Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1981 (Пълни авторски права)
- Превод отяпонски
- Цветана Кръстева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Предговор
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2019)
- Корекция, Форматиране
- analda(2019)
Издание:
Автор: Ниджо
Заглавие: Нечакана повест
Преводач: Цветана Кръстева
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: старояпонски
Издание: първо
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1981
Тип: мемоари
Националност: японска
Печатница: „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 25. XII. 1981г.
Редактор: Дора Барова
Редактор на издателството: Недялка Христова
Художествен редактор: Никола Марков
Технически редактор: Ирина Йовчева
Коректор: Таня Кръстева; Жанета Желязкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4683
История
- —Добавяне
Японската литература има многовековна история. Първите писмени паметници са се появили преди повече от хиляда и двеста години, а поетичната антология от VIII век „Манъйошу“, забележителната панорама на човешките нрави „Генджи-моногатари“ от XI век и поезията на Башо са безценен влог в световната култура и биха били гордост за всяка национална литература.
Японската класика се отличава с разнообразие и богатство на жанровите форми, сред които има много специфично национални явления. Такава е например традицията на „дневниковата литература“, към която принадлежи и „Нечакана повест“. Подобно на широко застъпената в Япония есеистика, дневниковата литература се базира на самовглъбяването и индивидуалния опит на авторите, което обуславя характерната й реалистичност и документалност.
Дневниковата литература се е развивала в продължение на пет века през епохите Хейан, Камакура и Намбокучо (IX-XIV в.) и до наши дни са достигнали дванадесет образци на жанра, почти всичките написани от придворни дами. „Нечакана повест“ се откроява сред тях с художествените си достойнства, представлява голям интерес за литературоведа и държи читателя в напрежение от първата до последната страница. Вече повече от десет години работя над този дневник и много се радвам, че българските читатели първи в Европа ще се запознаят с него.
Преводачката, започнала да се занимава с произведението в Московския държавен университет и продължила работата си над него в Токийския университет под ръководството на изтъкнати специалисти по класическа японска литература, отлично познава съществуващите изследвания и коментари към текста, част от които са мое дело. Бих могъл да кажа, че в съвместната си работа с нея се убедих в превъзходните й познания по старояпонски език и умението й да навлезе в атмосферата на произведението. Това ме кара да вярвам, че преводът на български език ще бъде максимално верен на оригинала и достойно ще представи този интересен паметник на японската култура.
Най-сърдечно приветствувам настоящето издание и се надявам, че то ще бъде посрещнато добре от широката публика. Ще ми бъде особено приятно, ако то бъде последвано и от преводи на други шедьоври на японската класика, което ще позволи на читателите в България да се запознаят с една далечна за тях литература и ще послужи за сближаването на нашите народи.
Токио, 3 април 1981 год.