Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (29)

28

— Да ме вземат мътните — прошепнах.

Внезапно пред входната врата спряха нечии тежки стъпки.

— Върнаха се — каза Зъба. — Натам!

Завъртяхме се и се втурнахме нагоре по стълбите. Лунните лъчи, нахлули през прозорците обаче, хвърлиха сенките ни надолу.

Входната врата се хлопна и някой изрева:

— Ей!

Зад нас проехтяха тежки и тромави стъпки. Някой като че удари стената с бухалка — чухме плътен удар и звука на пукаща се мазилка.

— Това чака главата ти! — извика мъжки глас. — Ще те пипнем!

В края на стълбите се понесох надясно по пътя, по който бяхме дошли. Подминах няколко врати, когато осъзнах, че Зъба не беше с мен. Заковах на място и го видях в другия край на коридора.

Направих му знак, но той тъкмо тръгна към мен, когато двамата наркомани се изсипаха в коридора помежду ни.

Единият тупкаше зловещо и глухо в дланта си с бухалката. Другият държеше парче счупена бутилка.

— Решили сте да се намърдате в нашето гнезденце, а? — изграчи единият.

Да се намърдаме във вашето гнезденце? Моля?

Спряха за миг, а на лицата им грейнаха усмивки. Ужасяващо.

— Момиче е, брато! — удиви се единият.

Този с бутилката в ръка извади от колана си страховит нож и го завъртя така, че да проблесне на лунната светлина.

Зъб? Хайде, няма ли да предприемеш нещо? Крайно време е — помислих напрегнато. — Къде си, Зъб?

— Не ме интересува чия мацка си — каза единият. — За следващия час ще си нашата мацка.

Бяха изключително противни, а разкривените им усмивки показваха дупките между зъбите им.

— Извинявайте — казах рязко, — но това не е ли малко сексистко?

Това не ги спря.

— Момчета, Господ не ви харесва — пропя Зъба зад тях.

Моля-я-я-я? — удивих се наум.

— К’во? — казаха те и се обърнаха.

В същия момент Зъба разпери огромните си криле и сложи фенерчето под брадичката си, за да подчертае скулите и очите си. Ченето ми увисна — изглеждаше като Ангела на смъртта.

Тъмните му криле се простираха почти до тавана. Той ги раздвижи нагоре-надолу и произнесе със зловещ, плътен глас:

— Господ не харесва лошите хора.

— Ама к’во ста’а тука? — измрънка единият наркоман пискливо.

Беше изкривил уста, а очите му щяха да изскочат от орбитите.

— Дрогата ме хвана.

— И аз го виждам — каза другият. — И двамата ни е хванала.

Аз също разтворих криле и станах убийствено внушителна. Хм, това беше забавно.

— Това беше изпитание — рекох с възможно най-призрачния си глас. — И трябва да ви кажа, че и двамата се провалихте.

Негодниците застинаха, а на лицата им се изписаха ужас и удивление.

Зъба изръмжа:

— Гр-р-р-р-р!

Пристъпи напред и размаха леко криле — същински демон на възмездието. Едва сдържах смеха си.

— Гр-р-р-р! — изръмжах и аз и също размахах криле.

— А-а-а-а!

Двамата писнаха в хор и заотстъпваха панически. За лош късмет се намираха точно до стълбището и полетяха гротескно надолу, като се опитваха да се хванат един за друг. Изтъркаляха се два етажа по-надолу като чували с картофи, а писъците им не секнаха през целия път.

Двамата със Зъба плеснахме ръце една в друга и се ометохме начаса.

И изведнъж в главата ми проехтя Гласът.

Радвам се, че се забавляваш, Максимум. Междувременно светът изгаря.