Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (16)

Правя сума ти подаръци

Тази сутрин раздавачът донесе за татко писмо от чичо Йожен. Чичо Йожен е братът на татко, той все пътува, за да продава разни неща, и е голяма работа. Докато мама приготвяше закуската, татко отвори плика и вътре, освен писмото, имаше една десетфранкова банкнота. Татко много се изненада, като видя банкнотата, прочете писмото, захили се и когато мама влезе с кафето, й каза:

— Йожен ме предупреждава, че няма да може да намине към нас този месец, както ни беше съобщил. И — има да се смееш — завършва писмото си с думите… Почакай… Да, ето: „… и пъхам една десетфранкова банкнота за Никола̀, да купи подаръче на хубавото си мамче…“.

— Страхотно! — извиках аз.

— Що за хрумване! — рече мама. — Понякога се питам дали е с всичкия си този твой брат.

— Че защо? — попита татко. — Напротив, намирам, че хрумването е чудесно. Йожен, като всички мъже от моя род, е много щедър, много ларж… Но разбира се, стане ли дума за моя род…

— Добре, добре, добре — отвърна мама. — Все едно нищо не съм казала. Мисля си все пак, че ще е по-разумно Никола̀ да си сложи тези пари в касичката.

— Да ги нямаме такива! — развиках се аз. — Ще ти купя подарък. Ние сме адски щедри и ларж в рода!

Тогава татко и мама се разхилиха, мама ме целуна, татко ми разчорли косата, а мама ми каза:

— Е, добре, дадено, Никола̀. Ако разрешиш обаче, ще дойда с теб в магазина; така ще изберем моя подарък заедно. Тъкмо възнамерявах да ходя на покупки утре и е четвъртък.

Аз бях ужасно доволен; много ми харесва да правя подаръци, само че не мога често да правя, понеже си нямам много монети в касичката. В банката имам сума ти пари, обаче ще имам правото да си ги взема чак като порасна, за да си купя самолет. Истински. Освен това хубавото, като ходя по магазините с мама, е, че следобед закусваме в сладкарницата, пък там имат страхотни пасти, особено онези, шоколадовите.

Отидох пак да се среша, тръгнах на училище и на другия ден, по време на обяда, бях адски нетърпелив.

— Е — каза татко, хилейки се, — този следобед ли ще ходите на покупки?

— Никола̀ ще ходи на покупки — каза мама, хилейки се, — аз само ще го придружавам!

И се разхилиха още по-шумно и двамата, и аз също се разхилих, понеже винаги ми иде да се хиля, когато те се хилят. След обяда (имаше шоколадов крем) татко се върна в службата си, а мама и аз се облякохме за излизане. Разбира се, не забравих да пъхна десетфранковата банкнота в джоба си, ама не този с кърпичката, понеже веднъж като малък така изгубих пари.

Имаше голяма навалица в магазина и ние започнахме да разглеждаме какво да купим.

— Вярвам, че ще намерим чудни шалчета на тази цена — рече мама.

Аз казах, че шалче не ми се струва достатъчно щур подарък, обаче мама каза, че това щяло да й достави най-голямо удоволствие.

Отидохме на щанда с шалчетата и извадих голям късмет, дето мама беше там, понеже аз никога нямаше да мога да избера; бяха разхвърляни навсякъде в безпорядък.

— По колко са? — обърна се мама към продавачката.

— По дванайсет франка, госпожо — отвърна продавачката.

Тогава ми стана доста тъпо, понеже имах всичко на всичко десетте франка от чичо Йожен. Мама ми каза, че здраве да е, щели сме да идем да изберем друг подарък.

— Ама — промълвих аз — нали ми каза, че искаш шалче.

Мама се поизчерви и после ме дръпна за ръката.

— Нищо, нищо, Никола̀ — каза мама. — Ела, сто на сто ще намерим друго много хубаво нещо.

— Няма пък! Искам да ти купя шалче! — развиках се аз.

Тъй де, какво пък сега, ама ха, няма смисъл да се правят подаръци на хората, ако не можеш да им купиш нещата, дето им се ще.

Мама ме погледна, погледна и продавачката, усмихна се, продавачката — също, и после ми каза:

— Ами хубаво. Знаеш ли какво ще направим, Никола̀? Ще ти дам двата франка, които не ти достигат; така ще можеш да ми купиш това чудно шалче.

Мама отвори чантата си, даде ми двата франка, върнахме се на щанда, тя избра едно щуро синьо шалче и аз подадох десетте франка и двата франка на продавачката.

— Господинът плаща — рече мама.

Продавачката и мама се разхилиха, бях адски горд; продавачката каза, че съм най-сладичкото зайченце, което някога е виждала, подаде ми пакета, аз го връчих на мама, мама ме целуна и си тръгнахме.

Обаче не си излязохме от магазина, понеже мама ми заяви, че така и така сме тук, искала да погледне за блузки, имала нужда от блузка.

— Ама аз нямам повече пари — казах й аз.

Мама се поусмихна и каза да не се безпокоя, щели сме да се оправим някак си. Отидохме на щанда с блузките, тя си избра една и после ми даде сума ти парички, пък аз ги дадох на продавачката, която се разсмя, каза ми, че съм сладкиш и й идело да ме схруска. На магазините това им е хубавото, че продавачките са много учтиви.

Мама беше страшно доволна и ми благодари за красивата блузка и за чудното шалче, дето й ги подарих.

После отидохме да разгледаме роклите. Там аз седнах на един стол, а мама тръгна да пробва роклите; отне доста време, обаче една продавачка ме почерпи с шоколадов бонбон. Когато мама се върна, беше много доволна и ме придружи до касата, за да платя роклята. Бонбонът беше безплатен.

Купих освен това на мама ръкавици, един колан и обувки. Бяхме адски уморени и двамата, още повече че мама се бавеше и пробваше един куп неща, преди да избере моите подаръци.

— Да вървим да закусим, а? — предложи мама.

Взехме ескалатора. То си е наистина щуро, още повече че сладкарницата се намира на последния етаж. Закусихме страхотно с какао и шоколадови сладки. Аз много си падам по шоколада.

Мама настоя тя да плати закуската.

Като се прибрахме вкъщи, татко вече си беше там.

— Хайде бе! Хайде бе! — рече той. — Доста се позабавихте! Е, Никола̀, купи ли хубав подарък на мама?

— О, да! — отвърнах аз. — Сума ти щури подаръци! Аз платих всичко и продавачките бяха много мили с мен!

Като видя мамините пакети, татко се ококори и мама му каза:

— Трябва да призная, че ти беше прав, мили. Всички мъже от твоя род са много щедри, начело с Никола̀!

И мама се запъти към спалнята си със своите пълни с подаръци пакети.

Аз пък останах в хола с татко, който си седна в креслото, въздишайки. А после татко ме взе на коленете си, почеса ме по главата, изкикоти се и ми рече:

— Истина е, Никола̀, моето момченце, мъжете от рода на твоя баща имат много качества… Но за някои неща има много още да учат от жените от рода на твоята майка!