Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (15)

ХІV.

Гьотеборг, Швеция

април 1969-а

Най-после Самуел имаше с кого да споделя свободното си време. Първата му зима в Швеция вече отстъпваше място на пролетта и той се радваше на гледката на напъпилите лалета. След първата си среща в парка двамата с Кая прекарваха почти цялото си свободно време заедно.

Преди да я срещне, Самуел не беше осъзнавал колко е самотен. Сега, с нея, се чувстваше като прероден. Организираше разточителни вечери, за да компенсира тежките си работни дни. Правеше резервации в скъпи ресторанти, в които преди не би му хрумнало да отиде. Водеше Кая да гледат звездите или се любеше с нея на балкона, без да се тревожи, че съседите може да ги видят или да се събудят от шума.

Когато беше сам, копнееше за нея. Когато бяха заедно, не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да отложи момента, в който щяха да се разделят. Представяше си как лежи сгушен до нея, как притиска нежното й като на птичка лице до своето (дали не му напомняше за малка лястовичка?), как тънките й пръсти са заровени в черните му къдрици.

Уговаряха се да се виждат няколко пъти в седмицата, но и това му се струваше прекалено малко. Когато бяха на ресторант, често поръчваше храна за вкъщи, защото Кая беше много слаба и той искаше да е сигурен, че тя ще има достатъчно и за следващия ден.

Обожаваше да я съзерцава и в кратките мигове, когато очите й бяха сведени към купичката със супа или към тротоара, направо я изпиваше с поглед.

Никога не беше виждал толкова лъчезарна жена като нея. Това й придаваше крехък вид, правеше я да изглежда много по-млада, отколкото беше. Фина като газела, с деликатни кости и въздействащи очи.

Самуел обаче знаеше, че трябва да свикне с някои неща. В мига, в който зърна миниатюрното дървено кръстче на врата й, му се повдигна. Подобни религиозни символи неизменно го разстройваха. Чак когато се сближиха, посегна и го докосна под блузата й, усети гладките дървени ръбчета в ръката си.

— От майка ми е — каза Кая. Стори му се странно, че го изрече шепнешком.

Тя опипа кръстчето с тънките си пръсти, преди да го пъхне обратно под блузата си.

— Това е едно от малкото неща, които имам от финландското си семейство. Едно кръстче и един молитвеник. Никога не свалям кръстчето от врата си, въпреки че изобщо не съм религиозна.

Той забеляза, че кожената връвчица, на която висеше кръстчето, бе протрита и износена. Помисли си, че накитът не е особено привлекателен, и се опита да бъде обективен, без да проявява религиозните си предразсъдъци. Кръстчето беше грубо, мъжко. Независимо от това сантименталната й привързаност към него му се видя сладка и трогателна.

— Аз съм това, което наричат финландско военно дете — каза тя с равен глас. От известно време седяха в парка и на лунната светлина Кая му се струваше още по-фина и деликатна. Правата й руса коса бе прибрана на хлабав кок, а зелените й очи бяха разширени и го гледаха съсредоточено. — Ужасно название, нали? Но така ни наричат, в бележките под черта в учебниците по история пише: „През войната над седемдесет хиляди финландски деца са били изпратени в Швеция, за да се осигури безопасността им и да имат по-добро детство“. — Кая направи гримаса. Но изведнъж лицето й отново стана сериозно. — Знаеш ли, след края на войната почти всички деца са били върнати в родните им семейства, но не и аз.

Той стисна облечената й в ръкавица ръка в своята.

— Мисля, че са ме върнали веднъж, но само временно. Не е било истинско връщане. — Тя въздъхна и притисна нос към рамото му. От устата й излизаше пара. — Това е дълга история, най-добре да я оставя за друг път. — Погледна го и успя да се усмихне леко.

Той й кимна нежно и протегна ръка.

— Да си вървим — каза Кая и стана от пейката.

Самуел отново беше поразен от това колко дребничка е в сравнение с него. Главата й едва стигаше до рамото му. Той я хвана за ръка и посочи красивите светлини на града.

— Никога не съм харесвала особено живота в града — прошепна тя, докато стискаше силно ръката му. — Мисля, че предпочитам гората и езерата… — Гласът й потрепери. — Особено през зимата, когато са покрити с дебел лед.