Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata(2019)
Корекция, Форматиране
analda(2019)

Издание:

Автор: Ниджо

Заглавие: Нечакана повест

Преводач: Цветана Кръстева

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: старояпонски

Издание: първо

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1981

Тип: мемоари

Националност: японска

Печатница: „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 25. XII. 1981г.

Редактор: Дора Барова

Редактор на издателството: Недялка Христова

Художествен редактор: Никола Марков

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректор: Таня Кръстева; Жанета Желязкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4683

История

  1. —Добавяне

Японската литература има многовековна история. Първите писмени паметници са се появили преди повече от хиляда и двеста години, а поетичната антология от VIII век „Манъйошу“, забележителната панорама на човешките нрави „Генджи-моногатари“ от XI век и поезията на Башо са безценен влог в световната култура и биха били гордост за всяка национална литература.

Японската класика се отличава с разнообразие и богатство на жанровите форми, сред които има много специфично национални явления. Такава е например традицията на „дневниковата литература“, към която принадлежи и „Нечакана повест“. Подобно на широко застъпената в Япония есеистика, дневниковата литература се базира на самовглъбяването и индивидуалния опит на авторите, което обуславя характерната й реалистичност и документалност.

Дневниковата литература се е развивала в продължение на пет века през епохите Хейан, Камакура и Намбокучо (IX-XIV в.) и до наши дни са достигнали дванадесет образци на жанра, почти всичките написани от придворни дами. „Нечакана повест“ се откроява сред тях с художествените си достойнства, представлява голям интерес за литературоведа и държи читателя в напрежение от първата до последната страница. Вече повече от десет години работя над този дневник и много се радвам, че българските читатели първи в Европа ще се запознаят с него.

Преводачката, започнала да се занимава с произведението в Московския държавен университет и продължила работата си над него в Токийския университет под ръководството на изтъкнати специалисти по класическа японска литература, отлично познава съществуващите изследвания и коментари към текста, част от които са мое дело. Бих могъл да кажа, че в съвместната си работа с нея се убедих в превъзходните й познания по старояпонски език и умението й да навлезе в атмосферата на произведението. Това ме кара да вярвам, че преводът на български език ще бъде максимално верен на оригинала и достойно ще представи този интересен паметник на японската култура.

Най-сърдечно приветствувам настоящето издание и се надявам, че то ще бъде посрещнато добре от широката публика. Ще ми бъде особено приятно, ако то бъде последвано и от преводи на други шедьоври на японската класика, което ще позволи на читателите в България да се запознаят с една далечна за тях литература и ще послужи за сближаването на нашите народи.

Токио, 3 април 1981 год.

H. Fukuda

Край