Алекса Райли
Коледен обет (4)

Четвърта глава
Даниел

Отпих от скоча, докато чаках жена ми да излезе от спалнята. Изрита ме от там преди тридесет минути и от тогава чаках нетърпеливо. Не знаех дали огъня в гърдите ми е от алкохола или факта, че трябваше да страдам през още едно от тези събития. Предпочитах да изпратя чек и да приключа, но може би все още бях раздразнен от събитията от предишния ден.

Коледните светлини на дървото светеха и се замислих за подаръците, които щяха да бъдат под него за децата ни догодина. Може би трябваше да се изместим и да си вземем имот извън града. Не знаех защо не се бях замислил по-рано за това и се зачудих какво ли мисли Блейкли.

Никога не беше споменавала дали й харесва да бъде тук или не. Няколко пъти ми беше споделила, че всичко, от което се интересува, мястото, в което живеем, да носи усещане за дом, а не за музей. Жилището ми не изглеждаше така преди нея. По-голямата част не беше мебелирана, когато я доведох, но не й отне дълго да промени това. Мъкнеше ме из малки антични магазини, докато не откриехме това, което смятахме, че ще пасне най-добре дома ни. Имаше нещо магично да гледам как лицето й засиява, когато открие проста маса от пет долара, която да полираме и лакираме сами. Беше превърнала дома ми в място, в което нямах търпение да се прибирам, и сега то бе уютно и топло, точно като нея.

Оставих чашата и погледнах надолу по коридора, чудейки се дали да отида и да я взема. Знаех, че с няколко ласки можех да я накарам да промени мнението си за събитието тази вечер и исках да прекарам малко време насаме с нея. В момента бе така ангажирана с планирането на сватбата и се чудех дали не трябва да й дам повече време. Идеята не ми се нравеше ни най-малко, тъй като исках да се венчаем на мига, и мразех факта, че трябваше да си създава толкова работа, само за да се увери, че всичко ще е перфектно, въпреки краткия период, което й отпусках. Това, че не ми даваше да се меся, допълнително усложняваше ситуацията. Непрестанно ми повтаряше, че искам да ме изненада.

Отворих телефона си, за да проверя дали имам някакви нови имейли. Може и да поправяхме проблема с липсата на брачното свидетелство, но все още исках да знам как, по дяволите, се беше случило това. Някой се беше опитал да застане между жена ми и мен и нямаше да го позволя. Обикновено бих се насладил на един такъв лов, но не и когато ставаше въпрос за мечтаното ми момиче.

— Някаква промяна във времето?

Вдигнах глава при звука на гласа й и си поех дъх, когато видях как е облечена.

— Откъде намери това? — попитах, гледайки червената рокля, която обгръщаше извивките й.

Тази рокля следваше всяка извивка от чувственото й тяло и пръстите ми ме засърбяха да се заровят в нея. Държеше се само на една презрамка минаваща през едното й рамо, която сякаш бе покрита с рози. Роклята беше невероятно красива, и сякаш създадена по образ на Блейкли… така мека и сладка и все пак леко дива и свободна, с леко бухнали поли. Знаех, че е наследила това от майка си и ми се искаше да можех да срещна жената, създала това съвършенство за мен. Колкото повече научавах за майка й, толкова повече осъзнавах, че част от нея беше жива в жена ми. Заклех се мислено, че винаги ще давам всичко от себе си, за да изваждам наяве тези нейни черти. Малкото парченце хипи със свободен дух и обич към живота. Там бе, но понякога беше скрито под сенките на баща й.

— Знам, че мащехата ти не е избрала тази рокля. — Станах и скъсих разстоянието помежду ни. Трябваше да сложа ръцете си на нея и да си напомня, че е истинска и цялата е моя.

— Разбирам, че ти харесва. — Тя погледна нагоре през миглите си и въпреки че не трябваше да се наслаждавам на това колко срамежлива и невинна изглеждаше, все пак го направих.

— Харесвам те във всичко — казах, прокарвайки пръсти по красивите й розови бузи. Беше ме направила отчаян мъж, който не можеше да понася да бъде на повече от няколко метра далеч от нея. С пръст под брадичката й повдигнах главата й нагоре, и се наведох, за да я целуна. — И без нищо.

Исках да я избутам обратно в спалнята ни и да я любя. Тя издаде този сладък тананикащ звук, който издаваше винаги, когато беше мокра. Членът ми набъбна при мисълта за вкуса на сладкия й нектар и исках да падна на колене и да разбера дали съм прав.

— Няма да стоим дълго — въздъхна тя и знаех, че ме моли да бъда силния и да не я карам да стои вкъщи. Би го направила за мен, но не можех да я моля за това. Трябваше да се опитам и да открия някакъв самоконтрол, но дори след цялото това време нуждата ми за нея не се беше охладила.

— Засичам — казах и тя се засмя.

Взех ръката в своята й и тръгнахме за събитието на Вайн. Щом влязохме в колата, тя се сви до мен и знаех, че със сигурност да е уморена. Миналата вечер я завлякох в леглото ни и правих любов с нея, докато я изтощя до толкова, че да заспи, в противен случай бях убеден, че щеше да будува цяла нощ, планирайки сватбата ни. На сутринта знаех, че трябва да я оставя да се наспи, но просто не можех, затова я събудих, заровен дълбоко в нея и я накарах да свърши три пъти, преди да изляза, оставяйки я да заспи отново.

Освен това, имах неприятното чувство, че мащехата й, допълнително усложнява ситуацията. Жената държеше нещата да бъдат свършени по определен начин и знаех, че сладката ми съпруга се опитваше да я направи щастлива. Стиснах челюст и погалих с палец ръката на Блейкли, за да се опитам да се успокоя. Сладостта й се пропиляваше за тях. Прекарах години, прехапвайки езика си, когато ставаше въпрос за тях, защото знаех какви бяха наистина. Затова не чувствах никаква вина, че пришпорих първата ни сватба и веднага я взех у дома.

Не исках тя да стои при роднините си тогава, не го исках и сега. Не и след като баща й ми предложи дъщеря си като отплата за дълговете му. Всъщност онази вечер бях отишъл, за да се срещна с баща й, защото исках да се изправя лице в лице с него, заради имейла, който ми бе изпратил.

Същата вечер бях видял Блейкли и бях забравил всичко за намеренията си, докато баща й не ми я представи. Тогава осъзнах какви игрички се опитва да играе и бях готов да променя правилата, защото за мен случващото се бе повече от игра. Нямаше нужда да ми я продава, защото в мига, в който я видях, тя стана моя.

Отказвах да поставя Блейкли в неудобна ситуация, заради глупостите, които вършеше баща й. Затова сторих това, което сметнах за най-доброто решение, що се отнася до нея. Направих я своя и опростих дълга на баща й към мен, тъй като не бях готов да го унищожа, въпреки че бе пълен нещастник. Не й казах, как баща й се е опитал да ми я продаде, защото знаех, че истината ще я нарани, но сега се чудех, дали не бях направил грешка.

Достатъчно разтърсих света й, когато се появих, и нямаше нужда да създавам излишно напрежение. Исках да спечеля доверието й и се страхувах, че ще повярва на баща си, вместо на мен. Още в началото осъзнах, че тя копнее за семейство като моето и се опитвах се сработя с родителите й, но на Джон не му отне много време, да покаже истинския характер и егото си, карайки ни да спрем с преструвките.

В началото, той се правеше на отстъпчив, вярвайки, че може да използва дъщеря си срещу мен, щом осъзна, че съм заинтересован от нея. Полагах неимоверни усилия в това да не мисля над въпроса, дали бе отправял към друг, офертата, която отправи към мен, защото в противен случай щеше да ми се наложи да убия и него, и мъжа, към който се е обърнал с грозните си предложения.

— Даниел? — Погледнах надолу към Блейкли и се усмихнах, надявайки се, че съм успял да прикрия гнева си.

— Не ми каза дали има промяна във времето. — Очите й бяха пълни с надежда, но тази година нямахме никакъв сняг и нямаше изгледи да има.

— Съжалявам, мечтано момиче. В прогнозата не казват нищо за сняг.

Видях как усмивката й посърна и това ме смаза. Тя искаше бяла сватба и можех да кажа видя, че е разочарована. Защо искаше нещо, над което нямах абсолютно никакъв контрол? Все пак умът ми не спираше да мисли как да поправи проблема заради нея.

— Не се тревожи, ще помоля Дядо Коледа — казах и я прегърнах по-силно. Смехът й изпълни колата и разсея останалия ми гняв.

— Тази вечер ще се държиш ли добре? — попита тя и ми се усмихна.

— Ако го направя няма да е забавно — казах срещу кожата й, докато плъзгах зъби по ухото й. Тя потрепери и я целунах, преди да се отдръпна. — Все още си в беда, задето ни върза да отидем, така че не злоупотребявай с късмета си — предупредих я.

Усмивката й стана по-голяма и тя се наведе към мен, така че да мога да надзърна в деколтето й. Колата спря и шофьорът излезе, заобиколи и отвори вратата.

— Ще приема наказанието си — прошепна тя, облизвайки устни. — По-късно.

Точно когато се пресегна към дръжката на вратата, хванах ръката й и я спрях.

— Дори не си го и помисляй.