Алекса Райли
Коледен обет (6)

Шеста глава
Даниел

— Кучият син — изсумтях, затръшвайки вратата зад нас.

Погледнах Блейкли, която сваляше няколко фиби от косата си, оставяйки я да се спуска над едното й рамо. Не знаех какво ми стана, но целият ми контрол се пречупи. Гледах я как приглади копринената си кестенява коса и изгарях от нужда да я докосна. Стиснах юмруци и страхът, който се появяваше само когато ставаше въпрос за нея, ме задържа да не го направя.

Ами ако нуждата ми за нея е прекалено голяма и тя се отдръпне от докосването ми? Само мисълта накара въздуха да заседне в гърлото ми. Не ме поглеждаше и дъвчеше нервно долната си устна. Бих дал всичко, за да разбера какво си мисли. Обикновено умеех да предусещам нещата, но точно сега се чувствах изгубен. Опитах се да се успокоя, поемайки си дълбоко въздух и напомняйки си, че няма да я пусна. Без значение колко ядосана или наранена е тя, ще поправя всичко и ще я накарам да ме обича отново или ще умра опитвайки. Не можех да понеса тя да не иска да бъде с мен, защото мисли, че съм я избрал заради някаква глупава сделка, която баща й се е опитал да ми предложи.

— Блейкли — казах внимателно и тя се обърна към мен, студените й сини очи срещнаха моите.

— Спри да ме наричаш така. — Погледна настрани и навън през прозореца. Пресегнах се към малката й ръка, обхващайки я с моята голяма, и тя не се отдръпна.

— Мечтано момиче — казах, повдигайки ръката й към устните си и целувайки я.

Когато ме погледна, очите й бяха пълни със сълзи. Не можах да го понеса и я дръпнах в скута си, увивайки се около нея. Исках да я закрилям от болката, която й причиняваха, и разочарованието заради начина, по който се отнасяха с нея, но не можех.

— Толкова съжалявам — казах й, докато тя заравяше лицето си в шията ми. Сърцето ми биеше силно, докато прокарвах ръце по гърба й.

— Тя щеше да те хареса — каза ми след няколко минутна тишина и знаех, че говори за майка си.

— Мисля, че и аз бих я харесал. Имам чувството, че доста е приличала на момичето, което държиш скрито вътре в себе си. Онова, което се появява само когато си с мен.

Тя се отдръпна леко назад, за да ме погледне, и обхванах лицето ми с длани. Мразех да виждам сълзи е очите й, но точно сега трябваше да й дам това, от което се нуждае.

— Исках само да намеря своето място в живота.

— Намерила си го — казах й, докато затъквах кичур коса зад лицето й. — То е до мен, пасваш ми като липсващо парче, от което не знаех, че имам нужда. Ти си перфектна и си точно там, където принадлежиш.

— Винаги казваш най-хубавите неща. — Устната й се издаде леко и се наведох, за да я целуна.

— Не, честен съм — отговорих й, целувайки я отново. — Ти си повече от достатъчна и всеки, който не вижда колко си специална, е сляп.

— Точно затова би те харесала. Караш ме да оживея отвътре и да обичам тази, която съм, когато съм с теб. — Сви рамене. — Мисля, че в един момент се изгубих, но ето те, появи се намирайки ме отново.

— Имаме цялото време на света и няма да ходя никъде. — Наведох се и притиснах чело към нейното. — Никога няма да те пусна. — Усмихна ми се леко и част от напрежението ме напусна. — Просто ме остави да бъда с теб и да преоткрием коя си.

Нямаше да й отнеме много време да разбере какво носи в сърцето си. Беше прекарала прекалено дълго, опитвайки се да бъде такава каквото другите очакваха от нея, но аз виждах истинската й същност. Тя прозираше точно под повърхността и трябваше само да се отпусне, за да го разбере.

— Накарай ме да забравя за вечерта. — Очите й бяха умолителни и знаех от какво има нужда.

Кимнах точно когато колата спря пред сградата ни. Тя се уви около мен и я внесох вътре, докато портиера обръщаше главата си, правейки се, че не ни вижда.

Бях отчаян за нея, а думите на Джон все още витаеха в задната част на ума ми. Мисълта Блейкли да ми бъде отнета или някой друг, който да саботира брака ни, ме ядосваше и ме караше да искам да покажа на света, че е моя. Хватката й върху мен се затегна, докато влизахме в дома ни и тя започна да търка тялото си срещу моето. Желанието ми за нея заискри в момента, в който я видях в червената рокля, и след тази вечер имах нужда тя да бъде моят отдушник.

— Не мога да чакам — казах й, докато вратата на дома ни се затваряше зад мен. — Няма да успея да стигна до леглото.

Поставих я на кухненския остров и се придвижих между краката й. Целунах врата й и дръпнах презрамката от рамото й, милвайки кожата й там. Тя се изви назад и я чух как ахна, когато издърпах надолу материята на роклята й, за да разкрия зърното й. Облизах го, преди да го засмуча. Твърдото връхче бе копринено на езика ми и разтворих краката й по-широко, насочвайки се към другото й зърно.

Исках да бъда едновременно навсякъде по нея и не можех да се концентрирам. Трябваше да се фокусирам, но след тази вечер исках просто да я погълна.

— Легни назад — казах, докато избутвах кошницата с плодове зад нея и каквото друго имаше.

Тя направи, каквото поисках, и коленичих между краката й, дърпайки дупето й към ръба. Блейкли простена шумно, докато езикът ми се плъзгаше по клитора й и пръстите й се заровиха в косата ми. Вкусът на вагината й бе като да ям любимото си ястие горещо и приготвено точно както го исках. Беше познато и успокояващо и не можех да се наситя.

— Шибано перфектно — прошепнах срещу устните й, преди да засмуча едната и после другата.

Плъзнах два пръста в нея и ги извих, за да погаля това сладко място, което знаех, че обича. Когато тя повдигна бедра и извика, разбрах, че съм го напипал и се усмихнах, докато ближех клитора й.

— Обичам те толкова много — простена тя.

— И аз те обичам, мечтано момиче — изрекох прякора й.

Тялото й се напрегна, тя се вкопчи в ръба на острова, а аз бях безпощаден. Тя стисна зъби и й дадох точно това, което искаше, докато преминаваше ръба и достигаше оргазъм срещу устата ми. Изпих сладостта й и я извличах от нея толкова дълго, колкото можех.

Когато вече не помръдваше, станах и извадих члена си. Плъзнах го в хлъзгавата й вагина и започнах да тласкам бързо. Отчаяно исках да свърша, докато тя лежеше, изтощена от оргазма си. Нямах нужда да се движи, защото вече беше свършила цялата работа, докарвайки ме до ръба.

Гледах как перфектните й гърди се движат, докато я чуках, и бях готов да свърша всеки миг. Бях прекалено възбуден, за да се правя, че ще успея да се сдържа, но исках да свърши поне още веднъж, докато съм в нея.

Навеждайки се назад, погалих клитора й с палеца си, докато гледах как пениса ми изчезва във вагината й, мокра и толкова розова. Исках да я оближа отново, но членът ми изгаряше в божествена болка и ако се отдръпнех сега, можеше и да умра.

Тя простена и пръстите й се преплетоха с моите, докато и двамата галехме клитора й, за да свърши. Тя бе толкова секси, когато се предадеше на желанията си и малкото ми перфектно момиче се превръщаше в ненаситна богиня.

— По-силно — прошепна тя, но го чух, сякаш ми го извика.

Изсумтях и тласнах, удряйки се в острова и принуждавайки се да не свърша. Тя се загали по-бързо и пенисът ми потъваше в нея отново и отново. Перфектните й гърди подскачаха и гледах, докато всяка клетка в тялото ми викаше за нея.

Устните й се разтвориха и очите й се затвориха, докато се изгубваше в страстта. Мислех за всички начини, по които исках да я чукам, и всяка част от нея, която исках да оближа, докато членът ми нарастваше и ставаше все по-твърд. Как продължаваше да ми прави това? Всеки ден имах нужда от нея все повече и някак си тя го разбираше. Прекалено добра бе за мен, но никога нямаше да я пусна.

Сякаш прочела мислите ми, тялото й се предаде на желанието ми и стигна до оргазъм. Извика името ми и то проехтя между стените на кухнята. Продължих да тласкам, докато стигах до моята кулминация изливайки се мощно в нея. Можех да почувствам как члена ми се удължи, за да стигне по-дълбоко в нея, и тя се изви, за да може да поеме всеки сантиметър. Смесените ни сокове потекоха от нея към основата на члена ми, докато галех лениво клитора й, а тялото й трепереше от силата на последния й оргазъм.

Беше бързо и интензивно, но точно каквито бяхме и ние.

Изправих я внимателно я и я задържах срещу гърдите си, докато я носех към спалнята ни, без да излизам от нея. Не бях готов да напусна топлината й и бях далеч от това да приключа с нея. Трябваше да премахна черните облаци надвиснали над нас и смятах да го направя, чукайки я.

— Обичам те — казах, а пенисът ми натежа от желание и се раздвижих в нея.

— Не спирай — помоли тя и затвори очи, пресягайки се към мен.