Кевин Алан Милн
Горчив шоколад (18)

Глава 18

Вашият най-голям успех е влечението ви към неуспех.

— Закарай ме в магазина — каза Софи с безизразен глас от предната седалка на полицейската кола на Елън.

Вече близо двадесет минути въртяха безцелно из града, докато Софи се мъчеше безмълвно да проумее защо нещата с Гарет бяха потръгнали на зле. След като обаче опасенията й, че го е изгубила окончателно, се бяха оправдали, тя предпочете някакъв по-различен начин за освобождаване на напиращите у нея чувства от возенето по мръкнало в кола и плача. Освен това й бе хрумнала една идея, която може би щеше да й помогне именно за това.

— Моля? — отвърна Елън.

— В „Шокола дьо Соф“. Трябва да ида там и да се подготвя за утре.

Евлин запротестира от задната седалка:

— Соф, разсипана си и си насред развихряща се лична криза. Работата може да почака.

Софи я погледна твърдо:

— Магазинът не бива повече да остава затворен. Освен това смятам, че за мен работата ще има терапевтичен ефект.

— Правенето на шоколадови бонбони може да е всичко, но не и терапевтично — изкиска се в отговор Евлин. — Ако става дума за ядене на шоколадови бонбони, тогава мога да се съглася.

— Просто ме закарайте там. Имам нова рецепта, която искам да опитам в чест на Гарет.

Елън включи на скорост.

— Ще направиш нещо сладко в негова чест?

— Не точно — отвърна Софи тихо, а колелцата в главата й вече се въртяха, комбинирайки компонентите за новото й „лакомство“.

Когато пристигнаха в магазина, Евлин предложи да остане и да помогне на Софи в подготовката.

Елън остана, колкото да напомни на Софи, че всичко накрая ще се уреди.

— Господ държи кормилото — настоя тя, — дори и когато ти се струва, че корабът ти потъва. Просто не спирай да вярваш, че капитанът знае по-добре от теб накъде сте поели и с течение на времето ще стигнеш там, където трябва да бъдеш.

Това беше първото нещо, което разсмя Софи тази вечер.

— Ако Господ насочва този кораб, веднага скачам от него — отвърна тя. — Или това, или пък направо ще вдигна бунт. Но не Господ бе този, който разби сърцето ми. Гарет го направи.

— Остави времето да си свърши работата, Бонбонче — посъветва я Елън тихо. — Дай си време.

След като Елън си тръгна, Софи остави Евлин да прави новите партиди фъдж, наред с най-различни бонбони с ръчна глазура, докато тя самата се зае с нововъведението си. Час по-късно, малко след 11 вечерта, Софи беше готова с първата партида сладки с късметчета. Липсваха само самите късметчета.

За целта тя седна на бюрото в офиса си и извади лист хартия, който наряза с ножица на малки бележници. После започна да ги запълва с онова, което й идваше наум. Реши, че първото беше направо бижу. „Някои хора са щастливи в любовта. Вие не сте сред тях.“ Второто също я накара да се усмихне. „Животът ви ще се разпадне в мигновение на окото. Не мигайте!“

След това думите потекоха като река, докато накрая всяко листче се изпълни със своето неповторимо късметче за нещастие. Софи пъхна бележчиците в сладките и занесе подноса да ги покаже на Евлин, чиято уста беше пълна с тесто с фъстъчено масло.

— Искаш ли да ги опиташ?

Евлин преглътна.

— Сладки с късметчета с шоколадова глазура? Това ли е новата ти идея? Не ми се иска да ти съобщавам новината, но съм почти сигурна, че са правени и преди.

— Не и такива — отвърна Софи с усмивка. — Това не са сладки с късметчета за щастие. Това са сладки с късметчета за нещастие. Предполагам, че ще забележиш разликата.

Евлин сви рамене и взе една сладка. Докато наблюдаваше изражението на лицето на приятелката си, когато отхапа от нея, Софи разбра, че рецептата е успешна. Минута по-късно Евлин изплю сладката.

— Ужасна е!

— Както казах вече, направена е… в чест на Гарет. Какво пише на листчето?

Евлин разрови трохите и извади късметчето. „Както сладката в ръката ви, така и вашият любовен живот ще се изрони на трохи, оставяйки лош вкус в устата.“ След като го прочете, Евлин вдигна очи и сбърчи чело:

— Депресиращо е…

— Да.

— Кара ме да се съмнявам малко в Джъстин.

— Виждаш ли — каза Софи и се усмихна отново. — Терапевтично е. Обикновените сладки с късметчета преливат от оптимизъм. Но не и тези. Една здравословна доза реализъм за онези от нас, които са обикаляли достатъчно наоколо, за да знаят, че щастието е просто илюзия.

— Не бих отишла чак толкова далеч — запротестира Евлин.

Софи само сви рамене.

— Аз пък бих.