Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (129)

127

Беше застанал до една стена, пред която висеше платнище, и с типичното си любопитство го беше дръпнал. Предпазливо се приближихме и очите и на шестима ни се опулиха невярващо.

Когато се доближих на половин метър, сърцето застина в гърдите ми. Едва успях да потисна вика си. Ейнджъл не се сдържа и извика, но Зъба й запуши устата.

Стената зад платнището беше стъклена. Нищо толкова особено.

Но зад стъклото имаше друга лаборатория с апаратура, компютри и… клетки.

Клетки със спящи силуети вътре. С размерите на деца.

Десетки.

Мутанти.

Като нас.