Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (65)

64

— Добре, сега вече ме плашиш — казах на Ръч.

Бяхме в училищната библиотека. Ръч явно можеше да извлича информация от компютъра с осмоза, буквално. Не ни трябваше дори помощта на библиотекаря господин Лазара. Първо посетихме блога на Зъба и установихме, че всеки ден добавя по нещо ново — неговата гледна точка за случилото се с нас досега. Вече качваше и рисунки. После накарах Ръч да потърси още информация за Тер Борщ, както и съобщения за изчезнали бебета през годините, в които бяхме родени. Не знаехме месеците, но за другото бяхме почти сигурни.

— Добре, преди четиринайсет години — каза тя и се съсредоточи. — Тук може би ще извадим най-голям късмет, тъй като сте трима. — Превъртя надолу по екрана. — Освен ако примерно един от вас не е роден есента на една година, а другите двама — през пролетта на следващата. Но по принцип мисля, че…

— Нещо за училище ли търсите?

Режещият и изпълнен с ненавист глас, потреперващ от едва сдържан гняв, можеше да принадлежи единствено на… злобектора.

— Търсим статии от вестници — обясни Ръч невинно. — За часа по гражданско общество.

Браво на момичето. Умееше да лъже без предизвестие.

— Сериозно? — изпуфтя господин Пруит и стисна устни. — И кога точно имате часове по гражд…

Ба-а-ам!

Цялата библиотека се разтресе. Двамата с господин Пруит се спогледахме изненадано, след което той смръщи рошавите си вежди. В следващия миг противопожарната система на училището се включи с писък и всички подскочиха.

За миг останахме по местата си, твърде стъписани, за да реагираме. След това над главите ни се разнесе силно съскане. Вдигнах глава — пръскачките на тавана се бяха задействали и ни поливаха с ледена вода.

— Какво? — изкрещя господин Пруит. — Какво означава това?

Според мен означаваше, че Иги и Газопровода се бяха изкачили на първо място в списъка ми за тежки наказания, но за момента го премълчах.

Всички се развикаха и се втурнаха към вратите с блъскане.

Господин Лазара сви шепи около устата си.

— Без паника, моля! В ред, като на противопожарно обучение! Деца!

Господин Пруит се спусна към вратата, като буквално газеше децата пред себе си, решен да избегне студения душ.

Ръч ми се ухили. По къдравата й коса се стичаха капки.

— Не подозирах, че в училище е толкова весело — каза.