Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (48)

47

— Неуки малки негодяи — рече Гази, изпухтя и смръщи вежди.

Както обикновено, имитацията му беше безпогрешна. Едва не се обърнах, за да се уверя, че директорът не е изникнал зад нас.

Ейнджъл и Ръч се смееха с глас на разказа на Гази за случката.

— Зловредни дребни проклетници — добави той и аз също се разсмях.

— Но, сър — продължи той с моя глас, — родителите ни са мисионери. Да не лъжем е една от Десетте Божи заповеди. Невинни са, напълно невинни. Какво е „димка“?

Дори и Зъба избухна в смях и затресе рамене. Беше почти неузнаваем в бялата риза от униформата си.

— Вярно ли да не лъжеш е сред Десетте Божи заповеди? — попита Иги.

— Нямам представа — отговорих. — Да влезем в гората. Пътят ме напряга.

Бяхме поели по главното шосе, докато загубим училището от поглед. Сега влязохме косо в гората — знаехме, че не след дълго ще стигнем до една от овощните градини на Ан.

— А кой всъщност пусна димката? — попита Ръч.

Завъртях очи.

— Те, разбира се — изпепелих Гази с поглед и се ядосах, че това не действаше и на Иги. — Не знам как, не знам защо, но знам, че са били те.

— Ами, да — призна Гази леко смутен. — Едно момче се държа като пълен задник с мен на двора, а някой залепил на гърба на Иги бележка „Ритни ме“.

— Казах ти, че аз ще се заема с това — намеси се Зъба.

Въздъхнах.

— Момчета, около вас винаги ще има нещастници. Цял живот. — Колкото и да беше това. — Но не трябва да разрешавате проблемите си с димки. Поне не в момента. Стараем се да не се набиваме на очи, забравихте ли? Да останем незабелязани, да не мътим водата. А вие сте направили димка, пуснали сте я и сте позволили да ви спипат. Това определено не помага.

— Съжалявам, Макс — каза Гази почти искрено.

Вътре в себе си разбирах защо го бяха направили. Дори ми се щеше да бях видяла лицето на злобектора, когато беше научил. Обаче номерът не беше на място. И беше рискован.

— Слушайте, двамата — казах строго, щом излязохме на едно хълмче на границата на имота на Ан. — Изложихте всички ни на риск. Отсега нататък ще се държите прилично в тъпото училище или ще отговаряте пред мен. Ясно ли е?

— Ясно — измънка Гази.

— Да, разбрано — каза Иги неохотно. — За в бъдеще ще се държим като истински тъпи идиоти. Ще се слеем с останалите.

— Чудесно.