Снежана Ташева
Джейн Ъндед и родовото проклятие (15)

Глава петнадесета
„Първична магия“

Деня след битката Джейн прекара в някакво трескаво състояние между съня и реалността. Мяташе се, бълнуваше и поне няколко пъти пи от отварата, която старшата сестра мадам Помфри й даде, но това не предизвика бърз резултат. Когато се събуди, се учуди на това колко е изтощена от някакво си обикновено проклятие. Първата й работа, след като окончателно дойде в съзнание, беше да попита старшата сестра дали професор Снейп е участвал в лечението й.

— Само дойде и ми каза една отвара — ядосано отговори Попи Помфри. — След това се врътна на пети и излезе. Не разбирам за какъв се мисли, че не иска да помага с лечението на пациентите ми, особено когато е спешно?!

Джейн си отдъхна вътрешно, а на глас се поинтересува:

— И каква беше отварата, с която ме излекувахте?

— Най-проста отвара за подсилване. Да се почуди човек как изобщо свърши работа при състояние като вашето.

„Виж ти“, каза си доцент Ъндед, „значи професор Снейп не бил чак толкова гаден“. Изрази благодарност за лечението към старшата сестра, както и към Снейп, само че през зъби. Знаеше, че Снейп е взел днешните й часове, но не смяташе да му благодари за това — той би взел и целия й пост, стига само да можеше.

Тя беше единственият пациент в болничното крило, явно останалите са били доста по-леко ранени, помисли си Джейн и моментално я досрамя. Ако някой друг беше уцелен от плюнката, която беше съборила нея на земята, вероятно щеше просто да тръсне глава и да продължи да се бие. Беше чула от старшата сестра, че битката е свършила с победа за Ордена и че зашеметените смъртожадни са били предадени на службата на аврорите.

Докато Джейн се вайкаше за лошата си наследственост, в коридора се чу шум.

— Само пет минутки — строго се разпореждаше мадам Помфри, а нечий тънък ученически гласец обещаваше всичко, само и само да го пуснат на свиждане.

Не отне много време на преподавателката да познае гласа на Лили Смит и изобщо не се учуди, когато я видя да влиза в болничното крило. Колко беше изненадана обаче, когато всичките пет члена на групата се появиха в помещението.

— Честита Нова година, доцент Ъндед! — поздрави весело Лили и подаде букет теменужки на преподавателката си. — Майка ви изпраща и малко коледен пай.

— А това е от нас — добави Август и остави на масичката до леглото й огромен букет от бели рози.

Джейн благодари за цветята и махна с пръчката си към тях, за да се натопят в голямата стъкленица, която измагьоса.

— Много ли беше трудна битката онзи ден? — попита Евфем.

— Не, изобщо — отговори му преподавателката. — Само дето аз малко пострадах.

— От какво пострадахте? — попита Джери.

— Мисля, че някой ми направи кръвопускащо проклятие — Джейн почти не трепна, докато лъжеше. Другият вариант обаче, да си признае истината, че не знае какво проклятие я мъчи, не звучеше особено професионално.

— Чел съм, че е много неприятно — поклати глава Август.

— Вярно си чел — засмя се Джейн. Това момче поглъщаше книгите като бонбонки.

— Това за „Първична магия“ звучи супер! — възкликна Лили. — Господин Лангфийлд ли ни е препоръчал?

— Да, той беше.

Никой не попита какво е „Първична магия“, а щом и мъгълокръвната Лили знаеше, значи всички бяха наясно по въпроса.

— А вярно ли е, че той е останал в замъка няколко дни? — попита Джери. — И че е спал във вашата стая?

От нуждата да отговаря я спаси мадам Помфри, която влезе в стаята и сърдито каза:

— Посетителите да излязат. Казах ви само пет минути!

Опазил я Мерлин да трябва да обяснява на учениците си дали и защо спи с Карл Лангфийлд, дори и само от време на време.

* * *

Януари се изтърколи много по-бързо от очакваното. На девети учителите без много хъс отпразнуваха рождения ден на професор Снейп, а три дни по-късно и нейния собствен. Лили и момчетата бяха научили отнякъде за празника и й подариха сребърен камертон за настройване на китари. Джейн запротестира, отказа да го вземе, но учениците така се разсърдиха, че накрая се принуди да приеме подаръка.

Честите репетиции изморяваха и групата, и нея. Не знаеше как издържат децата, но на нея определено й беше трудно да ги балансира с другите си задължения. Добре поне, че тази година децата нямаха изпити „ТРИТОН“.

На двайсет и пети януари шестимата си облякоха дебелите мантии и плътните наметала и тръгнаха към Лондон. Карл и шофьорът Пиърс дойдоха да ги вземат — бусът им вече беше летящ и невидим, за което се бяха оръсили немалко, но подобрението си струваше. Времето беше студено, но ясно и отгоре се виждаха потъналите в сняг селца и градчета. Учениците бяха много любопитни и непрекъснато зяпаха през прозорците, практически залепени за стъклата. По пътя Лили отново си говореше с Карл, а Джери приказваше за нещо с Евфем. Слава на Мерлин, доколкото Джейн наблюдаваше съзнанието му, не посмя да разпитва повече за личните й отношения с китариста. Карл понечи да извади отнякъде Огнено уиски, обаче Джейн го погледна така кръвнишки, че той веднага го прибра и предложи на гостите си тиквен сок.

По здрач пристигнаха в Лондон и кацнаха на един празен паркинг близо до улица Диагон-али. Като се огледаха и видяха, че мъгълите не гледат към тях, изключиха невидимостта на буса, заключиха го и тръгнаха към Продънения котел. Пред кръчмата Карл се сбогува с тях и каза, че им оставя Пиърс и буса, които да ги откарат в Лондон след концерта. Пиърс пък остана да ги чака в Продънения котел, след като си призна, че не обича нито олелията, нито глупавите битки в „Първична магия“.

Тази вечер по улица Диагон-али имаше доста хора, така че трябваше да се тъпчат в тълпата с все музикалните си инструменти. Все пак, имаха едно улеснение — огромната част от хората бързаха за същото място, закъдето и те, и повличаха със себе си останалите. Съвсем скоро тълпата отби от главната улица и всички се намериха пред склада или каквото беше там, където щеше да се проведе турнирът. На това място потокът от хора се вливаше в морето от вече пристигнали, което се блъскаше в огражденията около входа. На няколко места около сградата се продаваше бира — не бирен шейк, ами съвсем обикновена мъгълска бира. Пред щандовете за бира имаше доста прилични опашки, а хората край тях пиеха, говореха на висок глас и се забавляваха всякак преди началото на турнира. Вече беше станало съвсем тъмно и единствената светлина идваше от газените фенери наоколо.

Шестимата си проправиха път, къде с думи, къде с някой и друг лакът и най-накрая стигнаха до охраняващите магьосници. След като им казаха, че са откриващата група, някой отиде да викне Ман и О̀’Райли и не след дълго ги поканиха да влязат.

Озоваха се сред огромна терасирана зала, пълна със седалки, а сцената в средата беше оградена с малки въженца. Единствените маси вътре бяха тази на коментаторите и масите за залагания, които се намираха близо до сцената.

Магьосникът-техник, който се беше заел с пренасянето на инструментите, ги остави плавно върху сцената. Въпреки това Сет погледна уплашено барабаните си, когато дръннаха върху пода. Ман им донесе по бира, като каза, че била от тях двамата с О’̀Райли. Самият той държеше халба и от време на време отпиваше големи глътки от тъмната течност вътре. После отиде да си провери книгите, в които записваха залаганията, а през това време Джейн ги посъветва да оставят бирата за след изпълнението. Лили се съгласи с нея, като допълни, че група „Бормашина“ се натряскали с нещо точно преди първия си концерт и после едва не се сбили с някакъв ученик, защото ги бил гледал лошо.

Докато доцент Ъндед си играеше да им затапва халбите, да ги смалява и да си ги прибира в джоба, учениците помогнаха на техника да качи и останалите инструменти на подиума. После се заеха да ги настройват и да правят саундчек. Щяха да свирят с магията за увеличаване на звука, която Август беше открил, но им я направи Джейн, защото учениците бяха обещали да не правят магии, докато са в Лондон.

Скоро започнаха да пускат и публиката, и народът се заизсипва на тласъци в залата. За щастие нямаше безредици, пускаха се по толкова хора наведнъж, че да могат спокойно да стигнат до местата си, без да трябва да се блъскат в тълпи. През това време групата и Джейн се бяха оттеглили в бекстейджа, до който се стигаше по един коридор между седалките.

Вътре имаха гримьорна с огромни огледала, хладилник, зареден с безумно количество бира и тиквен сок и множество меки дивани, на които спокойно можеха да се излегнат по двама човека. Учениците седнаха да си починат, а Джейн нареди халбичките на вратичката на хладилника и после се настани в едно кресло, където поради някаква странна причина никой не искаше да седи. Лили затършува в раницата си, която носеше дори тук и скоро подаде на учителката си фотоапарат:

— Ако може, да ни направите снимки, че нашите ще искат да ни видят.

— Добре — усмихна се Джейн, — а който успее да се напие, ще го снимам в пияно състояние и после ще си го закача на стената за смях на котката.

— Само не ги показвайте на директора, — примоли се с жално гласче Евфем.

— Няма — обеща тя. — И да ви напомня — никакви залагания, смятам лично да ви наблюдавам. Ако някой се напие, останалите отговарят за него да не прави глупости.

— Не се безпокойте, доцент Ъндед, аз съм трезвеник по убеждения и ще внимавам за останалите — каза Август.

— Добре, разчитам на тебе. А останалите, да знаете — преди да тръгнем оттук, ще бъдете изтрезвени от мен. С магия. От опит ще ви кажа, че колкото повече сте пили, толкова повече боли. Директорът каза, че иска да ви види след турнира, така че ще трябва да ви представя в най-трезво състояние.

Докато траеше тази тирада, в бекстейджа колебливо влезе Аврора Синистра, насочвана от О’̀Райли, който отново беше залепен за нея като с лепило.

— А, ето къде сте били — възкликна тя. — Тоя тунел беше тесен като в катакомби.

— За сметка на това гримьорната си я бива — отбеляза Джери. — Да искате бира, професоре? Или тиквен сок?

— Какво да искам?

— Бира. Мъгълска — обади се Джейн.

— Ами вие, доцент Ъндед?

— Само тиквен сок, благодаря. Не обичам бира.

— Тогава и аз ще пия тиквен сок — след кратък размисъл реши Аврора. Джейн си припомни за една история с нея, включваща пиене, схванат кръст и някакъв чиновник от Министерството и само кимна разбиращо — от онзи случай насам, Аврора доста внимаваше с алкохола на партита.

Цялата компания реши, че ще пие тиквен сок и Лили отиде да донесе чаши от близкия шкаф. В следващите десет минути пиха сок и приказваха по малко, а после дойде време да излязат на сцената.

— Дами и господа, приветствам ви с „добре дошли“ на тазгодишното издание на турнира „Първична магия“! — чу се отвън магически увеличеният глас.

— Допивайте бързо, че след малко сме ние — изкомандва Лили и останалите я послушаха. Чуваше се как тълпата вика в залата, след това гласът продължи да изрежда някакви встъпителни думи.

— И сега, представям ви група „Магически вятър“! — изкрещя гласът и младите музиканти наставаха от местата си.

— Успех! — пожела им Джейн и потупа всеки по рамото.

— Хайде, стискам ви палци! — добави Аврора.

Петимата излязоха един след друг — първа беше Лили, след нея Август, после Джери, Евфем и Сет. Публиката ръкопляскаше и свиркаше. Скоро шумовете утихнаха и групата започна първата си песен.

— Време е и ние да ходим — каза Джейн и двете учителки тръгнаха по тунела. Скоро стигнаха до сцената, където Джери вече размахваше коса и пееше, а останалите бяха залегнали над инструментите си. Местата на двете жени бяха на първия ред, точно до масата на коментаторите, а до тях имаше още пет свободни — явно бяха за групата.

След първата песен публиката зарева одобрително, само някъде вдясно от Джейн се чуваше силно „Уууу“, подсвиркване и викове: „Ходете си вкъщи“.

Няколко песни по-късно тълпата все още се радваше на групата, но хулиганите вдясно продължиха да освиркват и добавиха към репликите си: „Връщайте се на училище“, осъзнали колко млади са музикантите. На Джейн в крайна сметка й писна и измагьоса струя вода, която се стовари безшумно върху тях. Изведнъж виковете и свирканията престанаха.

— Така е много по-добре — извика Джейн през шума на тълпата и Аврора й се усмихна. — Я да ги снимам, тъкмо престанаха да куфеят.

Тъкмо когато Лили беше излязла напред за солото си, Джейн насочи фотоапарата към сцената, фокусира и щракна. Светкавицата блесна за части от секундата и първия ред отсреща примигна. Тя стана от мястото си и направи още няколко снимки на учениците — заедно и поотделно. Свиреха с костюмите си от концерта в училището и определено изглеждаха добре. Джейн остана малко да им се полюбува — петимата свиреха и пееха, изцяло отдадени на публиката си, Джери раздаваше всичкия си глас, а Лили беше пуснала дългата си коса и от време на време я завърташе като перка на хеликоптер. Джейн ги погледа още известно време, след което се запъти към мястото си и понечи да прибере фотоапарата. Преди да успее да го сложи в чантата си обаче, Аврора я прекъсна:

— Дай да те снимам и тебе — изчака Джейн да си оправи косата и я щракна.

— Сега аз ще те снимам. — Джейн понечи да вземе фотоапарата от ръката й.

— Не, аз не обичам. Иди пак до сцената, искам да те снимам с тях.

Джейн въздъхна, което изобщо не се чу, и направи няколко крачки към сцената. Обърна се към Аврора и тя й направи знак с палец, вдигнат нагоре, след което натисна копчето.

Когато групата спря да свири половин час по-късно, се разнесоха аплодисменти и възторжени викове. Най-силно свиркаха и викаха Джейн и Аврора, докато си загряваха ръцете от ръкопляскания. Бис нямаше по регламент, така че групата се прибра в гримьорната, а след малко двете учителки я последваха.

— Е, как ви се сторихме? — обърна се Джери към учителките, след като се тръшна на един диван.

— Супер бяхте! — извика Аврора, все още екзалтирана от концерта и гласът й отекна в гримьорната.

— Да, много добре се справихте — заяви Джейн и отиде до другия диван, за да прегърне Лили и седналия до нея Евфем. След това прегърна и другите трима, поотделно. През това време се появи магьосникът-техник, понесъл инструментите високо над себе си.

— Оставете ги някъде тук, благодаря — каза Лили, когато видя, че той се чуди къде да ги сложи. Магьосникът ги спусна един по един в ъгъла на помещението, след което се оттегли.

— И така, кой иска бира? — обади се Джейн, която тъкмо надничаше в хладилника. — Тиквен сок така или иначе вече няма.

— Аз! — провикна се Джери.

— И аз! — побърза да извика Лили.

— И аз не бих отказал — срамежливо каза Сет.

— Аврора, ти?

— Аз ще пропусна. Но пък ние можем да се подкрепим с нещо по-силно — и професор Синистра извади от дамската си чанта бутилка джин, което накара Джейн да я зяпне за няколко секунди. — Обаче не знам къде се дянаха чашите.

— Давай насам, не се обяснявай — каза накрая Джейн. — Ученици, някой от вас да иска?

Джери се заля от изненада, а Лили прихна и изстреля цял фонтан от бира пред себе си.

— Сет, това нашите учителки ли са, дето ни предлагат да въртим с тях шише твърд алкохол? — попита Джери, докато се опитваше да изчисти петното от костюма си.

— Стига сте се хилили — засмя се Джейн и махна с пръчката си към петното, което веднага изсъхна. — Съжалявам, но ще остане малко леке. Ще се наложи да го изперем в замъка. — След което се обърна към останалите: — Сто пъти по-добре е да се напиете под надзора ми, отколкото някой път, когато ходите в Хогсмийд, и да ви открият да се въргаляте в някоя канавка на сутринта.

— Ама нали казахте, че ще ни снимате, ако се напием? — възрази Лили.

— За съжаление не остана лента — ухили й се Джейн.

Тогава Лили си поиска малко от джина, като каза, че така или иначе нямало да се напие, а другите си продължиха на бира. След кратката алкохолна пауза всички оставиха питиетата и отидоха да погледат турнира, който вече беше започнал.

На ринга имаше двама магьосници — единият се беше свил на четири крака на земята и се опитваше да квака, а другият тъкмо се отблъскваше от еластичните въжета.

— И сега — задушаващото пльосване! — провикна се коментаторът. — Жабчо се засилва, но Комара се навежда и Жабчо се спира във въжетата!

— Значи този, дето се прави на жаба, е Комара, а другият е Жабчо, така ли? — попита объркано Аврора.

— Викат му Жабчо, защото омагьосва другите на жаби — обясни Сет.

— Комарът отскача, но Жабчо му прави препречваща магия… И Комара пада на коментаторската маса!

Тълпата гледаше напрегнато, а голяма част от нея се беше събрала долу при масите за залагания. Двамата продължаваха със сложните хореографии, като периодично се отблъскваха от въжетата и се мъчеха да се улучат един друг, усукваха си глезените и често се изтласкваха от ринга.

За момент Джейн се загледа в публиката и й се стори, че е мернала професор Снейп някъде към върха на залата. Погледна по-внимателно, но магьосникът, който се намираше на това място, вече беше с гръб към нея и се отдалечаваше към изхода. Снейп на „Първична магия“? Това беше смешно. Той винаги беше нагрочен, със свити вежди и високомерно изражение, и не обичаше забавните мероприятия, особено когато се свеждаха до тупаници между двама души. В такъв случай може би е дошъл за концерта. Но кой му беше казал и защо беше решил да ги гледа? Нали ги мислеше за тъпи хлапета, които се правят на музиканти, както й беше казал един път, а пък нея за тяхната бавачка.

— И сега, жабешко цамбурване от въжетата, Жабчо го посреща с магия за смях… Комара тупва върху Жабчо, целия се залива от смях… Отмагьосва се от проклятията и се изправя… Протяга ръце към Жабчо и — о, не! — прилага му кракожелиращото проклятие.

— Ще гледаме ли още от това? — попита Лили Евфем, който седеше вдясно от Аврора.

— На мен вече ми е леко тъпо — обади се Август, преди Евфем да успее да отговори.

— Ей, вижте, Бързака се намесва на страната на Жабчо! — зарадвано каза Евфем.

— А пък Железния дойде да се бие до Комара! — включи се и Сет.

Джери гледаше шоуто, облегнат на едната страна на стола и потропваше с пръсти върху бузата си.

— Аз предлагам, който иска да остане да гледа, а пък останалите да се приберем в бекстейджа — реши Лили.

— И тогава аз трябва да се разделя на две, за да мога да ви гледам едновременно да не се напоркате и да не си изгубите парите на залаганията. Не, по-добре да не се делим. Аврора, идете с Август и Джери… — започна Джейн.

— … И Лили — прекъсна я момичето. — Да донесем пиенето. Ей сега, доцент Ъндед.

„Това момиче пак ми чете мислите“, каза си Джейн, но не спомена нищо на глас.

Аврора, Лили и двете момчета станаха от местата си и тръгнаха към бекстейджа. Скоро се върнаха с джина и бирата и пиенето започна.

След като Комара и Железния успяха да преборят Жабчо и Бързака, когото се наложи да ловят из сцената поне половин час, на ринга се качиха Заклинателя и Пророка, които изобщо не мръднаха от местата си по време на цялата схватка, а само се замерваха с магии. В крайна сметка Пророка загуби, явно не беше кой знае какъв ясновидец.

През това време Евфем и Лили се бяха напили порядъчно и само се смееха на двамата борещи се магьосници, а когато Железния и Комара се върнаха и започнаха да се налагат с прости магийки и тук-таме по някой ритник, направо се запревиваха от смях. Най-накрая Железния успя да приклещи хилавия крак на Комара с Желязната хватка и като го прилепи с тежестта си за ринга, спечели двубоя. Джейн обаче все по-малко следеше какво става там и отделяше все повече време на учениците си. Когато Евфем с олюляване излезе да отиде до тоалетната, тя през цялото време трябваше да наблюдава масите за залагания, нищо че в главата на момчето нямаше такива мисли. На пияна глава можеше да му щукне какво ли не.

Шоуто се израждаше все повече, докато накрая никой от участниците вече не се и опитваше да прилага магии. Няколко хиляди ритника, шамара и прочее фигури по-късно най-накрая приключиха за тази вечер и пияната вече Джейн с голяма мъка подбра нетрезвите си ученици към гримьорната. Аврора поне можеше да ходи сама, което беше голям плюс, предвид, че ръцете на Джейн бяха заети с това да подкрепя двамата руси ученици, а пък Август се беше заел да влачи Джери. След като стигнаха до гримьорната, Джейн положи двамата си подопечни на дивана и извади магическата пръчка. Колко бяха изненадани обаче учениците, когато я насочи към себе си, вместо към тях. Блесна кратка светлина и Джейн разтръска глава.

— Доцент Ъндед, вие пък защо? — попита я Август, който беше единственият трезвен наоколо.

— Пиянството никак не ми е чуждо, Рипър — отговори Джейн със стиснати очи и опипом се намести във фотьойла. След няколко минути се поосафери и каза вече по-бодро: — Но вие няма нужда да бързате. Просто искам да се уверя, че ще ви заведа до Продънения котел, без да направя някой гаф. Все пак, ако има някой желаещ за изтрезвяване, може да ми се обади.

Желаещи обаче нямаше.

След малко в гримьорната влезе О̀’Райли, ухили се на Аврора, след което каза на Джейн:

— Имаме няколко запитвания за тениски на групата. Какво да кажем на феновете?

— Кажете им да минат вдругиден, тогава ще продаваме пред залата.

— Добре — организаторът излезе от помещението, а Джейн си позволи да пийне малко джин за кураж.

— Ама ние нямаме тениски — завалено каза Лили и както си стоеше, падна в скута на Евфем.

— Дотогава ще направим — отвърна Джейн. — Още тази вечер ще поръчам тениските от склада на едро, а утре вие ще ми помогнете да им измагьосаме някакво лого.

— Утре всички ще сме махмурлии — отбеляза Евфем, като сочеше нещо на отсрещната стена с блуждаещ показалец, докато едва придържаше кръста на Лили с другата си ръка.

— О, не, няма. Аз вече съм бодра като кукуряк. И дори ако искам, мога пак да се напия, както и ще направя в буса.

О̀’Райли се върна и седна на дивана до Аврора, а Джейн отиде да провери дали инструментите са все още здрави. После пък Лили реши да отиде до тоалетната и тя стана да я придружи; Август заведе момчетата.

Когато Джейн се върна, крепейки Лили, се натресоха на странна гледка — Аврора се мляскаше с ирландеца. Учениците отначало им хвърляха доста учудени погледи, но после свикнаха и не ги забелязваха. Август се опитваше да забавлява с нещо Лили, но не му се получаваше. Евфем пък я държеше да не падне от дивана. Джери и Сет си разправяха вицове, които не бяха особено благоприлични, а Аврора им се кикотеше, когато успееше да отлепи уста от О̀’Райли. От размислите на Джейн как да се оправя с тотално разложените си подопечни я измъкна Ман, който дойде заедно с един от охраняващите магьосници.

— Време е вече да затваряме, понеже охраната трябва да си тръгва — каза Ман на О’̀Райли. — Освен това трябва да им платим, Джейсън — и посочи групата.

— Добре, добре — вдигна ръце ирландецът. — Хайде, съкровище, пусни ме за малко.

Двамата организатори и магигардът излязоха за малко, явно за да стигнат до парите, където и да бяха те. През това време Джейн отиде до Аврора и я попита:

— Добре ли си?

— Да, нищо ми няма.

— А тоя ирландец, дето се е лепнал за тебе, сигурна ли си, че го искаш? Като го гледам, нищо чудно да те заведе у тях — Джейн беше погледнала в съзнанията и на двамата — за О’̀Райли беше ясно какво иска, но мозъкът на приятелката й изглеждаше доста размътен от пиенето.

— Моля те, отърви ме от него. Досаден ми е, обаче съм толкова самотна… Имам чувството, че ще стане като предния път.

Само Август наостри уши да чуе какво е станало предния път, всички останали бяха твърде пияни.

Скоро Ман и О̀’Райли се върнаха, броиха им двайсет златни галеона и Джейн се уговори с тях кога да донесе тениските. Всички излязоха от гримьорната, а Джейн подбра инструментите и тръгна с другите. Ман и охранителят ги оставиха още на изхода, но О’̀Райли си вървеше с тях към Продънения котел. Пред кръчмата двамата с Аврора се спряха и Джейсън започна да я уговаря нещо. Джейн заведе учениците вътре, остави инструментите и се върна при тях.

— Хайде, Аврора, трябва да тръгваме — подкани я тя.

— Ей сега — отговори преподавателката, но изглежда не можеше да се откъсне от ухажора си.

— Мистър О’Райли, директорът очаква да се върнем всички, в това число и Аврора — излъга Джейн.

— Аврора, скъпа, не можеш ли да се измъкнеш от този ваш директор-тиранин? — умолително я попита той.

— Съжалявам, не мога — опита се да се отскубне Аврора. — Трябва да се прибирам.

— Ела с мен, само за мъничко.

— Не мога — повтори Аврора, но не тръгна да се дърпа повече.

На Джейн вече започваше да й прикипява — от толкова пияни ученици, сега пък трябваше да се разправя с фирканата си приятелка.

— Хайде, тръгваме — Джейн сложи ръка на рамото й.

— Добре, добре — Аврора бавно пусна ръцете на О̀’Райли, след това направи крачка назад и без малко да падне, но Джейн я подхвана. — Лека нощ!

— Лека нощ, скъпа! — отговори й Джейсън.

След това Аврора се обърна и съдейства на Джейн да я прибере в Продънения котел.

Там пък учениците се бяха разпльокали по масите, включително Август, на когото явно му се беше доспало. С голяма мъка двамата с Пиърс ги разбудиха и ги натовариха в буса. Добре, че той й помогна за инструментите, Джейн вече се беше уморила да ги левитира. В буса всички налягаха по диваните, разположени до стените, а Джейн и Аврора се разположиха в хамака, закрепен в един от ъглите. За да поспят по-лесно, Джейн ги изтрезви един по един, като първо ги събуждаше, за да не се учудват откъде им е дошло. Джейн надигна още веднъж от бутилката на Аврора, но се отказа да се налива повече — нямаше кой да й прави компания. Тя остави бутилката в чантата на Аврора и се зави с някакво одеяло. Скоро всички спяха дълбоко.

Когато пристигнаха до портите на училището, всички вече можеха да вървят самостоятелно и прозявайки се, стигнаха до директорския кабинет. Аврора не беше особено координирана, но успя да им пожелае „лека нощ“, преди да тръгне към стаичката си в астрономическата кула. Джейн погледа малко след нея и я остави да се прибира. Би трябвало да успее, каза си тя и реши, че след като е разкарала Джейсън от нея, вече може да я остави да се оправя сама.

Професор Дъмбълдор ги поздрави за концерта и им изчете кратка реч за това колко се радва, че са се върнали трезви (тук погледна към Джейн) и за това колко добре са представили училището. Присъди сто точки на дом Рейвънклоу и, тъй като учениците се прозяваха широко, бързо ги пусна да си ходят по стаите.