Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (96)

95

Двамата се оглеждахме по целия път обратно до пещерата. Нямаше как да сме сигурни, че някой няма да ни проследи с телескоп или по друг начин. Минахме по заплетен и доста прикрит маршрут, а накрая профучахме като куршуми през лианите на входа.

— Макс! — викна Ръч и скочи в обятията ми.

Останалите се присъединиха в една голяма обща прегръдка. Тото подскачаше наоколо и джафкаше превъзбудено.

— Измъкнахме ли се? — попита Гази.

— Засега — отговорих. — Зъба направо смачка Ари.

— Браво! — обади се Иги и вдигна юмрук.

Зъба го тупна лекичко със своя и се опита да прикрие израза на задоволство.

— Този не е с всичкия си — пророни Ръч многозначително.

Засмях се.

— Чуйте, банда — започнах. — Нов план. Отказваме се от издирването на родителите ни. И без това ударихме на камък. Освен това не мисля, че мога да се разделя с някой от вас точно сега. Предлагам да се заемем със спасяването на света.

— Да, да се махаме оттук — каза Тото и се ококори насреща ми.

— Къде ще идем? — попита Ръч.

— Помислих по въпроса — отговорих.

— Във Флорида — каза Ейнджъл.

— Моля? Защо? — попитах.

— Усетът ми говори, че трябва да идем във Флорида — повдигна рамене тя. — Освен това… там е „Дисни Уърлд“.

— О, да! „Дисни Уърлд“! — въодушеви се Гази.

— Басейни, слънце… Напълно съм съгласен — потвърди Тото.

Погледнах Зъба, а той повдигна рамене. Честно казано, всъщност нямах план.

Остави се на течението, Макс. Понеси се по него.

След като с тази мъдра сентенция Гласът ми разкри, че се е преквалифицирал в туристическа агенция, казах:

— Е, добре тогава. Отиваме във Флорида. Слагайте раниците.