Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (69)

68

— Какво има?

Зъба се държеше странно цяла вечер. Носехме се високо над светлините на града, а той непрекъснато бършеше чело и разкършваше рамене.

— Много ми е горещо — промърмори. — Но не е от болест. Просто… много ми е горещо.

— Както се случи с мен? — повдигнах вежди аз. — Хм. Изчакай седмица, след това ще полетиш като „Конкорд“. Вероятно. Или пък просто умираш.

Ухилих се насреща му, но той не ми обърна внимание.

— Наистина ли ти е зле?

— Не. Но се сетих за нещо. Имам от твоята кръв.

Погледнах го. Махаше плавно и мощно в нощта с големите си тъмни криле.

— Е, и? Това е просто кръв.

Той поклати глава.

— Не и нашата. Червените ни кръвни телца имат ДНК, не забравяй. Получих от твоята ДНК.

Замислих се.

— Е, и?

Той повдигна рамене.

— Може би затова се чувствам така. Може би това не е предназначено за мен.

— Хм… И не знаем дали е за добро, или за зло, или е без значение.

— Предполагам, че скоро ще разберем — каза той.

Оказа се, че във Вашингтон има на практика стотици проклети църкви с високи камбанарии. Въпреки че надеждата да намерим точната днес беше доста мижава, все пак обикаляхме небето в търсене на църква в жилищен квартал. Спуснахме се над десет пъти, но след огледа на близките къщи давах знак да се издигнем отново.

След три часа подобни занимания огладняхме и се уморихме. Дори нямаше нужда да говорим — спогледахме се, повдигнахме рамене и завихме едновременно обратно към къщата на Ан.

Когато стигнахме, беше около 3,00 сутринта. Насочихме се към прозореца на неизползван килер на втория етаж, който бяхме оставили отворен.

— Зъб!

Той ме погледна, а аз посочих къщата.

Силуетът на Ан ясно се очертаваше в прозореца на спалнята й. Беше будна и ни чакаше — в три часа сутринта. Тази жена спеше ли изобщо?

Дали беше обикновен шпионин на ФБР, или нещо друго?

Внезапно се почувствах изтощена. Спуснахме се към къщата, свихме криле в последния момент и се шмугнахме през прозореца. Събрахме юмруци, потупахме ги и се насочихме към стаите си. Събух обувки и се метнах на леглото с дрехите. Не вярвах Ан да влезе.

Вече беше видяла каквото беше нужно.