Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (117)

115

Сграбчих я в ръце и притиснах мокрото й хладно тяло към своето.

— Ейнджъл — произнесох, като едва сдържах плача си. — Помислих, че си се удавила! Какви ги вършиш?

Тя се притисна в мен и я поведох към брега. Отпуснахме се на мокрия пясък. Газопровода също се опитваше да сдържи сълзите си.

— Просто си плувах — каза Ейнджъл. — По едно време, без да искам, глътнах малко вода и се задавих. Но не исках Гази да ме намери, защото играехме на криеница — обясни тя. — Затова останах долу и осъзнах, че ако преглъщам вода, не се давя и мога да остана по-дълго.

— Как така „ако преглъщам вода“? — попитах.

— Просто преглъщам, а после правя така. — Ейнджъл издуха въздух през ноздрите си, при което едва не избухнах в смях при вида й.

— И водата излиза от носа ти? — попита Зъба.

— Не — отговори Ейнджъл. — Не знам къде отива. От носа ми излиза въздух.

Погледнах Зъба.

— Извлича кислорода.

— Можеш ли да ни покажеш? — поинтересува се Зъба.

Ейнджъл стана и изприпка до брега. Когато водата й стигна до кръста, се гмурна. Стоях на няколко сантиметра от нея, твърдо решена този път да не позволявам да се загуби и за секунда.

Клекна, напълни устата си с вода и се изправи. Изглежда, преглътна, след което издиша въздух през ноздрите си. Така опулих очи, че се притесних, че ще изскочат от орбитите си — от невидими пори от двете страни на шията й се проточиха тънки струйки вода.

— Майко мила — сепна се Газопровода.

Ръч обясни на Иги какво става и той подсвирна удивено.

— И като правя така, мога да си стоя под вода и да плувам — каза Ейнджъл, размърда рамене и разтвори криле, за да ги изсуши на яркото слънце.

— Сто на сто и аз мога така! — каза Газопровода. — Нали сме брат и сестра.

Потопи се във водата и напълни уста. После я преглътна и се опита да издиша.

Задави се, закашля се силно, после отново се задави и едва не повърна.

— Добре ли си? — попитах, когато най-сетне се успокои.

Той кимна окаяно. Беше подгизнал и му се гадеше.

— Иги — казах, — виж дали ще напипаш нещо на шията на Ейнджъл — тези пори, през които излиза водата.

Иги прокара леко като перце пръсти по светлата кожа по цялата й шия.

— Не усещам нищо — каза той за мое учудване.

Решихме за всеки случай да опитаме всички. Никой освен Ейнджъл не успя да диша под вода. Ще ви спестя отблъскващите подробности — достатъчно е само да ви кажа, че в момента не бих влязла отново на мястото, където се пробвахме.

И така, Ейнджъл можеше да диша под вода. Появяваха се нови и нови способности, сякаш отделните умения бяха програмирани да се изразяват в различни моменти. Беше малко като игра на шашки — в един момент някой от нас стигаше до другия край на дъската и неочаквано се сдобиваше с неочаквани сили и умения.

Доста странно.

Не е странно, Макс — каза Гласът ми внезапно. — Божествено е. И удивително. Вие сте шест малки шедьовъра. Възползвайте се.

Ами, бих се възползвала — помислих си горчиво, — ако не трябваше непрекъснато да се спасявам.

Божичко! Шедьоври или изроди? Чашата полупразна ли беше, или полупълна? Ако знаех, че ме чака нормален живот с нормално семейство и нормални приятели, бих се отказала от крилете си, без да се замисля.

В главата ми зазвъня бодър смях.

Стига, Макс — каза Гласът. — И двамата знаем, че това не е вярно. Нормалният живот в нормално семейство би те отегчил до смърт.

— Кой те пита? — казах ядосано.

— Кой ме пита какво? — удиви се Ръч насреща ми.

— Нищо — сопнах се.

Не беше честно. Някои от нас получаваха вълнуващи способности от типа да четат мислите на хората или да дишат под вода, докато други трябваше да слушат кънтящите в главите им гласове.

Голям късмет.

За каква способност си мечтаеш, Макс? — попита Гласът. — Ако можеше да избираш?

Хм-м-м. Не бях мислила за това. Да видим. Можех да летя. Може би бих искала и да мога да чета мисли като Ейнджъл. Тогава обаче щях да съм наясно какво мислят останалите и можеше да се окаже, че някой всъщност не ме харесва, въпреки че твърди обратното. Но ако можех да си избера каквото си пожелая…

Дали не би искала да можеш да спасиш света? — попита Гласът. — Помисли.