Метаданни
Данни
- Серия
- Малкият Никола (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Betises du Petit Nicolas, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Силвия Вагенщайн, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2019 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- taliezin(2019 г.)
Издание:
Автор: Рьоне Госини; Жан-Жак Семпе
Заглавие: Щуротиите на малкия Никола̀
Преводач: Силвия Вагенщайн
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: повест
Националност: френска
Печатница: Симолини
Излязла от печат: 05.12.2011
ISBN: 978-954-529-987-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11426
История
- —Добавяне
Господин Мушабиер ни надзирава
Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:
— Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер. Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?
После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:
— Кураж, Мушабиер, момчето ми!
И си тръгна.
Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:
— Свободно!
Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.
Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.
— На какво ще играем? — попитах аз.
— Да си поиграем на самолети, а? — предложи Йод.
Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни. Разделяме се на два лагера — приятели и неприятели — и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр“ и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече, че няма опасност да берем ядове.
— Хубаво — каза Йод, — аз ще съм шефът на приятелите, ще бъда капитан Уилям, като в един филм, дето гледах, в който той сваля всички неприятели, кикотейки се, папапапа, и в един момент той също е подло свален, ама не е нищо страшно, пращат го в болница, като онази за моя апандисит, и той оздравява, и пак тръгва да сваля други неприятели, и накрая войната е спечелена. Беше много щуро.
— А аз — обади се Мексан — ще бъда Гинмер[1], той е най-силният от всички.
— А пък аз — каза Клотер — ще бъда Мишел Танги[2], това е една поредица, дето си я чета в час в моето списание „Пилот“ и е страхотна; той все катастрофира със самолетите си, обаче отървава кожата, понеже кара добре. И има щура униформа.
— А аз ще бъда Бъфало Бил — заяви Жофроа.
— Бъфало Бил не е бил авиатор, бил е каубой, тъпчо! — изрепчи се Йод.
— Е та какво, да не би един каубой да няма право да стане пилот? — отвърна Жофроа. — Я веднага повтори какво каза!
— Какво казах ли? Че какво съм казал? — попита Йод.
— Онова там, че съм тъпчо — отвърна Жофроа.
— А, да — каза Йод. — Тъпчо си.
И се сбиха. Обаче господин Мушабиер пристигна тичешком и им нареди да вървят в ъгъла и двамата. Тогава Йод и Жофроа разпериха ръце и отидоха да застанат в ъгъла, бръмчейки.
— Аз стигнах преди теб, Бъфало Бил — извика Йод.
Господин Мушабиер ги загледа и се почеса по челото.
— Хей, момчета — рекох аз, — ако вземем да се бием, ще стане като всяко междучасие, няма да ни остане време за игра.
— Прав си — съгласи се Жоашен, — значи разделяме се на приятели и неприятели и започваме.
Но разбира се, всеки път така става — все никой не иска да е неприятелят.
— Ами май ще трябва всичките да сме приятели — забеляза Рюфюс.
— Я, няма пък да се избиваме между приятели — намеси се Клотер.
— Защо не — каза Мексан. — Ще има приятели и по-малко приятели. Алсест, Никола̀ и Клотер ще са по-малко приятелите; Рюфюс, Жоашен и аз ще сме приятелите. Хайде, почваме!
И Рюфюс, Жоашен и Мексан разпериха ръце и запрепускаха, като викаха „бърр“, само Мексан фучеше, понеже, тъй като тича много бързо, твърдеше, че бил реактивен самолет. Клотер, Алсест и аз не бяхме навити; тъй де, какво пък, ама ха! Мексан все иска той да командва. Понеже не помръднахме, Мексан, Рюфюс и Жоашен се върнаха и ни наобиколиха, все тъй с разперени ръце, като викаха „бърр“, „бърр“.
— Е, какво, момчета — попита Мексан, — летите ли, или не?
— Ние не щем да сме по-малко приятелите — заявих аз.
— Хайде бе, момчета — каза Рюфюс, — междучасието ще свърши и заради вас няма да сме си играли!
— Ами — обади се Клотер — навити сме да играем, ако по-малко приятелите сте вие.
— Майтапиш се — каза Мексан.
— Ще видиш дали се майтапя! — развика се Клотер и погна Мексан, който разпери ръце и побягна, фучейки.
Тогава Клотер и той разпери ръце и се развика „бъррр“ и „папапапа“, обаче си е трудна работа да догониш Мексан, като се прави на реактивен самолет, понеже има много дълги крака с изпъкнали мърляви колене. И после Рюфюс и Жоашен също разпериха ръце и се завтекоха след мен.
— Гинмер вика контролната кула, Гинмер вика контролната кула — повтаряше Рюфюс, — залових един. Бъррр!
— Аз съм Гинмер бе! — изкрещя Мексан, който префуча край нас, все тъй сподирян от Клотер, който стреляше „папапапа“, обаче не успяваше да го догони.
Алсест пък стоеше в един ъгъл и се въртеше в кръг, бръм, бръм, само с една разперена ръка, понеже другата му беше необходима, за да си гризе сандвича с конфитюр. Наказаните да стоят в ъгъла Йод и Жофроа бяха разперили ръце и се опитваха да се препъват един друг.
— Свален си — викна Клотер на Мексан, — стрелям по теб с картечницата, папапапа, и ти трябва да паднеш като в снощния филм по телевизията!
— Не, господинчо — каза Мексан, — не ме уцели, но аз ще ти пратя радари!
И Мексан се обърна, както си тичаше, заради номера с радарите, и — дран! — налетя право на господин Мушабиер.
— Малко по-внимателно де — каза господин Мушабиер, — я, вие, другите, елате всички за малко насам.
Ние отидохме и господин Мушабиер ни рече:
— Наблюдавам ви от известно време; какво ви прихваща, та правите така?
— Как правим, господине? — попитах аз.
— Така — отвърна господин Мушабиер.
Той разпери ръце и запрепуска, като фучеше, викаше „бъррр“ и „папапапа“, а после спря току пред Бульона и пред директора, които бяха излезли на двора и го гледаха ококорени.
— Нали ви казах, господин директор, безпокоях се — каза Бульона, — той все още не е достатъчно кален.
Директорът улови господин Мушабиер за едната ръка, която той държеше все така разперена във въздуха, и му каза:
— Приземете се, момчето ми, ще си поприказваме, няма нищо.
През следващото междучасие ни надзираваше Бульона.
Господин Мушабиер си почива в амбулаторията. Пък е жалко, понеже, като почнахме играта на подводници, всеки с една ръка във въздуха, все едно е перископ, Бульона ни прати всички в ъгъла.
А дори не бяхме почнали да си пращаме торпили!