Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (8)

Наказанието

— Какво ми каза? — попита ме мама.

Бях адски сърдит, затова повторих на мама онова, дето й го бях казал, и мама ми каза:

— Щом е тъй, няма сладолед днес.

Е това вече беше адски кофти, понеже всеки ден в четири и половина има един сладоледчия, дето минава пред къщи с количката си със звънче, и мама ми дава парички да си купя сладолед — има с шоколад, с ванилия, с ягода и с фъстък, пък аз ги предпочитам всичките, обаче с ягода и фъстък е върхът, понеже е червен и зелен. Сладоледите се продават във фунийка, в купички или на клечка и аз съм съгласен с Алсест, който казва, че фунийките най-си ги бива, защото купичките и клечките не се ядат и не служат за нищо. С купичките обаче има една много сладка лъжичка, а клечките е забавно да ги ближеш, но разбира се, е доста опасно, понеже понякога сладоледът току-виж паднал на земята и след това иди го събирай. Аз се разревах и казах, че ако не мога да си купя сладолед, ще се самоубия.

— Какво става тук? — попита татко. — Да не колят някого?

— Става това — отвърна мама, — че синът ти беше много лош и непокорен с мен и го наказах. Днес няма да яде сладолед.

— Много добре си направила — каза татко. — Никола̀! Млъкни! Вярно, че си непоносим от няколко дни. А сега престани да плачеш, безпредметно е; един добър урок няма да ти навреди.

Тогава аз излязох от къщи, седнах в градината и си помислих, че не съм умрял за техните гадни сладоледи и че ме разсмиват с техните сладоледи, и че ще напусна къщата и после ще забогатея много от покупката на земи — Жофроа ми каза, че баща му спечелил сума ти пари от покупката на земи, — а после един ден ще се върна у дома с моя самолет и ще вляза, както си ям един грамаден сладолед с ягода и фъстък, ама не, не се шегувам!

Татко дойде в градината с вестника си, вторачи се в мен и седна на шезлонга. От време на време пускаше вестника, за да ме изгледа, след това рече:

— Леле че е топло днес.

Аз обаче не отговорих, тогава татко въздъхна, залови се пак да си чете вестника, после отново се вторачи в мен и ми каза:

— Не стой на слънце, Никола̀. Иди на сянка.

Взех едно камъче от алеята и го метнах по дървото, но не уцелих. Тогава взех друго и пак не уцелих.

— Добре де, добре — каза татко. — Щом искаш да продължаваш да се инатиш, на мен това не ми пречи ни най-малко, но така няма да постигнеш нищо, моето момче. И престани да мяташ камъчета!

Пуснах камъчетата, които държах в шепа, и с една пръчка помогнах на мравките да мъкнат товарите си.

— В колко часа минава този прословут сладоледчия? — попита ме татко.

— В четири и половина — отвърнах аз.

Татко си погледна часовника, въздъхна, взе си пак вестника, после го пусна и ми каза:

— Защо си такъв лош бе, Никола̀? Нали виждаш какво става след това? Да не мислиш, че ни е приятно на мама и на мен да те наказваме?

Тогава аз се разревах, рекох, че не е честно и не съм го направил нарочно. Татко стана от шезлонга си и дойде при мен, наведе се, каза ми, че съм голям мъж, а един мъж не плаче, избърса ми носа, погали ме по главата и ми пошепна:

— Чуй, Никола̀, ще ида да поговоря с майка ти. След това ти ще идеш да й поискаш прошка и ще й обещаеш никога, никога повече да не правиш така. Съгласен?

— О, да! — възкликнах аз.

Тогава татко — ей че е готин — влезе в къщата и аз намислих да си взема с ванилия и с фъстък, понеже бял и зелен също е чуден, а после чух викове откъм къщи и татко се върна в градината целият зачервен, седна на своя шезлонг, взе отново вестника си, после го смачка и го хвърли на земята. А после ме изгледа и се развика:

— Абе я ме остави на мира с твоя сладолед! Да си бил послушен. Повече не говорим за това! Ясно?

Тогава пък аз се разплаках и господин Бледюр (това е нашият съсед) надвеси голямата си глава над градинския плет.

— Какво има? — попита той.

— Тебе пък — кресна татко — кой те е викал!

— Прощавайте, прощавайте — каза господин Бледюр. — Може и да не сте ме викали, но привлякохте вниманието ми с нечовешки писъци. А когато дерат някого жив в съседство с мен, смятам, че мой дълг е да се осведомя, преди да извикам полиция.

— Много смешно — забеляза татко. — Ха-ха!

— Не искат да ми купят сладолед! — писнах аз.

— Толкова ли е незавидно финансовото положение на семейството? — попита господин Бледюр.

— Никола̀ е наказан, и за последен път — не си пъхай гагата, където не ти е работа, Бледюр! — изкрещя татко.

— Без майтап — рече господин Бледюр. — Не мислиш ли, че си малко строг с горкото хлапе?

— Тя жена ми го наказа! — викна татко.

— Е, щом е жена ти… — каза Бледюр, хилейки се.

— За последен път, Бледюр — каза татко, — влизай си в бърлогата или си просиш шамарите, дето отдавна ти ги обещавам? И те предупреждавам, не се шегувам!

— Много ми се ще да го видя това — отвърна господин Бледюр.

После мама излезе от къщи с мрежата за покупки.

— Отивам да напазарувам за вечеря — каза мама.

— Слушай — каза татко, — не смяташ ли, че…

— Не, не и не! — развика се мама. — Много е сериозно! Отстъпим ли сега, от наказанието няма да има полза! Трябва веднъж завинаги да проумее, че няма право да говори и да върши каквото му скимне. Та нали на неговата възраст трябва да се погрижим за възпитанието му! Да не се упреквам след години, че синът ти е кривнал от правия път, задето сме били твърде отстъпчиви с него! Не, не и не!

— Мисля, че си е взел поука — каза господин Бледюр. — Може пък да не трябва да…

Мама се извърна рязко към господин Бледюр и ме хвана страх, понеже никога не я бях виждал толкова ядосана.

— Съжалявам, но държа да ви обърна внимание — заяви мама, — че случката засяга само нас. Затова ще ви помоля да не се месите!

— Ама — каза господин Бледюр — аз исках само…

— Ами ти — кресна мама на татко, — стоиш си тук и си мълчиш, докато твоят приятел…

— Не ми е приятел — извика татко — и…

— Не съм ничий приятел! — изкрещя господин Бледюр. — Оправяйте се помежду си, защото между нас е свършено! И то безвъзвратно!

Господин Бледюр си тръгна и мама се обърна към татко.

— Хубаво, а сега отивам на пазар — каза мама — и мисли му, ако разбера, че си купил сладолед на сина си, докато ме няма!

— Повече да не съм чул да се говори за сладолед! — изрева татко.

Мама излезе и после чух звънчето на количката на сладоледчията, по този случай се разревах. Татко се развика, че ако продължавам с тази комедия, щял да ме напердаши, и си влезе в къщата, като хлопна вратата след себе си.

По време на вечерята никой не продумваше, тъй като всеки беше сърдит на всеки. А после мама ме изгледа и ме попита:

— Е, Никола̀, ще бъдеш ли добричък сега? Нали няма да наскърбяваш никога повече мама?

Аз си поплаках малко и после отвърнах, че ще бъда добричък и никога повече няма да наскърбявам мама; понеже така де, много си я обичам мама.

Тогава мама стана, отиде в кухнята и се върна, като се подхилваше, и донесе… познайте какво?

Пълна чиния с ягодов сладолед!

Аз се спуснах да целуна мама, казах й, че е най-щурата майка на света, тя ми каза, че съм нейното малко зайченце, и се сдобих със сума ти сладолед. Понеже татко не щя да си вземе. Остана си там седнал, гледайки мама с ококорени кръгли очи.