Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максимум Райд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Maximum Ride: School Out — Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
mladenova_1978(2016)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Училището свърши — завинаги

Преводач: Александър Маринов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Дедракс“ АД, София

Редактор: Вида Делчева

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1201-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2156

История

  1. —Добавяне

56

— Лека нощ, Тифани-Кристал — казах с усмивка.

Ръч се ухили насреща ми. Опряхме юмруци един в друг и ги потупахме отгоре с другата си ръка.

— Лека нощ — каза Ръч и се отпусна в меката възглавница. — Макс? Нали ще поостанем тук? Няма да тръгнем да си ходим утре, нали?

— Не — отвърнах тихо. — Няма да е утре. Но се опитай… бъди внимателна и се постарай да не се набиваш на очи.

— Добре. Мисля, че се справям добре — отговори тя. — Имам три приятелки и на обяд седим заедно. Учителката май също ме харесва.

— Разбира се, че те харесва. Има ли избор?

Целунах я по челото, излязох и се насочих по коридора към стаята на Ейнджъл, за да й кажа лека нощ.

Отворих вратата. Ан вече беше вътре и придърпваше завивките до брадичката на Ейнджъл.

— Беше уморителен ден, миличка — каза й и отмести косата от лицето й. — Да се наспиш хубаво.

— Добре — отговори Ейнджъл.

— И още нещо, Ариел. Не пускай Тото на леглото — добави Ан. — Има си свое.

— Аха — рече Ейнджъл послушно.

Завъртях очи. Тото щеше да е в леглото преди Ан да бе направила и пет крачки в коридора.

— Лека нощ, да спиш в кош — каза Ан и се изправи.

— И да сънувам грош — довърши Ейнджъл весело.

Ан ни се усмихна и излезе.

Тото скочи в леглото. Ейнджъл вдигна завивките, той се мушна отдолу и сложи глава в ъгъла на възглавницата й. Оправих завивките.

— Толкова ли не може да засили отоплението? — измърмори Тото сънено. — Тук е като в хладилник. Направо можеш да държиш сурови пържоли наоколо.

Двете с Ейнджъл се спогледахме с усмивка.

— Добре ли си? — попитах.

Тя кимна.

— Не ми стана приятно, че Заличителите се появиха днес.

— На мен също. Ари направо ме плаши. Успя ли да уловиш някоя от мислите му?

Ейнджъл се замисли.

— Тъмен. Червен. Ядосан. Разкъсан. Объркан. Мрази ни.

Повдигнах вежди при мрачното описание на случващото се в главата му.

— И те обича — добави Ейнджъл. — Много те обича.