Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (101)

100

За през нощта се установихме в щатския парк „Генерал Кофи“ недалеч от Дъглас, Джорджия. След няколкоминутно разузнаване двамата със Зъба намерихме вдлъбнатина в една варовикова скала.

— Не е чак пещера, но е прилично — каза Зъба.

Огледах я и кимнах.

— Вътре ще сме на завет. Мисля, че няма да вали — небето е ясно.

Понечих да доведа и останалите, но Зъба ме задържа.

— Добре ли си? — попита. — Какво стана при Ан?

И изведнъж спомените ме заляха като вълна — от целия ден. Училището, пълно с… врагове, учители, Пруит. Подозрението, че Сам е Заличител. Бягството от къщата на Ан и прозрението, че тя носи вина за голяма част от неприятностите ни.

Внезапно изгубих сили.

— Нищо по-различно от обикновеното.

Което беше тъжната истина.

— Какво има във Флорида? — попита той. — Защо Ейнджъл иска да идем там?

— Не знам. Може би просто заради „Дисни Уърлд“? — погледнах го. — Мислиш, че има и друго?

Той се намръщи и поклати глава. Забелязах, че косата му отново беше дълга — щурата му прическа от Ню Йорк беше прораснала. Сякаш се беше случило преди цяла вечност.

— Не знам какво да мисля — отговори той. — Омръзна ми все да трябва да мисля. Разбираш ли ме?

— Абсолютно — кимнах и разтрих слепоочията си. — Търсенето на родителите ни, ситуацията с Белите престилки, спасяването на света… Уморих се от всичко това.

Зъба отмести поглед.

— Готов съм да забравя всичко. Виж какво стана с Иги. Вече дори не искам да знам. Просто ми омръзна да бягам. И ми липсва, че не мога да пиша в стария си блог. Наистина.

— Да помислим има ли начин да го постигнем. От Флорида може да излезем в океана и да потърсим някой самотен остров. Може първо да проучим. — Замислих се. Идеята изобщо не звучеше зле. Щяхме да сме в безопасност. Да си починем. Да се излежаваме на плажа и да хапваме кокосови орехи. Ейнджъл щеше да внушава на рибите да се принесат в жертва за вечерята ни. Щеше да бъде райско.

Това, че изобщо отделях време да обмисля подобна идея, показваше, че съм изпаднала в наистина дълбоко отчаяние. И че съм загубила връзка с действителността.