Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (41)

40

Нали се сещате за развълнуваните деца на първия учебен ден? Издокарани, с нова кутия за обяд и прочее? Е, те са пълни глупаци.

— Може ли да бягаме от час? — попита Иги, докато бъркаше яйцата в тигана.

— Струва ми се, че няма да им се понрави особено — отговорих аз и пуснах още хляб в тостера. — Сигурна съм, че ще звъннат на Ан.

— Приличам на барби-ученичка — проплака Ръч на влизане в кухнята, но щом видя моята униформа, си отдъхна. — Всъщност ти приличаш на барби-ученичка. Аз съм просто нейната приятелка.

Изгледах я злобно.

Крилете ни се прибираха доста плътно на гърба и въпреки това малко напомняхме семейство олимпийски шампиони по плуване.

Появи се и Ейнджъл. Беше много сладка с плисирана поличка и бяла ризка, но тя си беше сладка по принцип. Сипа си яйца и бекон в чинията, разчупи една препечена филия и я сложи на масата.

Тото скочи на една табуретка и започна да яде — почти като истинско куче.

— Бау! — каза и се изхили сам на себе си.

— Ейнджъл?

Подадох й чаша кафе и снижих глас:

— Без номера с учителите, компренде^[9]?

Тя вдигна невинните си очи.

— Ясно… — каза и захапа парче бекон.

Зачаках, без да откъсвам поглед от нея.

— Така де, освен ако не е съвсем наложително — довърши.

— Ейнджъл, моля те — казах и клекнах до нея. — Не трябва по никакъв начин да се набиваме на очи или да се различаваме от другите, разбираш ли? Трябва да играем по техните правила.

Изправих се и огледах и останалите.

— Това се отнася за всички ни — казах тихо. — Трябва да се впишем в средата, банда. И да не им даваме поводи за нездрав интерес.

Закимаха, но не с еднакво въодушевление.

— Еха! Всички вече сте будни — удиви се Ан, щом влезе. Огледа конвейера за храна и ятото, което я поглъщаше, и се усмихна тъжно. — Определено е по-добре от замразени гофрети. Благодаря, Джеф. О, Джеф, забравих да ти кажа — двамата с Ник сте в един клас. Така ще ти е по-лесно да свикнеш.

Лицето на Иги почервеня.

— Може ли и Тото да дойде? — попита Ейнджъл.

Ан оправи якичката й.

— Не.

Отиде до шкафа и извади една чаша.

— Ще се оправя. Ще ида да гоня патиците или нещо подобно — прошепна Тото, а Ейнджъл го потупа по главата.

— Тези униформи изобщо не са хубави — каза Ръч.

— Знам. За щастие, ще сте заобиколени от цяла тълпа деца в нехубави униформи — отвърна Ан и повдигна вежди. — Ариел, това кафе ли е?

— Аха — каза Ейнджъл и отпи смело. — Малко енергия за първия учебен час.

Усетих пронизващия поглед на черните очи на Тото. С въздишка му забърках кафе с мляко и две бучки захар в една купа и той замляска доволно.

Ан се поколеба дали си струва да подхваща този спор, но накрая явно се отказа.

— Добре — рече и остави чашата си в умивалника. — Отивам да докарам колата отпред. Облечете си якетата — навън е хладно.