Метаданни
Данни
- Серия
- Максимум Райд (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Maximum Ride: School Out — Forever, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Маринов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Роман за деца
- Свръхестествен трилър
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- mladenova_1978(2016)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Училището свърши — завинаги
Преводач: Александър Маринов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Редактор: Вида Делчева
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1201-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2156
История
- —Добавяне
56
— Лека нощ, Тифани-Кристал — казах с усмивка.
Ръч се ухили насреща ми. Опряхме юмруци един в друг и ги потупахме отгоре с другата си ръка.
— Лека нощ — каза Ръч и се отпусна в меката възглавница. — Макс? Нали ще поостанем тук? Няма да тръгнем да си ходим утре, нали?
— Не — отвърнах тихо. — Няма да е утре. Но се опитай… бъди внимателна и се постарай да не се набиваш на очи.
— Добре. Мисля, че се справям добре — отговори тя. — Имам три приятелки и на обяд седим заедно. Учителката май също ме харесва.
— Разбира се, че те харесва. Има ли избор?
Целунах я по челото, излязох и се насочих по коридора към стаята на Ейнджъл, за да й кажа лека нощ.
Отворих вратата. Ан вече беше вътре и придърпваше завивките до брадичката на Ейнджъл.
— Беше уморителен ден, миличка — каза й и отмести косата от лицето й. — Да се наспиш хубаво.
— Добре — отговори Ейнджъл.
— И още нещо, Ариел. Не пускай Тото на леглото — добави Ан. — Има си свое.
— Аха — рече Ейнджъл послушно.
Завъртях очи. Тото щеше да е в леглото преди Ан да бе направила и пет крачки в коридора.
— Лека нощ, да спиш в кош — каза Ан и се изправи.
— И да сънувам грош — довърши Ейнджъл весело.
Ан ни се усмихна и излезе.
Тото скочи в леглото. Ейнджъл вдигна завивките, той се мушна отдолу и сложи глава в ъгъла на възглавницата й. Оправих завивките.
— Толкова ли не може да засили отоплението? — измърмори Тото сънено. — Тук е като в хладилник. Направо можеш да държиш сурови пържоли наоколо.
Двете с Ейнджъл се спогледахме с усмивка.
— Добре ли си? — попитах.
Тя кимна.
— Не ми стана приятно, че Заличителите се появиха днес.
— На мен също. Ари направо ме плаши. Успя ли да уловиш някоя от мислите му?
Ейнджъл се замисли.
— Тъмен. Червен. Ядосан. Разкъсан. Объркан. Мрази ни.
Повдигнах вежди при мрачното описание на случващото се в главата му.
— И те обича — добави Ейнджъл. — Много те обича.