Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (95)

94

— Макс!

Беше Зъба. Мигновено завих нагоре, изстрелях се между клоните на дърветата и изскочих в открито небе. Беше над мен, вкопчен в схватка с трима Заличители наведнъж. Спуснах се към тях и фраснах единия между врата и рамото. Той извика, а аз го хванах за крилете и мощно ги дръпнах едно към друго зад гърба му. Той изквича от болка и полетя надолу като камък. Бяхме научили този номер още при първите си опити да летим. Бях забранила на останалите да го правят помежду си.

Онзи се вряза с трясък в дърветата и изчезна.

— Къде са другите? — извиках на Зъба по-отблизо.

— Избягаха. Взеха и Тото — отговори той. — Оставаме само ние.

Издигна се нагоре и надясно, след което се стовари странично върху крилото на единия Заличител. Крилете им бяха по-тежки от нашите, но не пасваха толкова добре на телата им. Този Заличител също загуби контрол и полетя тромаво надолу. Опита се да овладее падането, но тъкмо когато разпери криле, се удари в дърветата. Чувахме крясъците му чак до земята.

— Май доста се потроши — рече Зъба.

— Да тръгваме… — подех аз, но Ари внезапно изскочи от дърветата, заби се в Зъба с пълна скорост, завъртя се във въздуха с изненадваща ловкост и застина срещу нас.

— Това приключва тук! — изръмжа.

— Съгласен — отговори Зъба с глух заплашителен глас и се спусна към Ари.

При спомена за изхода на битката им на плажа понечих да се мушна между тях, но Зъба се стрелна като ястреб и изрита Ари в гърдите толкова мощно, че онзи се закашля. Още преди да кажа „Браво!“, той го заобиколи, замахна странично и го халоса по врата с ръка. За миг Ари забрави да маха с криле и пропадна с около три метра, след което на лицето му се изписа гняв и той отново се издигна. Имаше размах от около пет метра и половина — беше напълно пораснал Заличител. Вероятно полетът му костваше доста усилия.

Зъба полетя в тесен кръг в някакво хищническо подобие на балет и атакува странично, преди Ари да успее да реагира. Юмрукът му се стовари отстрани на мутрата на Заличителя и от носа му рукна кръв. Очевидно Зъба също помнеше случката на плажа.

Онзи се спусна към него с рев, размахал нокти във въздуха, оголил зъби и с огън в очите. На негова страна бяха издръжливостта, омразата и заличителската му сила. Зъба обаче беше бърз и пъргав, ядосан и жаден за мъст.

Силите бяха изравнени.

Искаше ми се да се включа, за да помогна, но усещах, че това е между тях двамата и е по-добре да не се меся, освен ако Зъба не загазеше сериозно. Затова увиснах във въздуха до тях и огледах хоризонта с надеждата другите да са се добрали до пещерата в безопасност. За мое учудване останалите Заличители бяха изчезнали, а и не се появяваха хеликоптери. Боят беше само между тези двамата, мутант срещу мутант.

И Зъба като че водеше. Така де — аплодисменти за яда и жаждата за мъст. Ари най-вероятно беше по-силен от него, но Зъба беше страшно бърз и много, много ядосан.

Юмрукът му с пукот се вряза странично в главата на Ари и аз потръпнах. Главата му отскочи от удара, Зъба се спусна напред и заби страничен ритник точно в ребрата му. Ари сгърчи лице. Надявах се всичко да приключи скоро, преди късметът да се обърне.

Зъба нанесе поредния мощен ляв удар. Ари тъкмо извиваше глава и юмрукът го пресрещна право в муцуната. От устата му потече кръв.

— Няма ли… — започна Зъба и замахна отдясно. — … най-сетне…

Ари се опита да се отдръпне, но не владееше добре полета си и загуби един-два метра височина. Зъба го последва плътно, блъсна го в ребрата с ъперкът^[23] и му изкара въздуха със свистене.

— … да престанеш…

Отдръпна се, замахна мощно с крила и полетя като мълния с краката напред. Стъпалата му потънаха дълбоко в корема на Ари, който изхриптя, останал без дъх.

— … да ни тормозиш! — довърши Зъба и го удари с ъперкът в брадичката.

Ари буквално направи задно салто във въздуха и полетя надолу. Мярнах охлузеното му гневно лице, докато се носеше към дърветата на двайсетина метра под нас. Опита се да овладее крилете си, но беше твърде късно. Вряза се в листата и звукът от чупещите се клони долетя чак до нас.

По Зъба нямаше и драскотина. Задъхан и потен, той следеше падането на Ари с хладнокръвно удовлетворение.

— Хм… Така като гледам, явно имате неуредени сметки — казах.

Зъба ме изгледа безизразно.

— Да намерим останалите.