Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (9)

Чичо Йожен

Чичо Йожен дойде на вечеря у дома. Не го виждаме често чичо Йожен, понеже все пътува далеч, далеч — в Сент Етиен и в Лион. Аз им разправям на приятелчетата, че чичо Йожен е пътешественик, но то не е съвсем вярно; той пътува, за да продава разни неща, и май печели сума ти пари. Аз много обичам, като идва чичо Йожен, понеже е голям шегаджия; все прави смехории и се киска много шумно. Разправя и вицове, само дето никога не съм ги чувал, защото, почне ли да ги разправя, мен ме карат да изляза.

Татко отвори вратата на чичо Йожен и се целунаха по бузите. На мен ми е чудно, като видя как татко целува господин, но трябва да се спомене, че чичо Йожен не е истински господин — той е брат на татко. После чичо Йожен целуна мама и й каза, че единственото свястно нещо, което е свършил брат му (значи — татко), е, дето се е оженил за нея. Мама много се смя и каза на чичо Йожен, че никога нямало да се промени. Тогава чичо Йожен ме взе на ръце — „опала“, — каза ми, че много съм пораснал и че съм неговият любим племенник, а след това ни раздаде подаръци: дванайсет вратовръзки за татко, шест чифта чорапи за мама и три пуловера за мене. Той чичо Йожен винаги прави веселяшки подаръци!

Влязохме в хола и чичо Йожен почерпи татко с пура.

— А, не! — каза татко. — Знам ги аз твоите избухливи пури!

— Няма такова нещо — каза чичо Йожен. — Впрочем на̀, гледай, ще изпуша ей тази. Виждаш ли? Хайде де, вземи си една, холандски са!

— Нали няма да пушите преди вечеря? — обади се мама.

И пам! Пурата на татко избухна. Ама как се кискахме, най-вече чичо Йожен! Татко също се кискаше и поднесе аперитива. Когато чичо Йожен отпи обаче, направи ужасна гримаса и изплю всичко на килима, а татко така се разкикоти, та се наложи да се подпре на камината, и ни обясни, че не е имало точно аперитив в бутилката, ами оцет. Тогава чичо Йожен също се разкикоти и шляпна по бузата татко, който пък прекара длани по косата на чичо Йожен, за да го разроши. Ей че е щуро, като ни гостува чичо Йожен!

Мама се запъти към кухнята да довърши приготовленията за вечерята и татко покани чичо Йожен да седне в синьото кресло.

— Не съм толкова глупав — рече чичо Йожен и отиде да седне в зеленото кресло, онова, дето има прогорено от цигара, даже заради това мама и татко се изпокараха; и чичо Йожен скочи, надавайки писък, понеже татко беше сложил кабарче на възглавницата. Мен пък ме заболя коремът от смях.

— Край! — каза чичо Йожен. — Няма да си правим повече шегички. Съгласен?

— Съгласен — каза татко, като си бършеше очите.

И чичо Йожен подаде ръка на татко, татко я стисна и изпищя, защото в ръката си чичо Йожен държеше малко апаратче, което направи „бъззз“, а това е гадно. Жофроа донесе същото в училище и без малко да го изключат, понеже Анян се оплака.

— На масата! — извика мама.

Чичо Йожен плесна яката татко по гърба и ние отидохме в трапезарията. Чичо Йожен ми правеше знаци да не казвам на татко, че му е лепнал на сакото етикет, на който пишеше „Разпродажба“. Преди да седне, чичо Йожен хубаво огледа стола си и чак тогава седна, а мама донесе супата. Татко сипа вино в чашите, на мен наля съвсем мъничко с много вода — чудно е, съвсем розово — и чичо Йожен каза, че нямало да пие преди татко. Татко заяви, че чичо Йожен е голям щурчо, той пи, тогава чичо Йожен отпи на свой ред, но чашата му беше специална, с дупчици, и виното се изля върху вратовръзката и ризата на чичо Йожен.

— Олеле! — изпищя мама. — Вратовръзката ви, Йожен! Прекалявате и двамата.

— Нищо, нищо, прелестна снахичке — каза чичо Йожен. — Той тия номера ги прави, понеже ревнува; знае, че аз винаги съм бил единственият блестящ представител на рода.

И чичо Йожен пусна солницата в супата на татко. Аз едвам се хранех, защото всеки път, когато татко и чичо Йожен правеха маймунджилъци, се задавях и се наложи другите да ме чакат, та да може мама да донесе печеното.

Чичо Йожен тъкмо се канеше да си нареже месото, когато чинията му заподскача. Знаете ли защо? Ами че защото татко беше купил една нова джаджа — тръбичка, дето се слага под покривката, натискате една помпичка и има нещо като малко топче, което се издува и кара чинията да подскача. Всички изпокапахме от смях и мама каза да ядем, преди да е изстинало. Тогава чичо Йожен събори вилицата на татко и докато татко се навеждаше да я вдигне, чичо Йожен му изсипа сума ти чер пипер върху печеното. Страхотно! Питам се откъде на татко и на чичо Йожен им идват наум всички тия измишльотини!

Най-голямо хилене падна заради сиренето, защото, когато чичо Йожен понечи да нареже камамбера, се чу „къррр“, понеже не беше истински камамбер. После имаше шоколадова торта, страшно вкусна, и докато чичо Йожен разказваше някаква случка на ухото на татко, аз си сипах допълнително от тортата.

След това се върнахме в хола и мама поднесе кафето, а смешката беше, че захарта в чашата на чичо Йожен взе да пуши, та се наложи мама да му даде друга чаша, пък чичо Йожен дръпна вратовръзката на татко и той си разсипа кафето. Татко трябваше да излезе да се почисти и мама ми каза да си взема довиждане, понеже било време за лягане.

— Нека остана още малко ма, мамо — примолих се аз.

— Всеки случай — каза чичо Йожен — аз също отивам да си легна.

— Как! — възкликна татко, който влезе, бършейки си ръцете. — Тръгваш ли си вече?

— Да — отвърна чичо Йожен, — цял ден карах, уморен съм. Но ми достави истинско удоволствие, че прекарах една спокойна вечер сред свои, аз, дето съм стар ерген и не се свъртам на едно място.

И чичо Йожен ме целуна, целуна мама, като й каза, че никога не бил ял толкова вкусно и брат му извадил късмет, дето не го заслужавал, а татко го придружи, хилейки се, до колата му. И се чу страхотен трясък — татко беше завързал една стара тенекия отзад за колата на чичо Йожен.

Още се кикотех, когато татко се върна; татко обаче изобщо не се кикотеше и ме повика в хола да ми се накара.

Каза ми, че не искал да споменава пред чичо Йожен, но за нищо на света не бивало да си вземам допълнително от тортата без разрешение и вече съм бил достатъчно голям, за да не се държа като невъзпитано хлапе.