Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (1)

Господин Мушабиер ни надзирава

Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:

— Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер. Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?

После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:

— Кураж, Мушабиер, момчето ми!

И си тръгна.

Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:

— Свободно!

Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.

Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.

— На какво ще играем? — попитах аз.

— Да си поиграем на самолети, а? — предложи Йод.

Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни. Разделяме се на два лагера — приятели и неприятели — и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр“ и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече, че няма опасност да берем ядове.

— Хубаво — каза Йод, — аз ще съм шефът на приятелите, ще бъда капитан Уилям, като в един филм, дето гледах, в който той сваля всички неприятели, кикотейки се, папапапа, и в един момент той също е подло свален, ама не е нищо страшно, пращат го в болница, като онази за моя апандисит, и той оздравява, и пак тръгва да сваля други неприятели, и накрая войната е спечелена. Беше много щуро.

— А аз — обади се Мексан — ще бъда Гинмер^[1], той е най-силният от всички.

— А пък аз — каза Клотер — ще бъда Мишел Танги^[2], това е една поредица, дето си я чета в час в моето списание „Пилот“ и е страхотна; той все катастрофира със самолетите си, обаче отървава кожата, понеже кара добре. И има щура униформа.

— А аз ще бъда Бъфало Бил — заяви Жофроа.

— Бъфало Бил не е бил авиатор, бил е каубой, тъпчо! — изрепчи се Йод.

— Е та какво, да не би един каубой да няма право да стане пилот? — отвърна Жофроа. — Я веднага повтори какво каза!

— Какво казах ли? Че какво съм казал? — попита Йод.

— Онова там, че съм тъпчо — отвърна Жофроа.

— А, да — каза Йод. — Тъпчо си.

И се сбиха. Обаче господин Мушабиер пристигна тичешком и им нареди да вървят в ъгъла и двамата. Тогава Йод и Жофроа разпериха ръце и отидоха да застанат в ъгъла, бръмчейки.

— Аз стигнах преди теб, Бъфало Бил — извика Йод.

Господин Мушабиер ги загледа и се почеса по челото.

— Хей, момчета — рекох аз, — ако вземем да се бием, ще стане като всяко междучасие, няма да ни остане време за игра.

— Прав си — съгласи се Жоашен, — значи разделяме се на приятели и неприятели и започваме.

Но разбира се, всеки път така става — все никой не иска да е неприятелят.

— Ами май ще трябва всичките да сме приятели — забеляза Рюфюс.

— Я, няма пък да се избиваме между приятели — намеси се Клотер.

— Защо не — каза Мексан. — Ще има приятели и по-малко приятели. Алсест, Никола̀ и Клотер ще са по-малко приятелите; Рюфюс, Жоашен и аз ще сме приятелите. Хайде, почваме!

И Рюфюс, Жоашен и Мексан разпериха ръце и запрепускаха, като викаха „бърр“, само Мексан фучеше, понеже, тъй като тича много бързо, твърдеше, че бил реактивен самолет. Клотер, Алсест и аз не бяхме навити; тъй де, какво пък, ама ха! Мексан все иска той да командва. Понеже не помръднахме, Мексан, Рюфюс и Жоашен се върнаха и ни наобиколиха, все тъй с разперени ръце, като викаха „бърр“, „бърр“.

— Е, какво, момчета — попита Мексан, — летите ли, или не?

— Ние не щем да сме по-малко приятелите — заявих аз.

— Хайде бе, момчета — каза Рюфюс, — междучасието ще свърши и заради вас няма да сме си играли!

— Ами — обади се Клотер — навити сме да играем, ако по-малко приятелите сте вие.

— Майтапиш се — каза Мексан.

— Ще видиш дали се майтапя! — развика се Клотер и погна Мексан, който разпери ръце и побягна, фучейки.

Тогава Клотер и той разпери ръце и се развика „бъррр“ и „папапапа“, обаче си е трудна работа да догониш Мексан, като се прави на реактивен самолет, понеже има много дълги крака с изпъкнали мърляви колене. И после Рюфюс и Жоашен също разпериха ръце и се завтекоха след мен.

— Гинмер вика контролната кула, Гинмер вика контролната кула — повтаряше Рюфюс, — залових един. Бъррр!

— Аз съм Гинмер бе! — изкрещя Мексан, който префуча край нас, все тъй сподирян от Клотер, който стреляше „папапапа“, обаче не успяваше да го догони.

Алсест пък стоеше в един ъгъл и се въртеше в кръг, бръм, бръм, само с една разперена ръка, понеже другата му беше необходима, за да си гризе сандвича с конфитюр. Наказаните да стоят в ъгъла Йод и Жофроа бяха разперили ръце и се опитваха да се препъват един друг.

— Свален си — викна Клотер на Мексан, — стрелям по теб с картечницата, папапапа, и ти трябва да паднеш като в снощния филм по телевизията!

— Не, господинчо — каза Мексан, — не ме уцели, но аз ще ти пратя радари!

И Мексан се обърна, както си тичаше, заради номера с радарите, и — дран! — налетя право на господин Мушабиер.

— Малко по-внимателно де — каза господин Мушабиер, — я, вие, другите, елате всички за малко насам.

Ние отидохме и господин Мушабиер ни рече:

— Наблюдавам ви от известно време; какво ви прихваща, та правите така?

— Как правим, господине? — попитах аз.

— Така — отвърна господин Мушабиер.

Той разпери ръце и запрепуска, като фучеше, викаше „бъррр“ и „папапапа“, а после спря току пред Бульона и пред директора, които бяха излезли на двора и го гледаха ококорени.

— Нали ви казах, господин директор, безпокоях се — каза Бульона, — той все още не е достатъчно кален.

Директорът улови господин Мушабиер за едната ръка, която той държеше все така разперена във въздуха, и му каза:

— Приземете се, момчето ми, ще си поприказваме, няма нищо.

През следващото междучасие ни надзираваше Бульона.

Господин Мушабиер си почива в амбулаторията. Пък е жалко, понеже, като почнахме играта на подводници, всеки с една ръка във въздуха, все едно е перископ, Бульона ни прати всички в ъгъла.

А дори не бяхме почнали да си пращаме торпили!