Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (29)

ХХVІІІ.

Вестерос, Швеция

януари 1975-а

Тъй като политическите войни в Латинска Америка водеха до приток на бежанци в Швеция, Самуел беше все по-ангажиран с пациентите си. Често се връщаше вкъщи изтощен, претоварен психически от големия брой хора, които се нуждаеха от помощта му.

Кая се грижеше за Сабине от сутрин до вечер, постоянно се въртеше около нея, сякаш се страхуваше, че ще се събуди и детето ще е изчезнало.

С приближаването на четвъртия рожден ден на Сабине Самуел взе да намеква на Кая, че може би е време да помислят за още едно дете.

— Не искам Сабине да расте като единствено дете. Ще се чувства самотна, а и не се сещам за нищо по-добро от това да имаме дузина дребосъчета, които приличат на теб, Кая.

— Искам син. Заради теб, скъпи, за да поглеждам всеки ден в очите му и да виждам теб — каза, докато си играеше с копчетата на ризата му. — Дано следващото ни дете да има черните ти къдрици. — Двамата се пъхнаха под завивките и Кая се изкикоти. — Значи наистина искаш голямо семейство, скъпи?

— Повече от всичко — прошепна той.

— Може да кръстим второто дете на теб — каза тя. Той затвори очи и усети топлината й. Наслади се на сливането на телата им и на мисълта, че могат да заченат още едно дете на любовта си.

 

 

Самуел не беше склонен да се отдава на фантазии. Не му беше присъщо да рее мислите си около неща, които не са конкретни, твърди, осезаеми. Трябваше да види нещо и да го пипне, за да разбере, че то е там, пред него. Но можеше да си представи, че имат син. Докато лежеше до Кая, прегърнал слабото й тяло с изящни извивки като линии на виола, се чувстваше изпълнен с любов и задоволство.

При мисълта за голямо семейство се усмихна. Зачуди се дали майка му го наблюдава от небето, доволна, че синът й е успял да създаде семейството, което тя бе загубила.

 

 

На следващия месец цикълът й не дойде и Кая сподели със Самуел подозренията си, че е бременна.

— Другата седмица ще отида на лекар, за да сме сигурни.

Същата вечер, докато тя хранеше малката Сабине и си играеше с нея, двамата със Самуел си разменяха многозначителни погледи, подсказващи, че в дома им скоро ще има още едно дете.

Кая не отиде веднага на лекар, защото беше убедена, че е бременна. Често й ставаше топло и кожата й пламваше. Нямаше нищо против този дискомфорт, защото го отдаваше на ранната бременност.

— Подозренията ти трябва да се потвърдят от лекар — напомни й Самуел след седмица.

— Това е само глупав тест — възрази тя. — В крайна сметка аз най-добре познавам тялото си. — Но накрая се съгласи да отиде на лекар.

На следващата седмица, когато лекарят се върна в кабинета си и й каза, че не е бременна, Кая не повярва на ушите си.

— Невъзможно — настоя Кая. — Този месец нямах цикъл. Случвало ми се е само веднъж, когато бях бременна със Сабине.

— Не си бременна, Кая — каза лекарят внимателно, с школуван бащински глас. — Тестът е отрицателен.

Кая, облечена само с тънката роба за преглед, сякаш се смали от разочароващата новина.

— А как се чувстваш иначе, Кая? Имаш ли други симптоми, освен липсата на цикъл?

— Ами, напоследък съм доста изтощена — въздъхна тя.

— И освен това ми е по-топло от обичайното.

— По-топло?

— Да, сякаш постоянно ми е горещо… докато на всички останали температурата не им влияе. Но може да е от твърде силното ми вълнение, че съм бременна.

— Да, може. — Лекарят огледа още веднъж картона й. Записа нещо в полето. — Преди да си тръгнеш, ми се иска да направим още някои изследвания.

— Защо? — попита тя озадачена.

— За да проверя нивото на хормоните ти и функцията на щитовидната жлеза.

Тя поклати глава.

— Ще изпратя сестрата да ти вземе кръв — каза любезно той. — Ще ти се обадя след няколко дни, когато резултатите са готови. Не се тревожи — додаде с бащинска загриженост — и си почини добре.

 

 

Кая не спомена пред Самуел, че следобеда е ходила на лекар. Реши да му съобщи, че не е бременна, след като получи резултатите от изследванията. „Ще ми бъде по-лесно да му кажа всичко наведнъж“, помисли си тя. Лекарят не й беше дал основание да смята, че я изследва за нещо сериозно, затова не мисли много по въпроса. Повече я интересуваше това, че не е бременна и че двамата със Самуел трябва да направят нов опит за бебе.

 

 

Посети отново лекаря следващата сряда.

— Получих резултатите от изследванията ти, Кая. Нивото на един от хормоните ти е много повишено.

Лицето на Кая помръкна.

— Какво значи това? Нещо сериозно ли е?

— Сериозно? Ако имаш предвид фатално, отговорът е не. Но резултатите биха могли да обяснят съмнението ти, че си бременна. — Той отново погледна листа пред себе си.

— Предния път спомена, че се чувстваш уморена, че ти е горещо и не си имала цикъл, нали?

— Да — отвърна колебливо тя.

— Ами тези симптоми са характерни при преждевременно спиране на яйчниковата дейност.

— Какво? — Очите й се отвориха широко и лицето й пребледня.

— По същество това означава, че навлизаш в ранна менопауза.

— Менопауза? Та аз съм едва на трийсет и пет.

— Макар че има няколко теории по въпроса, никой не знае със сигурност какво причинява преждевременното й настъпване. Не е изключено влиянието на наследствени фактори. — Лекарят замълча. — Знаеш ли кога е настъпила менопаузата при майка ти?

Кая не отговори. Очите й бяха вперени в илюстрация на стената. Разрязано сечение на матка със стотици стрелки, сочещи към различните неща, които всяка жена би трябвало да има. Изведнъж се почувства празна.

— При майка ми? Не, не знам. Аз съм осиновена.

— Разбирам — каза любезно той. — Но нещата не са толкова лоши, Кая. Вече имаш едно дете. Трябва да се смяташ за късметлийка. Някои жени, които идват при мен, никога няма да имат деца.

— Това е невъзможно. Това просто е невъзможно — повтаряше тя. — Аз съм млада жена.

Лекарят се изправи и щракна химикалката си. Огледа картона й за последен път и свали очилата.

— Много съжалявам, но не можем да направим почти нищо. Ще ти напиша рецепта за таблетки естроген. Препоръчам ти да вземаш и хранителни добавки с калций. Сестрата ще ти я даде, като тръгваш.

Кая кимна.

Като остана сама в студената бяла стая на клиниката, с един-единствен плакат — самотно цветно петно, Кая заплака. Зарови лице в дланите си и плака, докато лицето й се зачерви и подпухна.

Не знаеше как ще се прибере и ще погледне Самуел. Щеше да го завари вкъщи, тъй като си беше взел почивен ден да гледа Сабине. Щеше да я попита дали има добри новини и тя трябваше да му каже, че подозренията й не са се оправдали.

Но как да му каже, че няма да имат други деца? Това щеше да го съсипе. Толкова пъти си бяха говорили, че ще имат голямо семейство, а сега тя го предаваше.

 

 

Тръгна си от клиниката, без да вземе рецептата. Студеният въздух й подейства освежаващо и Кая се запита дали вятърът ще успее да скрие следите от сълзите й.

Напразно се надяваше. Самуел я познаваше по-добре от всички останали, но все пак не по-добре от нея самата. Щеше да го научи достатъчно скоро.

— Какво има, скъпа?

Тя се разплака в ръцете му.

— Няма бебе? Затова ли плачеш? Е, ще опитаме отново. И отново, и отново, ако се налага.

Това само засили плача й.

 

 

Вечерта Самуел бе прегърнал жена си и се опитваше да я успокои.

— Запази сълзите си за някоя истинска трагедия, Кая. Уверявам те, че всичко ще бъде наред.

На Кая й идваше да изкрещи. „Не, няма да бъде наред! Няма откъде да знаеш! Само си го мислиш! Мислиш, че можеш да успокоиш всекиго с нежните си думи и разбиращи очи, но не можеш! Този път не можеш!“

Ала не можеше да произнесе и дума, камо ли да излее целия гняв, който се беше натрупал в нея. Всяка дума, която понечваше да изрече, просто засядаше в гърлото й.

— Скоро ще опитаме отново, Кая — продължаваше да повтаря той в ухото й. Тя всеки път се разплакваше още по-силно, докато накрая заспа. Като малко дете, сгушено в скута му.