Кевин Алан Милн
Горчив шоколад (31)

Глава 31

Онзи, когото обичате, е по-близо, отколкото предполагате. Ако сте умни — хуквайте да бягате.

Повече от час тази вечер Софи крачи нервно из всекидневната си, хвърляйки погледи към мобилния телефон на масичката за кафе. От време на време го вземаше в ръка, поглеждаше го втренчено, а после отново го оставяше. Хрумна й, че може би изпитваше същите колебания, които са възпирали Гарет толкова дълги месеци. „Понякога е по-лесно да живееш в лъжа, отколкото да се изправиш пред истината“, помисли си тя.

С едната ръка Софи навиваше кичур от косата си, а на другата хапеше нокти. Когато всичките й нокти станаха доста по-къси, отколкото би желала, тя реши, че трябва да го направи сега или никога. Грабвайки телефона, натисна бутона за набиране и притисна слушалката му до ухото си, а после се зае да контролира дишането си, докато го слушаше как звъни.

А той звънеше ли звънеше. Никой не отговаряше. После се включи гласовата поща на Гарет.

Ядосана, Софи затвори телефона. „Та той винаги отговаря! А сега, след като толкова време събирах кураж, да не ми отговори?“

Тя набра отново. Този път Гарет отговори на четвъртото позвъняване.

— Софи?

— Гарет! Опитвам са да са свържа с теб.

Той не й отговори веднага.

— Аз… не очаквах да се обадиш. Мога ли да ти звънна след малко, Соф? Хвана ме насред нещо друго, с което се занимавах.

— О! Ммм… какво друго нещо? Защото искам да ти кажа нещо важно.

Отново пауза.

— Говорех по другата линия — каза той.

Сега вече Софи се позабави малко, преди да отговори.

— О! Нещо свързано с работата ли?

— Не, Соф. Виж, мога ли да ти позвъня след малко? Вече доста дълго разговарям с нея. Мисля, че до петдесет минути ще си кажем лека нощ.

— С нея ли? — попита веднага Софи смутена. Гарет замълча за трети път.

— Ще ти се обадя след малко, Софи. Изчакай ме.

Разговорът прекъсна.

Софи погледна цифричките на мобилния си телефон, които показваха продължителността на разговора им.

„Минута и три секунди? След цялото си чакане получих някаква си скапана минута и три секунди?“

Не я притесняваше обаче продължителността. Знаеше, че не може да има никакви претенции, но мисълта, че Гарет прекарва времето си с друга жена никак не й харесваше. Как можеше да постъпва така, след като все още имаше неуредени неща помежду им? Не знаеше ли, че първо трябва да си оправи нещата със старото гадже, преди да се захване с ново? Защо влезе в магазина й преди един месец, кълнейки се, че въпреки всичките си трески за дялане никога не е спирал да я обича, а пък сега внезапно обичаше някоя друга? Тормозеше я и усещането, сякаш в момента беше изгубила нещо много важно, макар че, технически погледнато, го беше изгубила преди повече от година. Софи затвори телефона си и го метна на дивана, а после отиде и седна до него.

След почти десет минути телефонът й иззвъня. Тя веднага отговори.

— Трябва да поговорим — каза Софи рязко, без да си даде труд да поздрави.

Не възнамеряваше да се държи враждебно, но след като знаеше, че той току-що е приключил да говори — или да флиртува — с друга жена, не можа да се сдържи.

— Така и предположих — отвърна й той с усмивка. — За какво друго да се обаждаш, освен, за да говорим?

— Много смешно. Но аз искам да кажа… че ни се налага да поговорим. Искам да проведем онзи разговор, за който ми досаждаш от толкова време. Реших да не те карам да чакаш повече и искам да чуя онова, което имаш да ми кажеш.

Гарет се обади тихо в слушалката:

— Искаш да кажеш, онова обсъждане, което ще направим, като се срещнем?

— Да.

Той се изсмя по-високо.

— Ау, дали не долавям малко ревност? Веднага щом разбра, че разговарям с друга жена, изведнъж реши да ми дадеш шанс?

— Това няма нищо общо — каза тя твърдо. — Аз просто… налага се да поговорим. Забрави за сделката ни. Тя приключи. Във всеки случай, идеята беше глупава. Хайде да идем някъде, където да можем да седнем и да поговорим. Няма нужда дори да бъде среща. Можеш дори да дойдеш тук, все ми е едно. Ние просто… налага се да поговорим. На четири очи.

— Ммм — каза той замислено. — Не знам как жената, с която говорех, ще реагира на това. Мога ли да я доведа?

Дали пък не се опитваше умишлено да я разиграва, почуди се тя?

— В никакъв случай!

— Тогава не знам, Соф. Не съм сигурен, че идеята е добра.

Софи не можеше да повярва на ушите си.

— Но само преди месец ти даваше мило и драго за този разговор. С мен!

— Знам — каза той спокойно. — И продължавам да го искам. Но не точно сега. — Той остави думите да стигнат до съзнанието й. — Знаеш ли, така или иначе вече сме се захванали с цялата тази сделка с обявата. Защо не продължим да се придържаме към нея и да се срещнем, когато откриеш сто приемливи отговора?

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Защо да не говоря сериозно? — той помълча. — Имаш хиляди писма, от които да избереш, Соф. А аз просто искам да признаеш, че щастието наистина съществува. Затова, когато ми покажеш сто щастливи писма, ще разговаряме.

Софи усети как лицето й пламва. Не си беше представяла, че разговорът ще се обърне така. Дали пък онази жена, с която разговаряше по телефона, не беше притъпила внезапно интереса му към тяхната среща? Яд я беше, че изобщо й пука, но си беше така. Отгоре на това, Гарет се опитваше да я изнуди да признае, че има щастие, докато тя искаше само да приключат нещата, като му съобщи, че разбира защо я е напуснал. Той прекаляваше. Тя се изрита мислено, че е послушала съвета на Елън да му се обади.

— Добре. Забрави. Няма да се наложи да говорим. Опитвах се да ти направя услуга, но няма значение. — Тя отдалечи слушалката от устата си и простена.

— Добре ли си, Софи? Звучиш ми разстроена.

— Страхотно се чувствам — излъга тя. — Довиждане, Гарет.

Софи затвори с трясък телефона си и за втори път го запокити на дивана. После легна до него и позволи на емоциите си да се излеят в поток от сълзи. За пръв път откакто Гарет развали сватбата, плачът й нямаше нищо общо с гнева, негодуванието или съжалението за онова, което й беше причинил. По-скоро това бяха сълзи заради неочакваното чувство на загуба от мисълта, че Гарет имаше друга жена в живота си и тя не можеше да направи нищо.

 

 

У дома си в Такома Гарет също затвори телефона си, ядосан, че разговорът със Софи не протече съвсем според очакванията му. Той запокити телефона като бейзболна топка към каменната полица на камината, където апаратът се разби на няколко парчета.

Не му пукаше.