Кевин Алан Милн
Горчив шоколад (30)

Глава 30

Решението ви да се движите бавно, бързо ще ви докара нещастие.

Докато се връщаха от Милуд, Софи успя да си внуши, че Елън трябва да е знаела повече за Луси Макдоналд — а оттам и за Гарет, и за историята на семейството му — отколкото й е съобщила. Как иначе? Присъства на мястото на злополуката в нощта, когато умира Тим Макдоналд. Пази с десетилетия копие от полицейския доклад. Дори работи заедно с майката на Гарет в полицейския участък. А нима Елън не е най-слухтящата майка на света, която има под ръка детективи, готови да изпълнят на мига поръчаното от нея разследване? Тези мисли, наред с ужасното чувство, че е предадена, започнаха да набират сила от мига, в който се изтеглиха от прашната автомобилна алея на Луси.

Софи едва сдържаше чувствата си, когато най-сетне стигна до третия етаж на жилищния блок на Елън и натисна звънеца.

— Почукай веднъж, ако си приятел, и два пъти, ако си враг!

Софи хвърли кос поглед на Евлин, преди да почука силно три пъти. Поколеба се, а после продължи да думка, докато най-сетне вратата се отвори.

Веригата от вътрешната страна на вратата все още не беше освободена, когато Елън подаде нос, за да види кой е.

— Софи? Ев? Какво правите тук, момичета? — тя махна веригата и отвори вратата докрай. — Мислех си, че прекарвате деня някъде из Спокейн.

— Върнахме се — каза Софи рязко.

— Открихте ли жената?

— О, открихме я у дома й — озъби се Софи. — И тя имаше за нас малка изненада.

Елън усети емоцията в гласа на Софи.

— Да седнем и да поговорим, Бонбонче — тя посочи празните места във всекидневната. — Кажи сега какво те е курдисало така?

След въпроса последва неловка тишина. Евлин аха да проговори, но се въздържа — тази кавга си беше между Софи и приемната им майка.

Когато беше готова с отговора, той дойде направо като експлозия.

— Знам, че обичаш да се месиш в живота ни, но този път си отишла твърде далеч! След всичко онова, което преживях с Гарет, как можа да не ми кажеш? Наистина ми се повдига.

Елън отстъпи половин крачка назад.

— Софи, нямам представа за какво говориш.

— О, спести ми всичко това. Не се преструвай, че не знаеш коя е Луси Макдоналд.

— Коя е тя? — задъха се Елън.

— Откога го знаеш — преди Гарет да разтури сватбата или след това?

— Моля?

Порозовялото лице на Софи почервеня при мисълта за още една възможност.

— Или си знаела още от самото начало, преди да изляза с него на първата ни среща!

— Спри! — изкрещя Елън. — Спри веднага! Нямам представа за какво говориш и не приемам да се държиш така с мен, докато не ми обясниш какво смяташ, че съм направила.

Софи сви юмруци.

— Само ми отговори и ти се заклевам, че ако ме излъжеш, никога повече няма да ме видиш. Кога научи за пръв път, че Гарет е син на Тим Макдоналд?

Дланта на Елън се стрелна нагоре и покри устата й.

— Шофьорът на камиона за доставки? Той е бил баща на Гарет?

Софи и Евлин размениха озадачени погледи.

— Искаш да кажеш, че не си знаела? — попита я Софи с подозрение.

— Кълна се в живота си, нямах никаква представа. Искам да кажа, че тогава бях чула, че има син, но това бе всичко, което знаех за човека. Детективите на местопроизшествието и сержантът са занимаваха с повечето от тези подробности и те съобщиха на мисис Макдоналд. Кълна ти се, Софи, Бог ми е свидетел, нямах представа, че има някаква връзка с Гарет.

Софи седна на дивана и се отпусна върху възглавниците му, хванала стомах с ръце в опит да потисне поредното гадене.

— Е, Гарет е знаел — простена тя.

Елън седна до нея.

— Откъде?

— Мисля, че започна да навързва нещата, когато го заведох на гробището и той видя на коя дата са починали родителите ми. После, точно седмица преди да ме зареже, аз му показах къде е станала катастрофата и дори посочих мястото, където парамедикът оказваше първа помощ на шофьора на камиона за доставки. Не може да не е знаел. Тим е починал, когато Гарет е бил на дванадесет години, така че съм сигурна, че поне е знаел какво работи баща му и как, и кога е починал. — Тя замълча. — Откритието, че родителите ни са починали в една и съща катастрофа, трябва да го е изкарало от равновесие.

Елън отново притисна длан до устата си. Тя каза нещо, но твърде невнятно, за да я разберат.

— Какво? — попита Софи.

Отпускайки ръка, Елън повтори думите си:

— Той прочете доклада.

Софи се втренчи в нея.

— Какво! Кога?

— Около седмица преди… толкова съжалявам, Соф. Трябваше да ти кажа по-рано. Той дойде една вечер и каза, че иска да го прочете, за да разбере по-добре какво си преживяла. Реших, че е мило от негова страна. И тъй като беше много преди да разтури нещата, не помислих, че има връзка. И аз… аз не исках да споменавам доклада, освен ако ти сама не потърсеше подробности за катастрофата. Не исках да съживявам миналото без причина.

Думите на Елън увиснаха във въздуха.

Софи отново се отпусна на възглавниците.

— Той знае — завайка се тя. — Сигурно за това е разтурил сватбата. В доклада се казва ясно, че първите коли, които са се сблъскали, са били волвото и камиона за доставки. Значи той знае, че моето семейство е убило баща му — простена тя силно. — Дъжд не дъжд — катастрофа не катастрофа — той знае кой кого е ударил.

Тя замълча с желание да се превие на две и да повърне.

— Не го обвинявам, че ме напусна. Вероятно и аз бих сторила същото.

Елън докосна нежно Софи по крака.

— Не, нямаше да го направиш. Щеше да поговориш с него за това. И щяхте да оправите нещата.

Софи се изсмя болезнено.

— Съмнявам се. Само си помисли в какво положение е бил поставен. Би ли искала да се омъжиш за някого, след като знаеш, че семейството му е убило татко ти? Как въобще ще започнеш разговора?

Елън като че ли прехвърляше думите на Софи в ума си. Когато заговори, беше с майчинския си глас и с топла усмивка.

— Спомняш ли си какво ти казах, след като той си отиде?

— Да.

— И какво беше то?

— О, ами твоя си номер с „Господ насочва лодката и всичко си има предназначение“.

— Точно така! Може би сме свидетели на това със собствените си очи. Какъв е шансът да пораснеш и да се влюбиш в някой, който е споделил трагедията ти като дете?

— Предполагам, че не е голям.

— Не е голям ли? Шансът е толкова безкрайно малък, че не си заслужава да размишляваш върху него. — Елън помълча. — Това е провидение, Бонбонче.

Софи отхвърли със смях този коментар. Тя знаеше, че Елън ще го каже, винаги казваше така. Софи просто не можеше да си позволи да й повярва.

— Трябва да поговориш с него — добави Елън.

Софи знаеше, че трябва да стори точно това, което казва Елън, и да обсъди всичко с Гарет. Част от нея искаше да го направи, пък дори и само, за да изчисти нещата и да продължи с безнадеждния си, трагичен живот, като забрави всичко, свързано с него. Щеше да се наложи да се изправи обаче не пред безличен непознат, като Джейкъб Барнс или Луси Макдоналд. А пред изгубилото баща си преди двадесет години момче, което се беше превърнало в мъж, откраднал сърцето й. Това беше Гарет.

— Знам — каза тя и сълзите рукнаха по бузите й. — Но не мисля, че ще мога да го направя.