Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (5)

Циркът

Много гот! В четвъртък следобед целият клас отиде на цирк. Адски се изненадахме, когато директорът дойде да ни предупреди, че собственикът на цирка канел един клас от училище и тъкмо нашият бил избран. Поначало, когато класът ни е канен в четвъртък следобед, то не е, за да ходи на цирк. Само дето не разбрах защо учителката се намръщи, все едно ще заплаче. Хем тя също беше канена, дори тя трябваше да ни заведе на цирк.

В четвъртък, в автобуса, който ни караше в цирка, учителката ни заяви, че разчитала на нас да сме послушни. Навихме се, понеже много си я обичаме учителката.

Преди да влезем в цирка, учителката ни преброи и установи, че липсва един — Алсест, който беше отишъл да си купи захарен памук. Като се върна, учителката го смъмри.

— Че какво толкоз — каза Алсест, — нали трябва да се храня, пък и захарният памук е адски вкусен. Искате ли да опитате?

Учителката въздъхна тежко и рече, че е време да влизаме в цирка, и без това сме били закъснели. Обаче се наложи да изчакаме Жофроа и Клотер, които бяха отишли също да си купят захарен памук. Когато се върнаха, учителката хич не беше доволна.

— Заслужавате да не ходите на цирк — каза тя.

— Алсест ни подкокороса — обясни Клотер, — отде да знаем, че е забранено.

— Госпожице — обади се Анян, — Йод иска да върви и той да си купи захарен памук.

— Не можеш ли да си траеш, обаждач такъв? Искаш ли да те перна по носа? — попита Йод.

Тогава Анян се разплака, каза, че всичко живо го използвало, че било ужасно, че щял да се разболее, и учителката каза на Йод да се яви в училище идния четвъртък.

— Това вече е безобразие! — възмути се Йод. — Даже не отидох да си купя захарен памук и ще бъда наказан, а на тези, които си купиха захарен памук, не им казвате копче.

— Завистник — рече Клотер, — ей такъв си! Завиждаш, понеже за нас имаше захарен памук!

— Госпожице — попита Жоашен, — мога ли да ида да си купя захарен памук?

— Да не съм чула повече да се говори за захарен памук! — кресна учителката.

— Значи те си ядат захарен памук, а аз даже нямам право да говоря? Не е честно пък! — рече Жоашен.

— И освен това нямаш късмет — забеляза Алсест, кискайки се, — защото захарният памук е адски вкусен.

— Ти, шишко, нямаш думата — каза Жоашен.

— Искаш ли да ти мацна моя захарен памук в лицето? — попита Алсест.

— Опитай де! — отвърна Жоашен и Алсест му размаза захарен памук по лицето.

На Жоашен това не му хареса и той се сби с Алсест, учителката се развика и един служител от цирка дойде и каза:

— Госпожице, ако искате да гледате представлението, съветвам ви да влизате, започна преди четвърт час. Ще видите, и вътре има палячовци.

В цирка имаше музиканти, които вдигаха сума ти шум, и един господин се появи на арената облечен като салонния управител на ресторанта, където обядвахме на рождения ден на баба. Господинът обясни, че щял да прави магии, и взе да вади сума ти запалени цигари изпод пръстите си.

— Пфу — каза Рюфюс, — сто на сто има някакъв номер, фокосниците не са истински магьосници.

— Казва се фокусници — поправи го Анян.

— Тебе никой не те е питал — рече Рюфюс, — особено пък като дрънкаш глупости!

— Чухте ли го, госпожице? — попита Анян.

— Рюфюс — каза учителката, — ако не мируваш, ще те изгоня.

— А не искате ли да ги изгоните всичките? — осведоми се един господин зад нас. — Бих желал да гледам представлението на спокойствие.

Учителката се обърна и каза:

— Господине, нямате право да говорите така.

— А освен това — отбеляза Рюфюс — татко ми е полицай и ще го накарам да ви лепне сума ти глоби.

— Погледнете, госпожице — каза Анян, — фокусникът повика доброволец и Жоашен отиде.

Истина беше. Жоашен стоеше насред арената редом с фокусника, който разправяше:

— Браво! Ето един храбър младеж, да му ръкопляскаме.

Учителката стана и изкрещя:

— Жоашен, тук, веднага!

Обаче фокусникът, както казва Анян, се закани да направи така, че Жоашен да изчезне. Той го вкара в един сандък, хлопна капака и когато отново отвори сандъка, Жоашен вече го нямаше вътре.

— О, божичко! — изпищя учителката.

Тогава господинът, който беше зад нас, заяви, че няма да е зле магьосникът да ни сложи всичките в сандъка.

— Господине, вие сте грубиян — каза учителката.

— Права е горкичката — обади се друг един господин, — не виждате ли, че и бездруго си има достатъчно ядове с тези хлапетии?

— Тъй ами — рече Алсест.

— Няма вие да ми давате акъл — отсече първият господин.

— Искате ли да излезем да се разберем? — попита другият господин.

— О, престанете — каза първият господин.

— Страхливец! — каза вторият господин и след това музикантите вдигнаха страхотен шум и Жоашен се върна, всички му изръкопляскаха, а учителката му каза, че ще го накаже.

После разположиха една клетка насред арената и вкараха лъвове и тигри в клетката, след което се появи и звероукротител. Звероукротителят правеше страхотии и си пъхаше главата в устата на лъвовете, хората се деряха и викаха „Ооо!“. Рюфюс пък заяви, че магьосникът не бил истински, след като Жоашен се е върнал.

— Няма такова нещо — отрече Йод, — Жоашен се върна, но първо изчезна.

— Това беше номер — каза Рюфюс.

— А ти си тъп и много ми се ще да ти лепна един шамар — каза Йод.

— Тишина! — изкрещя господинът зад нас.

— Вие там, не почвайте пак! — обади се другият господин.

— Ще почна, ако си искам — каза господинът и Йод перна Рюфюс по носа.

Хората зашъткаха и учителката ни изведе от цирка, а пък беше жалко, понеже точно в този момент палячовците пристигаха на арената.

Тъкмо се канехме да се качим в автобуса и видяхме как звероукротителят се приближи до учителката.

— Наблюдавах ви, докато изпълнявах номера си — рече звероукротителят. — Е, възхищавам ви се. Държа да ви кажа, че никога не бих се осмелил да упражнявам вашата професия!