Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (30)

29

На вниманието на света и на цивилизацията като цяло: за мен изобретяването на горещия душ е безспорен триумф.

С неохота спрях водата, излязох от кабината и се увих в личната си кърпа. От друга страна, цивилизацията си имаше и някои чудатости: човек трябваше да реши косата си, да сменя дрехите си всеки ден… не бях свикнала с тези подробности.

Но се стараех.

Иги почука на вратата:

— Макс? Може ли да вляза? Трябва да си измия зъбите.

— Не — по хавлия съм — отговорих аз.

— Аз съм сляп — каза той нетърпеливо.

— Вярно? Шегуваш се! Сигурен ли си?

Взех гребена си и избърсах парата в средата на огледалото. И изпищях. Макс-Заличителката се беше завърнала.

— Много смешно — каза Иги. — Не се бави много. Колкото и да се пудриш, няма да постигнеш кой знае какво.

Останах бездиханна дълго след като стъпките му се отдалечиха по коридора.

Преглътнах сухо и докоснах бузата си с треперещи пръсти. Кожата беше гладка. В огледалото се виждаше космата лапа с криви нокти, която чешеше муцуната ми.

— Как е възможно това? — прошепнах ужасено.

Макс-Заличителката ми се ухили.

— Не сме толкова различни — каза тя. — Всичко е свързано. Аз съм част от теб. Ти си част от мен. Можем да сме полезни една на друга.

— Ти не си част от мен — прошепнах. — Никога няма да стана като теб.

— Макс, Макс — рече Макс-Заличителката утешително. — Та ти вече си като мен.

Обърнах гръб на огледалото и излетях от банята. Втурнах се в стаята си и затворих вратата, преди някой да ме види.

Седнах разтреперана на леглото и заопипвах лицето си, за да се уверя, че все още съм аз.

— Май окончателно и напълно полудях — промърморих.