случайно, ще има последствия. Седни на мястото си. Веднага!

Леонард пусна ножа на пода, явно беше на едно мнение с Кристоф. Алана го взе бързо, за да не е пред очите на Кристоф, и веднага седна в края на седалката. Знаеше, че Папи има поне половин дузина кинжали, скрити у него, но щом Кристоф не ги виждаше, може би щеше да се успокои, за да се споразумеят двамата мъже да действат заедно, а не един срещу друг.

Пъхна ножа в ботуша си и подаде ръка на Леонард, за да усеща, че наистина са заедно. Последното нещо, което искаше, беше Кристоф да се държи гневно с Папи, а той отново й отказваше да бъде до човека, който я бе отгледал, също както постъпи и по отношение на баща й.

Гласът на Кристоф още звучеше гневно, когато попита Леонард:

— Защо отвлече Хелга Енгел, тя е под мое покровителство?

Леонард изсумтя.

— Допускам, че покровителство е силно казано, след като беше наредил да я заведат при теб за разпит. Повече от ясно е.

Кристоф не направи опит да отрече.

— Тя е отговорна по много обвинения. Но как попадна на нея на този безлюден път вчера?

— Търсех я. Не знаех къде е, преди да заведеш Алана при нея, и по този начин да разбера и аз. Бях тръгнал към хижата, за да видя защо сте ходили там.

— Длъжен си да ми я предадеш. Кралят и аз трябва да говорим с нея. Тя ни е лъгала. Искам да знам какво по-точно е направила и защо.

Леонард поклати глава.

— Не е необходимо. Тя разказа на мен и аз ще ти предам разговора. Сега е под моя закрила. Няма да разреша да бъде преследвана.

Кристоф замълча. Току-що някой му каза „не“. Алана затаи дъх в очакване дали ще настоява на своето. Най-накрая той се съгласи:

— Тогава ми разкажи.

Леонард започна да разказва и очите на Алана ставаха все по-големи и по-големи, колкото повече слушаше. Романс между него и Хелга ли? Любовната история в началото е била само за да постигне целта си, но след това се оказало, че Хелга е за него повече, отколкото си е представял. Заради нея бе променил плана за отвратителното убийство на една принцеса. Чувството към Хелга бе смекчило сърцето му преди съдбоносния момент.

Разказа как Хелга е измислила легендата за разменените бебета през онази нощ, веднага след като се свестила и открила, че принцесата е изчезнала. Направила го от страх за своя живот и за живота на дъщеря си. Убедила и другата бавачка, че ще обвинят и нея, ако не излъже. На Хелга и през ум не й минало, че кралят ще я раздели от дъщеря й.

Алана стисна ръката на Папи, за да му подскаже, че не обвинява жената. Била е разделена е истинския си баща, но е имала Папи. Може би щеше да бъде съвсем различна, ако бе възпитана като разглезена принцеса. Но миналото си е минало и догадките си остават догадки.

— Не изпитвам лоши чувства — каза тя, когато Папи свърши разказа. — Успокой я.

Той й се усмихна. Кристоф остана сериозен и отбеляза:

— Жената е измамила краля на Ливания. Принудила го е да обича дете, което не е било негово. Принудила го е да скърби за дете, което не е било негово. През всичките тези години е скърбял за неговата смърт, а то дори не е било негово.

— Скърбял е за загубата на обичано същество, както сам се изрази, той е обичал момиченцето. Сега обича своето дете. Аз скрих дъщеря му от него, не Хелга. Постъпих така, понеже той, а и ти също, не премахнахте заплахата за живота й.

— Тогава не съм бил там.

— Достатъчно отдавна си на тази служба, за да се постараеш — заключи Леонард.

— Старал се е — Алана защити Кристоф. — Единствената пречка през цялото това време е била, че заподозрените са един многоброен род, и което е още по-важно, те са роднини на краля. И колкото и шпиони да са били изпращани в Крепостта, не са открили кой дърпа конците. Тайната е била пазена много строго. Очевидно не е главата на рода.

Кристоф добави:

— По онова време нищо повече не е могло да се направи. Било съвсем наскоро след гражданската война. Арестът на някой Бруслан е щял да подпали нова война.

— И аз така си мислех — съгласи се Леонард. — И като обичах Алана, нямах нищо против да чакам. Но не знаех за легендата, че бебето на Хелга е било отвлечено, нито за кралската тайна, че принцесата е жива. Не знаех нищо, докато Хелга не ми разказа. Ако знаех, щях да доведа Алана отдавна… или изобщо нямаше да я доведа. Сега и да умуваме, няма как да разберем. — Сви той рамене.

— Що се отнася до Хелга — продължи Кристоф, — недопустимо е да я криеш. Настоявам…

— Недей — прекъсна го грубо Леонард. — Ще повторя, капитане, няма да ти я предам. Достатъчно е страдала, загубила е детето си заради враговете на краля. Вече е платила висока цена. Докато дишам, няма да допусна да пострада човек, когото обичам.

Двамата мъже се загледаха така дълго, че Алана се разтревожи и наруши мълчанието:

— Папи, искам да ти кажа нещо, което трябва да знаеш, ако вече не си го научил. Моят баща ми избра съпруг.

Леонард я погледна намръщено.

— Толкова бързо ли?

— Да, и сватбата също ще бъде съвсем скоро.

— Кой е женихът?

— Карстен Бруслан — трепна тя.

— Не! — викна гневно Леонард. — Да те даде на същите хора, които…

— Фредерик бе решил да определи за свой наследник Карстен, преди да разбере, че Алана е жива — прекъсна го Кристоф. — И да не му харесва, ще бъде за доброто на страната.

— Междувременно — добави Алана — Кристоф е мой покровител. Той е единственият човек, на когото баща ми вярва дотам, че да му повери моя живот.

Леонард се загледа още веднъж доста дълго в младия мъж, след това рече:

— Да, виждам го в очите му. Ще те пази с живота си. Много по-добра препоръка, ако питаш мен, отколкото смешното усилие да се сложи край на една вражда, която много Бруслановци не си спомнят дори.

Алана примигна. Нима Папи предпочиташе тя да се омъжи за Кристоф?

— Ти ли преби Карстен? — попита Кристоф.

— Ами ако съм аз?

— Аз щях да го убия.

Папи се разсмя от сърце.

— И на мен ми мина през ума да направя услуга на тази страна, като премахна възможността той някога да носи корона. Всичките им кроежи щяха да се разпаднат без техния прекрасен наследник, застанал на опашката за трона. Но решението не мога да взема аз. — После попита Кристоф: — Е, открих ли повече, след като се върнах, отколкото дворецът откри за осемнайсет години?

— Зависи какво си открил.

В отговор Леонард попита Алана:

— Получи ли днес съобщението, което ти пратих по Хенри?

— Да, но беше неясно, той каза само: „Пази се от кралицата.“

— Точно така. След като двамата шпиони в двореца бяха премахнати, мъжът, който предаваше заповедите, трябваше да наеме друг човек и аз подслушах нарежданията, които даде на новия разбойник. Спомена кралицата и връзката й с някакво съзаклятие в миналото. Даде на новия гривната, за да я предаде на кралицата. Знам, че Никол не е достатъчно възрастна или издръжлива, за да поръча убийството на пеленаче, но баща й не би се поколебал.

— Това са догадки — ядоса се Кристоф.

— Първо идват догадките, след това фактите. Това е логично заключение, основано на минал опит.

— Не — упорстваше капитанът. — Никол обича съпруга си. Не се съмнявам.

— Сигурен съм, че го обича. Но може би трябва да попиташ краля кога му бе предложен брак с нея? Обзалагам се, че кралица Авилена едва е била положена в гроба, когато бащата на Никол е започнал преговори с него. Искал е трона за наследник с неговата кръв, а не за дъщерята на Авилена. Това е подбуда, с която съм се сблъсквал и преди, когато се сключва втори брак, но има деца от първия.

— За кого говориш?

— Не знам още името му, но ще разбера и ще го проследя.

— Та като стана въпрос за имена, ти си Леонард Кастнер, нали?

Алана поклати глава едва забележимо, за да намекне на Папи, че не е споменавала името му. Леонард отвърна:

— Има ли значение вече? Двамата с теб, капитане, имаме една и съща цел. Да защитим принцесата. В момента съм по друга следа, която…

— Ние също — каза Кристоф. — Не очаквах, че ти… ще се присъединиш… толкова скоро.

— Да се присъединя ли? Изненадах се, като ви видях да идвате отново по този път.

— Не си ли ни следил?

— Не, слизах от планината. Проследих един мъж насам, онзи, който предава заповедите. Той уби човека, който ме нае преди толкова много години.

— Алдо ли?

— Крадецът ли ти каза? Мъжът, който уби Алдо, загатна, че онзи, на когото докладва, който е давал заповедите на Алдо, също е лакей. Предпазните мерки, за да скрият истинския господар или господарка, както може да се окаже, са изключителни. Но аз следя този човек от два дена. Взех да се чудя дали не играе двойна игра.

— Къде отиде той? Тук, в планината, откъм източния път няма много къщи, освен аристократични имения. Дори моето семейство живее до този път.

— Като че ли говорим за един и същи човек. Имението, което посети, е сред широка, открита площ, с много слуги, които обикаляха и приличаха по-скоро на стража. Затова не можех да стоя там дълго. Успях да се промъкна до неохранявани прозорци и да надникна. Единият беше на спалнята на неговата любовница. Доколкото разбрах, щеше да прекара целия ден в леглото с нея, затова си тръгнах, за да го проследя по-късно на път към града.

— Какво се надяваш да постигнеш чрез него?

— Все още се надявам да разбера на кого донася в Крепостта. Заподозрях Карстен, понеже излязоха по едно и също време, но Карстен не знае нищо. Жената, с която се среща моят човек, явно го познава добре и трябва да бъде разпитана. Но аз не обичам да разпитвам жени. Ще оставя тази работа на теб. Да ви пресрещна беше най-сигурният начин да ти кажа всичко това.

Кристоф попита:

— Сигурен начин ли наричаш да опреш кинжал до гърлото ми?

Леонард се подсмихна искрено развеселен.

— Кинжалът беше само за да привлека вниманието ти.