Кевин Алан Милн
Горчив шоколад (20)

Глава 20

Някои казват, че животът бил театър, а светът — тяхната сцена. Ако и вие твърдите същото, дано да разполагате с много добър дубльор.

— Къде беше! — попита Еви, когато Софи най-сетне отговори на обаждането й по мобилния телефон. — Опитвам се да се свържа с теб от цял час и веднага ме препраща към гласова поща.

— Съжалявам — отвърна Софи извинително. — Включих отново телефона си едва преди няколко минути. Гарет не спира да ми звъни и се изморих да слушам неговата мелодия. Какво има?

— Уф. Значи не си разговаряла с него днес?

Софи усети тревогата в гласа на приемната си сестра.

— Не, не сме разговаряли, откакто дойде в магазина преди няколко дни. Защо?

— Ами той сигурно се е опитвал да се свърже с теб поради същата причина, както и аз. Очевидно не си гледала вечерните новини? — попита Еви.

— Знаеш, че ги избягвам. Половината от онова, което съобщават, е направо депресиращо.

Софи чу как Еви издиша бързо през носа, като че ли потискаше смеха си.

— Съвсем вярно. Слушай, ако не си облечена за пред хора, облечи нещо. Ще дойда да те взема след десет минути. Има някои депресиращи новини, които трябва да видиш.

— Нещо… лошо ли е? — попита Софи неохотно.

— Не е лошо, просто… Почакай секунда… Джъстин! Да не си посмял да смениш канала, докато не си абсолютно сигурен, че си записал всичко на видеото! Още ли си там, Соф?

— Да.

— Та не е лошо, просто е нещо, което трябва да видиш сама. Окей? Скоро ще съм при теб.

С тежка въздишка Софи промърмори:

— Нямам търпение.

След по-малко от десет минути колата на Евлин спря на автомобилната алея пред дома на Софи. Тя натисна клаксона, за да накара Софи да слезе долу. Не след дълго отново бяха у Еви. Джъстин сменяше някаква крушка в кухнята, докато те прекосиха към хола, където плазменият телевизор беше спрян на рекламния гекон на GEICO^[1] в едър план, с отворена уста.

— Сядай — нареди Еви.

— Здрасти, Софи — каза Джъстин няколко секунди по-късно, като влезе и се пльосна на едно кресло. — Еви не ти ли е казала още?

— Нито думичка.

Джъстин потри ръце.

— Оох, тогава те чака истинска изненада. Ние вече го изгледахме към десетина пъти и…

— Млъквай — сряза го Еви. — Остави я да види сама.

Софи гледаше ту единия, ту другия. Еви хапеше устна, за да не се намръщи, а Джъстин се хилеше дяволито. Тя се чудеше как да изтълкува коренно различните им изражения, но онова особено чувство в стомаха, който като че ли пропадаше надолу, й подсказа, че каквото и да видеше по телевизията, щеше да й се догади.

Евлин се настани на дивана до Софи и насочи дистанционното към екрана.

— Ето на — прошепна тя на себе си, натискайки бутона за пускане.

Геконът на GEICO веднага оживя, изричайки със силен кокни акцент няколкото последни думи от рекламата преди нейния край. После започнаха новините в седем часа — вече почти два часа по-късно — с безупречното лице на водещия на „Канал 2“ в едър план.

— Здравейте отново с новините на „Канал 2“ — каза той самоуверено с шлифована усмивка. — Аз съм Кип Уейвърли.

Като че ли съвсем на място, широката усмивка на водещия внезапно стана по-замислена, почти меланхолична.

— Местните новини днес ще чуем специално от Лори Ейкърс в Такома. Лори?

Щом чу Такома, по гърба на Софи пробяга студена тръпка.

На екрана се появи елегантно облечена млада жена на около двадесет и няколко години, с перфектен маникюр, застанала пред пощенския клон, в който Софи ходеше всяка седмица. Русолявата й коса се развяваше леко от вятъра.

— Благодаря ти, Кип — каза тя много сериозно. — В тези дни на икономически предизвикателства, когато вниманието се фокусира предимно върху процента на безработицата, бизнес фалитите и просрочените ипотеки, лесно е да пропуснеш факта, че зад цифрите, в сърцето на фактите се крият хора. Обикновени хора, които се опитват да поминуват някак си, преследвайки американската си мечта за щастие — Лори замлъкна драматично, за да нацупи устни. — Но какво става, когато мечтата вече не изглежда възможна? Когато щастието ви се струва непостижимо? Някои от вас може би ще се осланят на семейството и приятелите си за подкрепа. Други ще се обърнат към религиозни съветници и духовни ментори. Но колцина ще се обърнат към широката публика? Вероятно няма да са много… поне един човек обаче в границите на района на голям Сиатъл копнее за зрънце надежда от другите.

Софи заби нокти в дивана, докато репортерката показваше брой на „Сиатъл Таймс“.

— Благодарение на наш зрител, който насочи вниманието ни към една необикновена обява, тази вечер съм тук, за да ви разкажа какъв отчаян зов за помощ беше отправен към всички нас.

Тук се включи Кип Уейвърли:

— Извинявай, Лори. Обява ли каза?

— Точно така, Кип. През последните няколко седмици се публикува анонимна обява от типа „търси се“ в раздела за обяви на „Сиатъл Таймс“. Нека ти прочета тази кратка — но затрогваща — молба.

Лори отново замълча, докато вдигаше вестника така, че да може да прочете обявата, без да закрива лицето си, и после бавно зачете думите, добавяйки драматичен акцент навсякъде, където беше възможно:

— „Търси се: щастие. Моля помогнете ми да открия онова, което изгубих. Изпращайте предложенията си на Пощенска кутия 3297, Такома, Вашингтон 98402. Само трайно щастие, моля. Нищо преходно.“

— Ау — обади се Кип от студиото. — Никога нямаше да ми хрумне да се обърна към обявите, за да намеря щастие, но предполагам, че когато човек наистина има нужда от помощ, той търси, където може.

— Наистина „ау“, Кип. Застанала съм пред пощенския клон, където живее анонимният подател на обявата и където, да се надяваме, той ще получи отговорите си — от всички нас, — което ще му помогне да се справи с очевидно труден период в живота си. Надяваме се да открием кое е това лице и да видим не можем ли да направим нещо повече, за да му помогнем, но междувременно, ако искате да отговорите на тази обява, ще откриете адреса на нашата уебстраница в долната част на екрана. Нека му покажем, че търсенето на щастие е живо тук, в сърцето на Пюджет Саунд. На живо от Такома, Лори Ейкърс. Кип?

— Благодаря ти, Лори — Кип кимна замислено, а после се обърна към най-близката камера. — А за анонимното лице, което е пуснало тази необикновена обява, ако ни гледа, ще добавя, че го подкрепяме в мислите си и се надяваме да намери онова, което търси.

След още една кратка пауза цялото поведение на Кип се промени за част от секундата. Внезапно той отново разцъфтя в усмивка.

— А сега да преминем към другите местни новини. „Сиатъл Суперсоникс“ научи днес, че…

Еви изключи телевизора.

Софи остана да зяпа като замаяна тъмния екран.

— Да копнееш за зрънце надежда от другите? — каза тя най-сетне, повтаряйки думите на Лори. — Щастието е живо тук, в сърцето на Пюджет Саунд? И това минава за новина? Те си съчиняват история там, където тя не съществува.

— Е, за това им плащат — отбеляза Джъстин.

Софи не му обърна внимание.

— Не знам да се смея ли, или да плача.

— Както и ние — призна Еви. — Джъстин се смя, а аз все още се колебая.

Софи се изправи и закрачи напред-назад из стаята, а челюстта й се стегна.

— Знаете ли какво? Бясна съм! „Благодарение на наш зрител“ — каза тя. — Не се и съмнявам кой е той.

— Мислиш, че е Гарет ли? — попита Еви.

— Разбира се, че е Гарет! Какъв прикрит, заговорничещ… о, бясна съм му! Казах му, че може да пусне обявата само в „Таймс“, а той си е измислил начин да заобиколи това правило.

Джъстин се изкиска.

— Всъщност идеята е направо блестяща.

Евлин му хвърли поглед, с който го предупреждаваше да не се намесва.

— Само казвам — промърмори той.

Докато Еви хвърляше на Джъстин с очи още едно безмълвно предупреждение, Софи включи телефона си и откри, че има десет пропуснати обаждания и шест нови текстови съобщения. Тя не си даде труд да изслуша гласовата поща. Вместо това набра номера на Гарет.

Той отговори още на първото позвъняване.

— Получи ли съобщенията ми? — каза той веднага с леко паникьосан глас.

— Как можеш да ми причиняваш подобно нещо — простена тя, а после подхвана малка тирада: — Дори никой да не знае, че това съм аз, положението е достатъчно неловко! Новинарката говореше за обявата като за дело на някой обезверен луд, който са хваща за сламка. Невероятно. От всички гадни неща, които си ми причинил, това е черешката на тортата!

— Софи! — повиши той глас, за да я надвика. — Прочети съобщенията ми. Аз съм не по-малко изненадан от теб. Опитах се веднага да ти се обадя, щом изгледах новините, но не можах да се свържа с теб.

— Игнорирах те… и с основание. Само ми причиняваш проблеми.

— Тревожех се, че ще заподозреш мен, и затова веднага ти се обадих.

Тя не го слушаше, или пък ако го слушаше, не вярваше на думите му.

— Ами ако открият, че това съм аз. Ами ако при разследването на историята пуснат лицето ми на цял екран? Тогава какво? Не помисли ли за това, преди да продадеш историята на вечерните новини? А ако им кажа, че всъщност ти си пуснал обявата? Смяташ ли, че на пациентите ти ще им хареса да научат от Лори Ейкърс, че техният лекар е най-нещастният човек на планетата?

— Тя не каза това — възпротиви си той.

— Е, като нищо би могла! Гарет, ами ако проследят всичко това до мен?

Той помълча, преди да отговори:

— Сигурно ще е добре за бизнеса ти.

— Непоносим си!

— Шегувам се, Соф. Честно казано, никой няма да открие, че обявата има нещо общо с някой от нас. Вече се обадих на вестника да спра обявата и много ясно дадох да се разбере, че ако разкрият на някого самоличността на човека, който я пуска, ще ги съдя до дупка.

Софи продължаваше да крачи из хола на Евлин и Джъстин. Тя издиша бавно в опит да се успокои:

— Аз просто… не мога да повярвам, че си го направил. Сделката ни отпада, Гарет. Няма да има среща. Не и след това.

Когато Гарет проговори отново, гласът му беше много по-тих, може би с надеждата, че като промени тона си, ще привлече повече вниманието й.

— Софи — каза той тихо. — Ще повтарям това, докато го проумееш. Нямам нищо общо с това. Честно казано, би било много хитро от моя страна да постъпя така. Подло и нечестно, но хитро. Кълна ти се обаче, че не бях аз. Знаеш, че има хора, които четат вестника. Всъщност никак не са малко. И всеки един от тях би могъл да се впечатли от обявата за щастие и да реши да съобщи за нея на медиите. Но аз не съм го направил.

На Софи й се виеше свят. Искаше й се той да е виновникът, лошото момче, което да обвини за всичко. Трябваше й още една причина, за да го мрази след всичко онова, което й бе причинил, но знаеше, че й казва истината. Въпреки това продължи да мълчи, след като той приключи с обясненията си.

— Софи?

— Чувам те — измърмори тя след известно време.

— Вярваш ли ми?

— И защо да ти вярвам?

— Защото е истина.

— Е… не ми се иска — призна си тя честно.

— Но?

— Все още не съм решила.

— Значи… сделката ни. Все още е валидна?

— Добре — каза тя неохотно. — Но само защото съм свикнала да спазвам обещанията си. За разлика от други мои познати.

— Ох, от това ме заболя малко.

— По дяволите — каза тя и за пръв път се отпусна, откакто Лори Ейкърс си беше отворила устата. — Предполагаше се да те заболи много.

— Е, благодаря, че ми се обади. Даже когато крещиш по мен, ми е драго да ти чувам гласа.

На Софи й се искаше да я види как завъртя очи.

— Лека нощ, Гарет.

— Лека нощ, Софи.