Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (16)

ХV.

Сантяго, Чили

ноември 1966-а

Нито Октавио, нито Саломе очакваха успеха на „Добър ден, самота“.

„Никога досега не сме виждали актьор, който да придава такава чувственост, такава психологическа плътност на героя си“ — възхваляваха го критиците от „Ел Меркурио“. „Благословени сме, че вече имаме това лице, което разкрива истинската чилийска душа!“ — превъзнасяха се коментаторите по радиото.

За една нощ се основаха клубове на почитателите му, изникнаха билбордове с образа му, заваляха покани да присъства на безкрайна върволица от събития.

Рекламните агенции го умоляваха да записва радиореклами, жените чакаха пред входа на студиото да се появи колата му и препречваха пътя на лимузината. Кажи-речи, седмица след премиерата на филма студиото му предложи нов договор за още шест филма и заплата, каквато не си беше представял дори и в най-смелите си мечти.

— Какво да правя? — попита той жена си, която бе ангажирана със сина им. На Рафаел отрано му никнеха зъби и въпреки че сега разчиташе на помощта на икономка, Саломе вече бе на границата на изтощението.

— Не мога да ти кажа, Октавио. Винаги съм вярвала, че сами отговаряме за делата си в този живот. Ти трябва да решиш какъв път искаш да начертаеш за себе си.

— Трябва да мисля за теб и детето, Саломе. Не става въпрос само за моя живот.

— След като получиш допълнителните проценти от филмовите печалби, след като заснемеш и другите два филма от договора, ще имаме достатъчно пари за няколко години.

— Не съм сигурен — каза Октавио и се почеса по главата. Паричният въпрос лесно го хвърляше в смут. Нямаше никаква представа колко пари са необходими на семейството му, за да живее така, както той не си беше позволявал като малък. — Сигурен съм, че успехът ми ще бъде временен. Може би две или три години, докато не ме сменят с друг.

Октавио искаше да бъде реалист. Опитваше да се убеди, че този шеметен живот няма да трае дълго. Надяваше се в крайна сметка някой друг да вземе решението вместо него — кариерата му да стигне до момент, когато няма да се снима повече във филми и ще може да се върне в света на поезията и литературата, без да се чувства виновен.

Сега обаче просто искаше да бъде спокоен, че семейството му е финансово обезпечено. Нуждаеше се от това да бъде сигурен, че печели достатъчно и че бащата на Саломе изрича името му с уважение, а не с презрението, с което бе говорил с него при първата им среща.

Така че Октавио подписа и втория договор. Всяка сутрин ставаше, целуваше жена си по бузата и късно вечер се връщаше у дома, уморен и изтощен. Опитваше да се дистанцира от новопридобитата си слава, даваше само интервютата, за които настояваха от студиото, и посещаваше само премиерите на филмите, в които участваше. Понякога обаче не можеше да отказва ангажиментите и не се прибираше с дни.

Шест месеца след „Добър ден, самота“ бе премиерата на втория му филм, „Бягство от един сън“. Отново рецензиите бяха възторжени и броят на зрителите — безпрецедентен.

Но Октавио продължаваше да се чувства неудовлетворен от успеха си. Мразеше да изрича думи, в които не вярваше. Мразеше безкрайните репетиции на една и съща сцена само защото някой от колегите му не е научил репликите си.

В онези дни понякога просто седеше на някой стол в студиото и си мечтаеше за студентския живот. Беше само на двайсет и две години, но времето, когато пишеше стихове на светлината от свещта, му се струваше отминало преди цяла вечност.

Нощите със Саломе оставаха най-хубавата част от денонощието му. Между снимките на отделните сцени успяваше да й се обади набързо по телефона. Октавио знаеше, че в девет часа, когато обичайно се прибираше вкъщи, тя беше вече капнала от грижите за бебето.

Все пак му позволяваше да я притисне към гърдите си и да погали дългата й черна коса. Ако Рафаел спеше дълбоко, Октавио понякога занасяше грамофона на горния етаж, намаляваше звука и протягаше ръка към любимата си, за да потанцуват танго в интимната атмосфера на спалнята.

Саломе знаеше, че дългите часове, които съпругът й прекарваше в студиото, го изтощаваха. И вече беше свикнала с неохотата му да говори за това. Но също така смяташе, че той бе направил избора да подпише продължението на договора

От друга страна, Саломе мразеше да го вижда толкова уморен и нещастен.

Октавио се стараеше да изиграе възможно най-добре поверената му роля. Филмите, в които участваше, бяха копия на психологически драми от Франция и Италия.

— Някакви си второкласни сценарии! Европейските писатели не се интересуват от тези абсурдни романтични мелодрами — оплакваше се от време на време на Саломе, докато пиеше сутрешното си кафе и закусваше.

Героините във филмите бяха същински карикатури. Представени еднопластово, с единствената цел да подчертаят мъжеството и емоционалната сила на главния герой, чиято роля неизменно се изпълняваше от Октавио. Външността на актрисите изобщо не го вълнуваше. Черните им коси никога не бяха толкова лъскави като косите на Саломе. Очите им бяха безизразни и лишени от дълбочината, която бе забелязал у жена си, докато стоеше на балкона на двайсет и пет метра разстояние от нея.

Сюжетите бяха глупави и нелепи според Октавио. Току-що бе получил сценария за третия си филм — „Кармен завинаги“, в който щеше да играе обект на любовта на по-възрастна жена.

Осъзнаваше, че изолира жена си от ежедневието си. Знаеше, че дори и след изтощителните грижи за сина им тя се старае да отделя няколко часа, в които да го поглези. Но не можеше да отвори сърцето си и да сподели чувствата си за посоката, в която се развиваше животът му. Смяташе, че подобно оплакване би изглеждало неприсъщо на мъж. Нима мъжете не страдаха от векове, полагайки далеч по-изнурителен труд от него? И нима не се бъхтеха за заплати, които бяха много по-ниски от неговата? Знаеше, че трябва да бъде благодарен, защото сега на Саломе и Рафаел нищо не им липсваше. След няколко месеца, когато започнеше да получава и процент от филмовите печалби, нямаше да има нищо, което да е принуден да откаже на семейството си. Макар да не беше интелектуално удовлетворен от работата си, все пак изпитваше известно задоволство от мисълта, че никой, дори и бащата на Саломе, не можеше да каже, че Октавио не е осигурил най-доброто за семейството си.