Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (54)

53

— Ето ги.

Ари фокусира бинокъла на малката групичка на пътя на около четиристотин метра от тях. Прибираха се в идеалния си дом след ден в идеалното си училище. Колко трогателно! Погледна в задната част на микробуса. Шестима Заличители, преобразени и готови за действие, само чакаха неговата команда. Новата Макс седеше отзад при тях със слушалки на ушите.

— Пак изнася речи — каза новата Макс.

Ари изпръхтя. Какво самочувствие имаше Макс — истинската Макс! Колко беше нахакана! Командореше останалите, сякаш й бяха роби.

Роби. Не звучеше зле. Ари си представи пернатите мутанти като свои роби и мисълта го ободри. Щеше да ги кара да вършат всичко, абсолютно всичко. Да му носят храна, да му напомнят да си вземе лекарствата… А Макс щеше да му разтрива раменете, когато крилете го заболяха. Би било страхотно!

Чу се тихо жужене — алармата на часовника. Ари изгълта шепа хапчета и настрои алармата отново.

За нещастие, нямаше да се стигне до това да му станат роби. За щастие, щеше просто да ги очисти.

— Честно, това момиче просто не може да се радва на живота — каза новата Макс с отвращение.

— Да й дадем повод да бъде нещастна — каза Ари и натисна газта.

Сърцето му заби възбудено. Ненавиждаше Макс, но обичаше да се бие с нея. Друг не можеше да му предложи същото вълнение, същото предизвикателство — дори и Зъба. С всеки бой Ари се приближаваше все повече до победата. Един ден последния удар щеше да нанесе той. На лицето й щеше да се изпише изненада…

След секунди микробусът застигна групичката. Щом чуха свиренето на гумите, те се обърнаха.

— Да ви качим, деца? — каза Заличителят на предната седалка, който още не се беше преобразил.

— А бонбони нямаш ли? — направо изръмжа истинската Макс.

След което видя Ари.

В гърдите му се надигна смях и той удари спирачки. Това беше жестоко! Каква омраза и страх проблеснаха в очите й, щом го видя!

— Да се хващаме за работа, момчета! — извика. — Макс е за мен!

Заличителите изскочиха през задната врата още преди микробусът да спре.

Време беше да се позабавляват.