Кевин Алан Милн
Горчив шоколад (9)

Глава 9

Не се забърквайте с безнадежден романтик. Романтиката свършва и остава единствено безнадеждността.

За Гарет срещата с непозната във въртящия се ресторант на „Спейс Нийдъл“ и вечерта, прекарана в наблюдаване на изкуствените звезди от одеялото на бетонния под в Планетариума, бяха повече от достатъчни, за да разбере, че първоначалният му план да се срещне със Софи само веднъж бе доста късоглед. Любопитството бе отстъпило място на увлечението и сега той искаше да прекарва с нея колкото се може повече време. Чувстваше се леко глупаво, че й беше позволил така да го обсеби, но десет минути след като остави Софи пред дома й след втората им среща, реши, че е време да я покани да излязат отново. Спря на един празен паркинг и извади мобилния си телефон. Софи му беше споменала преди това, че много успешно общува с Евлин с помощта на електронни съобщения, затова й изпрати кратко съобщение хей така, за развлечение. Докато натискаше бутоните на малката клавиатура, му хрумна, че не беше канил никого така писмено от времето, когато остави бележка на чина на едно момиче в пети клас, в която то трябваше да огради с кръгче „да“ или „не“ в отговор на предложението му да се разходят с велосипеди след училище.

Докато натискаше „Изпрати“, реши, че писмената покана му харесва много повече, защото не трябваше да седи в стаята и да наблюдава реакцията й, когато получи съобщението.

„Свободна ли си утре?“, написа той.

След тридесет секунди пристигна отговорът, който го разсмя.

Безплатна ли? Не, не съм безплатна^[1]. Нито съм евтина.

Ха! Мога ли да те видя пак? Вечеря в 7???

Съжалявам. Трябва да работя. Моят помощник е извън града.

Нещо против да се отбия в магазина ти тогава?

Гарет очакваше бърз отговор, но Софи му върна съобщението едва след няколко минути и резкият й отговор го свари неподготвен.

Да… имам против.

Надявайки се, че се шегува, Гарет бързо изпрати друг кратък текст:

Значи отговорът е твърдо не???

Да… съжалявам.

Гарет седеше в колата си и гледаше втрещено думите, като внезапно се почувства както едно време в пети клас, когато онова момиченце бе заградило „не“ с дебел червен флумастер, а после бе пуснало бележката през цялата класна стая, за да я прочетат всички.

Стомахът му се сви на топка. Толкова беше сигурен, че на Софи й е било приятно по време на двете им срещи, че просто не му се вярваше, че тя не иска да го види отново. „Какво пък — помисли си той, — не съм специалист по жените. Може би просто е била любезна.“ След петминутна вътрешна борба да изпрати ли ново съобщение, Гарет реши да се откаже. Освободи скоростта, излезе на пътя и се прибра у дома.

 

 

Час по-късно, легнала на леглото си, Софи препрочиташе последното съобщение, което бе изпратила на Гарет. „Да… съжалявам.“ Щеше й се да беше се изразила някак по-деликатно. Не че не искаше да го види отново; просто не искаше да се виждат толкова скоро. Софи и преди беше имала връзки, които бързо бяха набирали скорост, но пък и бяха приключвали също толкова бързо, а точно това й се искаше да избегне с Гарет, ако изобщо беше възможно.

През следващите тридесет минути Софи остана просната на леглото, с телефон в ръка, в очакване, че Гарет ще й изпрати друго съобщение, но нищо не идваше. След още половин час тя се разтревожи, че той може изобщо да не я покани повече, предаде се и изфабрикува свое послание:

Хей, Гарет! Къде изчезна?

Тъй като и Гарет седеше до телефона си, отговорът му пристигна почти веднага.

Седя си тук и се опитвам да разбера къде сгреших.

Тоооолкова съжалявам! Понякога съм непохватна. Но и аз искам да те видя. МОЛЯ ТЕ, ела утре в магазина. Ще ми помогнеш да правя фъдж!!!

Защо си промени мнението?

Просто ела в магазина след работа… Ще ти обясня.

Добре. Но само защото си падам страхотно по фъджа.

Идеално! Лека нощ!

 

 

През целия следващ ден Гарет размишляваше нервно какво ли щеше да му каже Софи за онова свое „не“, но когато вечерта се появи в „Шокола дьо Соф“, бързо разбра, че тревогите му са неоснователни. Още щом мина през вратата, Софи се приближи усмихната към него и топло го прегърна, а после го настани на едно от високите столчета до прозореца.

— Всички клиенти ли получават прегръдка? — попита той лукаво. — Ще трябва да идвам тук по-често.

— Затова ми върви бизнеса — изстреля му тя в отговор през смях.

После седна на празното столче до него и стана по-сериозна.

— Виж, за снощи. Беше просто от нерви — каза тя. — Нямам много опит с…

После забеляза върху престилката си капка засъхнал шоколад и я зачегърта с нокът.

— Със? — подкани я той, после търпеливо зачака тя да продължи.

Софи продължи да чегърта, докато не махна петното, и едва тогава вдигна очи към него, забелязвайки в същото време, че очите на Гарет бяха същият кафяв оттенък като цвета на тъмния шоколад. Имаше няколко правилни начина да завърши изречението, но не беше сигурна кой от тях искаше да сподели с мъжа, когото току-що беше прегърнала. „С общуването с красиви мъже? С разкриване на сърцето си? Взаимно споделяне на чувствата? С обвързването? С връзките изобщо?“

— С доверието — каза тя най-сетне.

Той я погледна странно.

— Нямаш ми доверие?

Тя се изкиска тихичко, като го потупа по коляното под масата.

— Не, ти имаш вид на човек, който заслужава пълно доверие. На себе си нямам доверие. Имам лошия навик да провалям връзките си, затова когато ми каза, че искаш да ме видиш толкова скоро, аз малко се изнервих, това е всичко. Предполагам, че нямам доверие на самата себе си, че няма да оплескам нещата. Разбираш ли ме?

— Мисля, че да.

Софи хвана кичур коса и го прибра зад ухото си.

— Звучи иронично, ако се замислиш. От страх да не прогоня мъжете, аз все пак ги прогонвам.

Гарет също се изкиска лекичко.

— Хайде стига. Мъжете трябва да са луди, ако се оставят да ги прогониш.

Софи харесваше звука на неговия глас. Звучеше спокойно и уверено и странно успокояващо. Харесваше и това как на страните му се появяваха трапчинки, когато едновременно се смееше и говореше.

— Същото каза и последният мъж, който дойде в магазина да ми помага да правя фъдж, и знаеш ли къде е сега? — загледа се в лицето му, за да разбере има ли отговор на въпроса й. — Нито пък аз! — разсмя се Софи. — Но съм сигурна, че е далеч оттук.

Гарет продължи да се усмихва, намирайки за странно привлекателен хумора на Софи, насочен към нея самата.

— Казах ли ти какво винаги казва майка ми за връзките?

— Избягвай ги на всяка цена, защото могат да ти донесат само мъка?

— Почти — каза той доволно. — Тя казва, че всички връзки са пълен провал, докато не дойде ред на някоя, която не е, и че именно това обяснява успеха на всички провали… че можеш да се пребориш с тях и да откриеш връзката, която ти трябва. Софи скръсти ръце със закачлива усмивка.

— А ти вярваш ли на добрата си стара майчица? Искам да кажа, че това е същата онази жена, която те накисна да се срещнеш с мен, така че можеш ли да вярваш на преценката й?

— Да. Колкото и горчиви да са провалите — а аз би трябвало да знам, защото са ми се случвали често — въпреки това се надявам, че ще се появи човекът, който ми трябва. И че това ще промени горчивината в сладост.

— Ахх — подразни го тя нежно. — Ти не само си романтик. Ти си безнадежден романтик.

— Надяващ се романтик — поправи я той. — Има разлика. И се надявам това да не е лошо.

Тя отвърна на погледа му, като се опита да прочете по очите му какво мисли.

— Не. Не е лошо — после помълча. — Просто помни какво ти казах за мен и за доверието, окей? Не ми се ще да смяташ, че само защото се виждаме за трета вечер поред, поредицата ти от провали е стигнала до своя край. Считай се за предупреден, Гарет Блек… Колкото по-дълго се срещам с някой мъж и колкото повече го харесвам, толкова по-вероятно е да направя нещо, което да оплеска всичко… — Тя отново замълча. — Неизбежно е.

Гарет стана и пристъпи към нея, като я хвана нежно за ръката.

— Ще го приема като предизвикателство — усмихна й се той, като я погледна право в очите, а после пусна ръката си. — А сега ще ми покажеш ли как се правят шоколадови сладкиши или не?

Тя наклони глава и също стана.

— Нека да бъдат шоколадови сладкиши! Последвай ме.

Софи заведе Гарет в кухнята и му преподаде няколко основни урока по правене на хубав фъдж. После преминаха към трюфелите и плодовете с глазура. През останалата част от вечерта работиха рамо до рамо, приготвяйки най-различни сладкиши за другия ден. Когато звънчето звъннеше на предната врата, Софи бързо излизаше отпред при касата, за да обслужи клиентите, но през останалото време разговаряха, дразнеха се, шегуваха се, потапяха вишни в глазура или наливаха формички, като се забавляваха по най-различни начини в кухнята.

С Гарет работата й спореше повече от обикновено. Докато затвориха магазина в девет часа, Софи беше почти приключила с приготовленията за другия ден. Единственото, което остана да ври в двулитровия двоен казан, бе една нова смес, с която Софи се занимаваше в свободното си време през последните няколко седмици. Това беше подборка от разтопени тъмни шоколади, подсладено кондензирано мляко, малко ментов ликьор и най-различни кремове, масла и захар. Докато Гарет трупаше тенджерите на тезгяха, Софи внимателно потопи пръст в шоколадовата смес, а после го облиза.

— Ела да опиташ — каза тя, махвайки на Гарет да се присъедини към нея до печката. — Работя върху нова рецепта и имам нужда от честно мнение.

Тя грабна една лъжица и я потопи в тенджерата, после я вдигна до устата му, като подложи отдолу шепа да не капне. Той се наведе и бавно опита.

— Е?

Облизвайки устни, Гарет отговори:

— Хубаво е.

А после, без да мисли, се наведе още по-близо. Софи не се възпротиви на леката му целувка.

— Не — каза той, докато се отдръпваше. — Това е повече от хубаво. Може би е най-хубавото, което съм опитвал.

Софи наведе глава настрани и се разсмя.

— Новата рецепта? Или?

— И двете — засия Гарет.