Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (28)

27

— Избери си най-противното ти място — прошепнах на Зъба. — Канализацията на Ню Йорк или изоставеният блок, пълен с наркомани?

Зъба се замисли и тихо прекоси помещението, като избягваше да се появява в светлите зони, осветени от луната през зеещите прозорци.

— Все пак избирам канализацията на Ню Йорк — прошепна ми в отговор.

Започнахме от втория етаж надолу — отваряхме вратите, проверявахме камините, почуквахме стените за тайни укрития.

Два часа по-късно потърках чело с мръсната си ръка.

— Нищичко. Да му се не види!

— Да — прошепна Зъба. — Да проверим и този килер и да се изнасяме.

Кимнах и отворих дрешника в коридора. Беше празен. Мазилката по стените се беше оронила и отдолу прозираха летвите.

Тъкмо да затворя вратата, когато тънка светла ивица в стената привлече погледа ми. Насочих фенерчето, повдигнах вежди и се наведох. Зад една от летвите беше напъхано нещо.

— Какво има? — попита Зъба тихо.

— Сигурна съм, че не е важно — прошепнах. — Но все пак да видим…

Измъкнах с нокти парче хартия, широко около десет сантиметра. Обърнах го и затаих дъх.

Беше снимка.

Докато Зъба надничаше през рамото ми, осветих снимката. Изобразяваше жена, прегърнала бебе. Пухкаво, розово, синеоко бебе… Точно умалено копие на Газопровода — барабар със зализания перчем.