Снежана Ташева
Джейн Ъндед и родовото проклятие (22)

Глава двадесет и втора
Планът на Джейн

Придружени от Муди и Кингзли, тримата тръгнаха мълчаливо към подземията. Съзнанието на Аткинс беше твърде объркано, но Джейн полека идваше на себе си. Когато обаче стигнаха до кабинета на Снейп, той затръшна вратата пред двамата аврори, без да се церемони особено.

— Сивиръс, добре ли си? — попита загрижено Джейн. Вярно, гласът не беше нейният, но чувствата й си бяха лично нейни.

— И по-добре съм бил — измърмори той. — Фините инкантатем! — и замахна с пръчката си по посока на Джейн.

Тя примигна с разфокусиран поглед. Харесваше й да е пак себе си, но защо трябваше да е без очила?

— Много ми липсваше! — Джейн го прегърна и целуна.

— Професоре, да разбирам ли, че това е приятелката ви, която господарят толкова търси? — объркано попита Аткинс.

Снейп кимна, усмихвайки се по неговия нелеп начин.

— Джейн Ъндед, приятно ми е да се запознаем официално — протегна му ръка тя.

— Дезмънд Аткинс — ръкува се с нея той.

— Е, Аткинс, ако искаш да те пратим обратно, ще можем, само че след изтриване на малко спомени — каза Снейп. — Все някак ще успеем да те изкараме жертвата.

— Никъде няма да ходя — отсече лечителят. — Откога чакам да се махна.

— Е, Джейн, видя ли какво направи? Заради теб си загубих помощника — престорено сърдито каза Снейп, но продължаваше да се усмихва. — И без това щях да те извикам — махна с ръка той.

Явно нямаше желание да разисква този въпрос, предвид, че и тримата бяха живи и здрави.

— Между другото, как разбра, че съм аз? — полюбопитства тя.

— Още когато започна да ми се караш наум. Не познавам друг легалимант, който да смее да ми държи такъв тон в собствената ми глава — той я притегли към себе си и я прегърна.

— Нали не смятате да се връщате там? — попита Аткинс.

— Засега не, но може и да ми се наложи. Работите тук не вървят никак на добре.

— Какво стана? — разтревожи се Джейн.

— Загубихме. Дойдоха им прекалено много подкрепления — няколко гиганта, орди от орки, а вечерта ни нападнаха вампири.

— Нали никой от нашите не е вампирясал?

— То ако ставаше така… Не, но много хора бяха изкарани от строя и на ръба да си отидат от кръвозагубата. Принудихме се да оставим позицията и да се затворим тук.

— Замъкът съвсем изолиран ли е?

— Не, още имаме совите. И камините — през тях евакуираме учениците.

— Толкова ли е зле положението?

— Опасявам се, че да — кратко отговори Снейп и смени темата. — Обаче един магьосник те търси вчера. Мисля, че беше дошъл от чужбина.

— Кой ме е търсил? — учуди се Джейн.

— Представи се като някой си Уейн. Водеше си и приятелче.

— Франк! Къде е? Кога ще мога да го видя?

— Успокой се, жено — намръщи се Снейп. — Утре на закуска ще ги видиш и двамата. А може и по-рано, ако се завъртят насам. Настанени са някъде из подземието.

— Не се вкисвай, не ми е бивше гадже — побърза да каже Джейн. — Франк беше най-добрият ми приятел, заедно основахме групата. Сигурно някой друг от старите групари е с него.

Изражението на Снейп се проясни малко.

— Ако си уморена, ще те заведа в спалнята да поспиш — предложи той. — После ще пратя бележка на директора, че си дошла. А пък с теб, Аткинс, искам да поговорим. Трябва да те питам за някои неща, случили се в мое отсъствие.

Аткинс кимна.

— Аз ще ви изчакам тук, ако е удобно — каза той.

— Настанявай се. — Снейп посочи към тапицираното кресло.

После прихвана Джейн през кръста и леко я побутна към вратата. Двамата изминаха краткото разстояние до спалнята му, където той оправи намачканите чаршафи с махване на пръчката си и после й помогна да се съблече.

— Ще ми се утре да изпробваме за какво става пръчката ми — показа тя новата си придобивка. — И май ще трябва да си измагьосам някакви очила, защото нищо не виждам.

Снейп я огледа и пак замахна с пръчката си.

— Ето ти тези. Ако не се лъжа, това е пръчката на Нот. Ще свикнеш с нея, той е добър в магиите. За разлика от мисленето.

Джейн седна на леглото и придърпа Снейп към себе си.

— Искам само целувка, не се притеснявай — усмихна се тя и след като го целуна, го пусна.

Снейп се усмихна и тръгна към вратата.

— Ще ти пратя професор Дъмбълдор по някое време. Със сигурност ще иска да научи какво ти се е случило.

Джейн заспа веднага след като Снейп затвори вратата. По някое време професор Дъмбълдор дойде да се поинтересува от състоянието й и от това какво се е случило след пленяването й. Тя предаде пълния доклад и пак заспа. След това пък я събуди Снейп, който й донесе отвара.

— Изпий това — каза й, преди да излезе. — Ще неутрализира нещата, които ти е давал Дезмънд.

Тъкмо докато се чудеше какво толкова трябва да се неутрализира, на вратата се почука. Тя отиде да отвори и завари пред прага Франк и Лойд, старият им басист.

— Здрасти, Джейн — обади се колебливо Франк. — Ние се върнахме.

Джейн понечи да им се развика, но се отказа.

— Радвам се, че си дойдохте, момчета — прегърна ги един по един и нощницата се развя около краката й. — Влизайте, влизайте. Сивиръс ли ви прати насам?

— Ако под Сивиръс разбираш хилавият ни съученик с мазната коса, да, той беше — каза Франк.

— Тихо, не позволявам да говорите така за гаджето ми — наежи се Джейн.

— Ти си се хванала с тоя?! При положение че имаше такъв избор?

— Все още имам някакъв избор. Но обичам него.

— Добре, добре — вдигна ръце той. — Няма да го обсъждаме.

— И хубаво ще направите. Сядайте — посочи им тя креслото пред камината и измагьоса два стола.

— Кажете сега — започна Джейн, след като се настани на един от столовете, — къде се губихте толкова време?

— Съжаляваме, че не те взехме, обаче трябваше да тръгваме набързо… — заувърта Франк.

— Сега остава да ми кажете защо и сова не ми пратихте — заяде се тя.

— Бяхме млади, тъпи и страхливи — помирително каза Франк. — Това стига ли?

— Напълно достатъчно ми е. Да знаете само, че и мен ме беше страх. И това, че тръгнахте, без да се обадите, не ме накара да се чувствам по-добре. Но сега се върнахте, при това в гаден момент, така че смятам да не отварям повече дума за изчезването ви.

— Знаех си, че ще разбереш, Джейни!

— Тихо, да не те прасна.

— Ето, това е нашата Джейн — заключи Франк.

— По-добре кажете, как беше битката?

— Неприятна история — обади се Лойд. — Ние дойдохме с метлите на втория ден. Тия хвърчащи пилци ни взеха здравето.

— Мен ме събори един грифон — включи се и Франк. — Лойд пък го бяха обкръжили, точно когато идваха орките и великаните.

— Едва се измъкнах — потвърди Лойд. — После пък долу на земята ни нападнаха вампирите — той потръпна. — Зловещи създания са, направо излъчват страх.

Лойд помълча малко, докато прехвърляше из главата си неприятните случки — Джейн се взря в очите му и видя картината — зловещите сенки, които се спуснаха към тях след залез и се промъкваха из храстите и короните на дърветата в търсене на кръв. После рязко извърна очи, защото не искаше да гледа повече.

— Разбрахме, че тебе са те пленили — проговори най-сетне Лойд. — Как те хванаха?

— И аз не мога да кажа. Мислех, че съм им избягала и се скрих в гората, но те пак ме намериха. Сигурно са ми пуснали следа — тя остави другото си предположение неизказано.

В това време в преддверието влезе професор Снейп. Изглеждаше като сдъвкан и изплют и от него се носеше силна миризма на отвари.

— Отивам да си взема душ и ще лягам, Джейн — той се наведе да я целуне по косата. — Вие можете да останете тук.

— Добре — съгласи се тя. — Ще се шумоизолираме, за да не ти пречим.

Тя се загледа подир него и след като той излезе от стаята, заключи:

— Косата му изобщо не е мазна. Само на вас ви изглежда така.

Двамата не й отговориха нищо.

Постояха да обсъдят последните събития. По някое време професор Снейп отново влезе, пожела им лека нощ и се прибра в спалнята си. Джейн им разказа за работата си в училището. Не споменаха повече годините, в които се бяха крили, все едно всичко това се беше изпарило, без да остави знак. Говориха до сутринта. Когато мина половината от времето, определено за закуска, Джейн отиде да събуди Сивиръс и всички заедно се качиха в Голямата зала.

Тя беше учудена да види, че там е пълно с народ — явно всички, били се на страната на Ордена, се бяха събрали в училището след края на битката. Учениците ги нямаше, затова тя и двамата й стари познати седнаха на масата на Рейвънклоу. След кратко колебание Снейп също седна с тях, но през цялото време беше мълчалив и изглеждаше угрижен. На масата на Слидерин и без това нямаше почти никой, а пък повечето познати на Сивиръс от този дом сигурно бяха в другия лагер. Джейн се почувства гузна, че е настояла да останат — сигурно му докарваше големи главоболия.

Покрай масата им минаха Кингзли Шакълболт и Лудоокия Муди и последния попита сприхаво:

— Ти защо ни тресна така вратата снощи? Бях на ей толкова да я разбия, но Кингзли ме разубеди.

— Не съм отговорен за нищо пред вас — заяде се Снейп. — Оплачете се на професор Дъмбълдор.

— Така и направихме, обаче той ни каза да те оставим на мира.

— Значи правилно ви е казал.

Двамата отминаха, като бегло поздравиха Джейн. Явно директорът все пак им беше обяснил ситуацията.

— Среща на Ордена след обяда, пак тук — обяви Кингзли, без да се обръща назад.

— Какво ще правиш след закуска? — попита Джейн Снейп.

— Трябва да попълня запасите от някои отвари. Ще те помоля да ми помогнеш.

— Добре — съгласи се тя, въпреки че не се чувстваше особено веща в това.

— Аткинс също ще помогне — додаде Снейп.

Продължиха да ядат мълчаливо, докато след няколко минути не я потупа по рамото истинската Тонкс.

— Здрасти, Джейн. Професор Дъмбълдор ми каза да те извикам.

— Ще се видим по-късно — каза тя на Снейп и тръгна с Дора. Колкото и да искаше да помогне на Сивиръс, беше облекчена, че не й се налага веднага да започне да вари отвари.

— Искам да ти благодаря, задето изтърпя разпитите вместо мене — подхвана Дора.

— Аз пък мисля, че трябва да ти се извиня, че използвах самоличността ти.

— Не, не. Така се получи много добре. Бяха ме приклещили и щяха да ме пленят, когато другарчетата им ги викнаха да преследват тебе. После те хванаха, а пък аз се отървах. Сигурно щяха да се върнат и да пленят мен, ако не те бяха хванали. Ако знаеш колко неща щях да издрънкам, ако ме бяха пипнали.

— И при мен имаше тази опасност, стига само да бяха разбрали, че съм аз. А като теб се представих като човек, който не знае почти нищо.

— Именно. Справила си се фантастично. Само после трябваше да се обяснявам на Ремус защо съм го била отблъснала. Но не се притеснявай, нямам за какво да ти се сърдя.

Вече бяха стигнали до директора, който седеше на Височайшата маса и Дора се оттегли, като й пожела довиждане. Щом останаха сами, директорът подхвана:

— Джейн — погледна я над очилата си с рамки като полумесеци, — не мога да си позволя да загубя цели двама легалиманти да ми забъркват отвари днес.

Тя наведе глава виновно, въпреки че не смяташе, че се е издала сама. Вероятно го беше прочел по устните им по-рано.

— Така че бих искал да ти поставя друга задача — продължи той. — Имаш време до обяд включително да проучиш всички хора и да видиш как е бойният им дух. Без дълбоко навлизане, не искам да губиш толкова време. Сканирай само повърхността на съзнанията им.

— Добре, професоре.

— Ще ми докладваш преди сбирката на Ордена, в моя кабинет. Свободна си.

Джейн тръгна между масите, като си придаде безгрижен вид. Повечето хора не бързаха да си тръгват от залата, явно не им се ходеше по спалните помещения, така че успя да научи доста неща само за час.

По някое време в залата се втурна запъхтян магьосник, който се развика:

— Обсадени сме! Обкръжили са парка!

Всички се лепнаха за прозорците на залата, включително Джейн, която знаеше, че оттам не се вижда нищо. После тълпата се юрна към високите етажи, за да се опита да види поне нещичко. Трябваше обаче да се качат чак на астрономическата кула, за да могат да забележат пълчищата смъртожадни, които бяха обкръжили оградата на замъка.

Май вече нямаше никаква полза да преглежда мозъците на тълпата, защото там можеше да се види само явната паника. Джейн все пак отиде при директора двайсет минути преди сбирката, но той я отпрати. Затова побърза да слезе в подземието, за да вземе оттам Сивиръс за сбирката.

— Научи ли новината? — попита го, когато влезе запъхтяна в кабинета му.

— Да, пратиха ми бележка. Дезмънд, наглеждай за малко котела — разпореди се той и направи знак на Джейн да го последва.

Когато стигнаха до неговата стая, той въведе Джейн вътре и омагьоса за всеки случай вратата.

— Ако нещата свършат зле за Ордена, не се притеснявай — каза той. — Няма да ни пипнат. Ще си сменим няколко пъти самоличността и ще заминем за Аржентина. Имам познати там и ще уредя всичко.

— Не говори така — унило каза Джейн. — Още имаме шанс.

— Щом така смяташ… Хайде, ела да вземем Дезмънд и да отидем на сбирката.

— И той ли ще участва?

Снейп кимна:

— Аз отговарям за него. Макар че, ако се наложи да заминем, смятам да го оставя. Тук ще се справя по-добре, особено ако го омагьосам и му променя някои спомени.

Те се изкачиха по стъпалата и влязоха в Голямата зала, където завариха огромен безпорядък. Хората викаха един срещу друг, без да се изслушват. След като порови малко в главите им, Джейн научи, че преди половин час са получили съобщение от Волдемор с призив да се предадат. Беше им обещано, че ако се оставят на милостта му, животите им и замъкът щели да бъдат оставени непокътнати.

— Ама че мръсен номер! — възмути се Джейн. — Вместо да сме единни и да им дадем отпор, той ни кара да се драпаме като кучета за кокали.

— Какво е станало? — учуди се Аткинс.

Снейп му обясни. Нямаше обаче много време за чудене, защото в залата влезе професор Дъмбълдор и призова за тишина.

— Какво става тук? — попита той с магически увеличен глас.

Магьосниците тръгнаха да му обясняват един през друг, но той ги спря с ръка и посочи един, който да говори.

— Онзи, който не бива да се назовава, ни предложи да се предадем. В замяна ще пощади замъка и живота ни. Ние сме обикновени магьосници, все ни е едно кой ни управлява. Бихме искали да се предадем.

— Глупости! — викна един магьосник от друга маса. — Ще се бием докрай! Няма да се дадем на някакви си вчерашни смъртожадни!

— Я млъквай! — обади се трети. — Ти нямаш жена и деца.

Още няколко гласа се надигнаха да го подкрепят или оборят.

— Тишина! — провикна се директорът. — Всички, които искат да си ходят, ще бъдат свободни да го направят. Искам обаче първо да ме чуете. Том Риддъл, наричащ себе си лорд Волдемор, няма навика да бъде милостив. Затова не вярвайте на обещанията му, че ще ви пощади. Най-добре е да се обединим и да победим неприятеля тук, на наша територия, вместо да се пръснем и да се крием, докато ни намери един по един и ни унищожи. Който все пак не иска да следва съветите на един старец, нека последва Минерва — тя ще ви отведе в Хогсмийд, откъдето ще можете да си тръгнете.

Тълпата се размърмори, а Минерва Макгонагъл слезе от Височайшата маса и застана в очакване в началото на дългите маси. Скоро към нея започнаха да се насочват магьосници. Събраха се около двайсет човека, и когато вече никой не ставаше да се присъедини към тях, по знак на професор Дъмбълдор тя ги поведе към изхода на Голямата зала. След като вратата се затвори след тях, директорът отново извиси глас:

— А сега предлагам на останалите да слушат внимателно, защото ще обсъждаме плана за отбрана на замъка.

— Искам да има магьосници на всички кули — започна да нарежда той. — А всеки, който притежава метла или може да язди хипогриф, да дойде в Голямата зала. Ще отворим прозорците, откъдето ще излита авиацията. Ще залостим входната врата, а магьосниците по кулите ще пречат на неприятеля да проникне оттам.

Директорът приказваше умно, но Джейн все пак го гледаше разочарована. Очакваше едва ли не да извади от ръкава си някакво магическо решение, с което да обърне нещата в тяхна полза.

— Сивиръс, ти тук ли ще бъдеш? — попита го тя.

Той само кимна.

Професор Дъмбълдор продължаваше да обяснява подробностите на плана си, но Джейн му обръщаше твърде малко внимание. Само да имаше някакъв начин, по който да наклонят везните към себе си.

Тримата със Сивиръс и Дезмънд си тръгнаха оклюмали от сбирката на Ордена. Снейп забърка още една отвара долу в подземието, но не си даде зор за повече. Учудващо беше, че Дезмънд не съжали за решението си да се присъедини към Ордена. Вярваше, че Снейп ще го измъкне, ако работите станат много лоши.

Джейн погледна към любовника си и за пръв път използва легалимантия за сериозна цел върху него. Толкова й се искаше поне той да има някакъв план как да победят. Той я пусна в съзнанието си, колкото да й покаже, че се е заблудила и след това я помоли да не наднича повече.

В напълно вкиснато настроение тя се тръшна на леглото в стаята. Да имаше само някой, който да измисли някакъв хитроумен план, с който да спаси всички.

Една мисъл се роди в главата й. Тя също не беше чак толкова тъпа в измислянето на планове. Трябваше само да разсъждава логично. Откъде да започне? Организацията на Волдемор беше силна, но имаше едно слабо място — самият Волдемор. Той не беше незаменим и ако бъдеше премахнат, всичко щеше се срути. А кой би могъл да го премахне? То е ясно, професор Дъмбълдор. А тя и Сивиръс можеха да му осигурят достъп до него, заедно с предимството на изненадата.

— Сивиръс! — провикна се тя към преддверието. — Ела, искам да обсъдим нещо!

Той прекъсна разговора си с Дезмънд и влезе при нея в спалнята.

— Затвори вратата. И я омагьосай — нареди Джейн.

— Какво толкова искаш да ми кажеш, че не искаш Дезмънд да чуе? — учуди се той, но все пак направи каквото му беше казала.

— Имам идея как да проникнем при Черния лорд и да го отстраним.

— Ти си луда! — беше искрената реакция на Снейп.

— Не съм — подразни се Джейн. — Слушай сега. Ще ме заведеш при господаря си, все едно ме предаваш, но ще поискаш да сме сами. Ще вкараме с нас професор Дъмбълдор, невидим. И докато загълвичкваме Черния лорд с приказки, професор Дъмбълдор ще го завърже или окове, след което го изнасяме оттам — или през прозореца, или през ешелона от пазачи, естествено невидим, под претекст, че ме преместваш. Изглежда ли ти изпълнимо?

— Мисля, че може да стане — каза той след кратък размисъл. — Но е много рисковано. Особено за тебе.

— Ти ще ми дадеш пръчка, малко преди да се представим на Черния лорд. Така няма да съм беззащитна.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Сигурна съм — отсече тя.

— Добре тогава, да отидем да попитаме професор Дъмбълдор — намръщи се Снейп. Въпреки това не изглеждаше много щастлив от идеята й.