Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (37)

35

Събудих се. Беше ми топло, бях суха, превързана и в безопасност.

Идеше ми да умра.

Както обикновено, щом се събудих, първо ме обзе паника, защото не знаех къде съм. Умът ми с тревога различи тапети на цветя. И меко топло легло, което ухаеше на омекотител за пране. Сведох поглед. Бях облечена в широка тениска с някакъв неизвестен за мен анимационен герой.

Намирах се в дома на Ела, а трябваше да спася Ейнджъл — ако изобщо беше жива. Зъба и Ръч сигурно вече забиваха игли в малка кукличка копие на Макс. Не бих ги винила.

Рамото и крилото ми напомниха за себе си със самото събуждане — връхлетя ме пронизваща болка, която струеше от тях на експлозивни тласъци. Уф. Веднъж си бях извадила рамото, докато се боричках със Зъба. Заболя ме страшно. Взех да залитам наоколо, притиснала рамо, и се опитвах да сдържа сълзите си. Джеб ме успокои — заговори ми, за да ме разсее, след което в най-неочаквания момент го намести с едно изщракване. Цялата болка изчезна на мига. Той отмести пропитата ми с пот коса от челото ми с усмивка и ми сипа лимонада. А аз си помислих: Така би постъпил един баща. Всъщност се справя по-добре от баща.

Все още усещах липсата на Джеб толкова силно, че при мисълта за него гърлото ми се стягаше.

Внезапно застинах — вратата на стаята се открехваше много, много бавно и тихо.

Бягай! — закрещя умът ми, а пръстите ми се впиха в чаршафите. — Полети!

Кафявите очи на Ела надникнаха иззад вратата, пълни с любопитство и интерес.

— Май е будна.

Появи се и майката й.

— Добро утро, Макс. Гладна ли си? Обичаш ли палачинки?

— И малки наденички за закуска? — добави Ела. — И плодове?

Надявах се, че лигите ми не са потекли наистина по тениската. Кимнах. Двете ми се усмихнаха и излязоха. На леглото имаше дрехи. Моите дънки и чорапите ми бяха изпрани, а до тях се мъдреше бледолилав суичър с нови широки прорези на гърба. Майката на Ела се грижеше за мен също като Джеб. Не знаех как да постъпя и какво да кажа.

Току-виж бих свикнала с този живот.