Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (80)

79

— Изскочи ли вече?

Ан надникна притеснено през рамото ми и се втренчи във фурната.

— Ами, не още — казах аз, — но е на път.

Сравних пуйката с картинката на опаковката.

— Виж — на цвят го докарва.

— Да, но ще е готова, когато капачето изскочи^[20].

— Знам — отвърнах успокоително.

Бях я чула добре и предишните петдесет пъти.

— Ами ако е дефектно? — рече Ан отчаяно. — Ако не изскочи? И първата ми пуйка за първия ни Ден на благодарността се окаже суха и жилава? И не ви хареса?

— Е, в такъв случай просто би било достоверно олицетворение на дните ни заедно — казах сериозно, след което показах с изражение, че се „шегувам“. — Защо не провериш как се справя Зефир с подреждането на масата? Мисля, че ще се затрудни с купищата сребърни прибори.

Ан се взря в мен, кимна, хвърли прощален поглед на фурната и отиде в трапезарията.

— Как е пълнежът? — попитах Ръч.

— Идеално — отвърна тя. Разбърка съдържанието на тенджерата с голяма дървена вилица за салата, след което отново погледна рецептата на опаковката. — Мисля, че е готов.

— Изглежда добре — отбелязах. — Дръпни го от печката. Ще е същинско чудо, ако успеем да приготвим всичко по едно и също време.

— Сосът от боровинки е готов — обади се Иги, разтръска консервата и съдържанието й пльокна звучно в купата. — Можех да го приготвя и сам.

— Знам — казах и понижих глас: — Ти си единственият тук, който разбира от готвене. Но нека се придържаме към плана.

— Аз искам бутче — обади се Тото в краката ми.

— Нареди се на опашката — затапих го и се приближих до Зъба.

Около минута го наблюдавах какво прави, докато той не ми хвърли многозначителен поглед: „Само да си казала нещо“.

— Това е същински шедьовър — успях да измъдря.

Той насочи вниманието си отново към стройните редици бонбони, подредени върху намачканите сладки картофи в тавата.

— Всеки сам носи кръста си — каза и продължи да работи.

Наведох се и надникнах отново във фурната.

— Ан? Бялото капаче изскочи. Мисля, че е готова.

— О, Господи! — възкликна Ан от другата стая, дохвърча в кухнята и грабна чифт кухненски ръкавици. — Изскочи ли? — Метна се към фурната, но внезапно се обърна към мен. — Ами ако капачето е развалено? Ако още не е готова?

Приковах я с очи.

— Извади пуйката от фурната.

Тя пое въздух.

— Добре. Така.

Майко мила! Възрастни.