Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (4)

Замъкът

В неделя следобед Клотер и Алсест дойдоха да си играем у дома. Клотер довлече оловните си войничета, а пък Алсест донесе футболната си топка, която му бе отнета до края на миналия срок, както и четири филии с конфитюр. Филиите Алсест си ги носеше за себе си, за да издържи до следобедната закуска.

Времето беше разкошно, със сума ти слънце, и татко ни разреши да останем в градината да си поиграем, но ни каза, че е много уморен, искал да си почива и да не го безпокоим. Изтегна се на шезлонга, току пред самите бегонии, с вестника си.

Попитах татко дали мога да взема старите кашони, дето са в гаража.

— За какво са ти? — полюбопитства татко.

— За да си направим замък, да сложим вътре войниците на Клотер — обясних аз.

— Хубаво — съгласи се татко. — Само не вдигайте шум и не разхвърляйте.

Отидох да взема кашоните и докато татко си четеше вестника, ние редяхме кашоните едни върху други.

— Хм — каза татко, — не е първа хубост замъкът ви!

— Ама — казах аз — то е на ужким.

— Да бяхте направили примерно врата и прозорци — забеляза татко.

Тогава Алсест изфъфли нещо с пълна с втората филия уста.

— Какво казваш? — попита татко.

— Той каза: „С какво според вас да ги направим тия прозорци и тая врата?“ — обясни Клотер и Алсест кимна.

— Чудя се какво ли прави, та да го разбират, когато те те няма — рече татко, хилейки се. — Във всеки случаи, що се отнася до вратата и до прозорците, много е просто, Никола̀! Иди помоли майка си да ти услужи с ножицата. Ще й кажеш, че аз те пращам.

Отидох при мама в къщата и тя ми услужи с ножицата, обаче каза да си отварям очите да не се порежа.

— Права е — каза татко, като се върнах в градината. — Дай на мене.

И татко стана от шезлонга, взе най-големия кашон и с ножицата изряза врата и прозорци. Беше адски щуро.

— Ето на̀ — каза татко. — Не е ли по-добре така? Сега от другия кашон ще направим кули.

Татко сряза с ножицата картона на другия кашон и после изпищя. Взе да си смуче пръста, но не пожела да повикам мама да го превърже. Омота си носната кърпа около пръста и продължи да си работи. Май добре се забавляваше татко.

— Никола̀ — каза ми той, — иди вземи лепилото от чекмеджето в писалището ми.

Донесох лепилото и татко измайстори тръби от картона, залепи ги и те вярно приличаха на кули.

— Отлично — каза татко. — Ще сложим по една на всеки ъгъл… Ето така… Алсест, не пипай кулите с конфитюрените си ръце!

И Алсест промърмори нещо, само че не знам какво, понеже Клотер не пожела да го повтори. Татко обаче, така или иначе, не внимаваше, понеже беше зает да закрепя кулите си, а то не беше лесна работа. Беше се разгорещил татко! Лицето му плуваше в пот.

— Знаете ли какво трябва да направим? — попита татко. — Трябва да изрежем бойници. Ако няма бойници, не е истински замък.

И с помощта на молив татко нарисува бойници и се зае да ги изрязва, изплезил език. Ставаше жесток замък!

— Никола̀ — каза татко, — ще намериш хартия във второто чекмедже отляво на шкафа и като си там, донеси и боичките си.

Когато се върнах в градината, татко седеше на земята пред замъка и се стараеше адски, а Клотер и Алсест седяха на шезлонга и го гледаха.

— Ще измайсторим островърхи покриви на кулите — обясни татко, — а от хартията ще направим главната кула. Ще оцветим всичко с боички…

— Да почвам ли да оцветявам? — попитах аз.

— Не — каза татко. — По-добре остави на мене. Ако искате замък, който що-годе да прилича на нещо, трябва да бъде грижливо изпипан. Ще ви кажа кога може да ми помогнете. А, да. Опитайте се да ми намерите клонче за прът на знамето.

Когато дадохме клончето на татко, той изряза квадратче от хартия, което залепи за клончето, разясни ни, че това ще е знамето, и го оцвети в синьо и червено, с бяло по средата, като всички знамена; беше чудно хубаво наистина.

— Алсест пита дали е завършен замъкът обади се Клотер.

— Кажи му, че още не — отвърна татко. — Добре свършената работа отнема време; научете се да не претупвате нещата. Вместо да ме прекъсвате, гледайте внимателно как го правя, та да знаете следващия път.

После мама се провикна от вратата:

— Закуската е готова! На масата!

— Хайде, отиваме! — каза Алсест, който току-що си бе доял филията.

И ние хукнахме към къщи, а татко ни извика да си отваряме очите, че Клотер без малко да събори една кула, как можело човек да е толкова непохватен.

Като влязохме в трапезарията, мама ми каза да ида при татко да му кажа да дойде също, обаче в градината татко ми каза да предупредя мама, че нямало да пие чай, бил много зает и щял да дойде по-късно, като приключи.

Мама ни поднесе закуската, която много си я биваше; имаше какао, кифла и ягодово сладко и Алсест беше адски доволен, понеже обича ягодовото сладко точно толкова, колкото и всички останали сладка. Докато си хапвахме, видяхме няколко пъти татко да влиза, за да търси игла и конец, друго бурканче с лепило, черно мастило и малкото кухненско ножче, онова, дето много реже.

След като закусихме, заведох приятелчетата в стаята си да им покажа новите колички, дето ми ги бяха купили, и тъкмо организирахме надбягвания между писалището и леглото, когато татко пристигна. Ризата му беше омърляна, имаше мастилено петно на бузата, двата му пръста бяха превързани и си бършеше челото с ръка.

— Елате, деца, замъкът е готов — каза татко.

— Какъв замък? — попита Клотер.

— Много добре знаеш — казах аз, — замъкът!

— А, да, замъкът! — каза Алсест.

И ние тръгнахме подир татко, който ни разправяше, че ще видим, бил жесток замъкът, нямало друг такъв красив, и сме щели славно да можем да си поиграем. Като минаваше покрай трапезарията, татко извика мама да дойде и тя.

И наистина беше ужасно щур замъкът! Ще речеш, почти като истински, досущ като тези, дето се виждат по витрините на магазините за играчки. Имаше си прът със знамето, подвижен мост, като по телевизията, когато дават филмчета за рицари, и татко беше разположил войниците на Клотер по бойниците, все едно са на стража. Татко беше много горд и беше прегърнал мама през рамото. Татко се хилеше, мама се хилеше, като виждаше, че татко се хили, а аз бях доволен, че ги виждам да се хилят и двамата.

— Е — каза татко, — мисля, че добре се потрудих, нали? Заслужих си почивката; тъй че ще си полегна на моя шезлонг, пък вие ще може да си поиграете с вашия красив замък.

— Страхотно! — възкликна Клотер. — Алсест! Донеси топката!

— Топката ли? — попита татко.

— Атака! — изкрещях аз.

— Бомбардировката почва! — изрева Алсест.

И — бам! бам! бам! — с няколко удара с топка и няколко ритника разрушихме замъка и спечелихме войната!