Отлитането на птиците (Якутска приказка)

Едно време всичките прелетни птици живеели постоянно на юг. Но когато им станало тясно и горещо, те свикали събрание и една птица почнала да говори:

— Тясно ни стана, храната не стига, от горещината яйцата ни се развалят, рожбите ни намаляват. Я да си намерим друго място за през лятото.

— Хайде — съгласили се другите птици, — но трябва да пратим някого да види и избере хубави и удобни места.

Избрали жерава, птица важна, почтена, умна, предпазлива, която умее хубаво да лети и чудесно да ходи с дългите си крака. Дали на жерава три години срок, защото трябвало да обиколи и разгледа три страни: запад, север и изток. Жеравът отлетял.

Минали три години. Една нощ жеравът долетял, тозчас отишъл при жена си и рекъл:

— Прекрасни места намерих на север — обширни, просторни и прохладни. Там има храна, колкото щеш. Може да се навъдят много птичета. Но аз не съм глупак. Утре на общото събрание на птиците ще заявя, че на север е по-лошо, отколкото където и да е другаде, сетне ние само с тебе ще отлетим на север и там ще заживеем славно. Никой няма да ни пречи!

Имало една малка смела птичка — патичка богоргоно. Когато жеравът разказвал на жена си за северните страни тя случайно прелетяла покрай гнездото им, чула целия разговор и си помислила:

— Гледай ти, какъв негодник! Но на събранието аз хубаво ще го наредя.

Събрали се всички птици, малки и големи, на съвет. Жеравът захванал да разказва какво е видял през време на полета си.

— Бях — рекъл той — на запад и на изток. Там е като тук: тясно, горещо, храната малко. Сетне отлетях на север, но едвам се върнах жив. Там е ужасно студено — вечни мъгли, няма лято, само зима. Растителност няма никаква. Освен това по ония места има огромни хищни птици с клюн като коса и с ей такива нокти. Те са лакоми и жестоки. Ако отидем на север, никой от нас няма да се върне.

— Ами ти как се върна? — изведнъж запитала патичката и сетне, като се обърнала към събранието, продължила: — Не му вярвайте, той лъже. Миналата нощ разказваше на жеравката съвсем друго нещо. Той иска да запази хубостите на северните страни само за себе си, само той иска да развъжда пилета. Аз случайно узнах неговите лоши намерения.

— Как смееш да ме позориш пред такова почтено събрание? — извикал жеравът и като скочил от мястото си, се хвърлил върху патичката. Додето едрите птици се притекат на помощ на патичката, жеравът я пребил. Навехнал й краката и навярно щял да я убие, но събранието я спасило.

Птиците рекли на жерава:

— Жераве, жераве, ти напразно се толкова горещиш, туй за туй преби бедната патичка. Ние не одобряваме това, което направи — и тя е семейна птица. Гледай, тя е ни жива, ни умряла. Не, ние сега не ти вярваме!

След като се поуспокоили малко, птиците отново обсъдили въпроса и решили: ако жеравът наистина говореше истината, нямаше така да се озлоби срещу малката птичка. Ясно е, че бедната патичка е казала онова, което е чула. Затова трябва пак да изпратят някого на север. Нека отиде там орелът, птица умна, далновидна и храбра. Той лети бързо. Ще му дадат срок една година. А патичката нека се лекува и храни за сметка на жерава, който занапред не бива да се саморазправя, както си знае, а да чака решението на събранието!

Орелът литнал на север. Точно след една година, през пролетта, той се върнал. Птиците пак се събрали. Орелът съобщил, че е намерил на север прекрасни обширни и прохладни места, където има храна в изобилие. За отглеждане на малките имало много удобни места. Там нямало никакви страшни птици, за каквито разправял жеравът.

Без да губят време, птиците се приготвили да отлетят на север. Но щом се наканили да потеглят, пред тях се явила патичката, куца и с навехнато крило.

— Братя — рекла тя, — искам нещо да ви кажа. Миналата година пред вас жеравът ме преби, без да съм виновна, само защото казах истината. Сега вие отлитате, а къде ще се дяна аз, болна, и при това със семейство? Тука без дружина аз ще загина. Имайте милост! Решете какво ще стане с мене, додето не сте отлетели!

— Да, тя казва истината — рекли всичките птици. — Наистина ще загине, ако някой не й се притече на помощ. Срамота е да оставим сестра си да загине. Но тъй като за нейната безпомощност е виновен лъжливият жерав, той трябва да понесе такова наказание: отсега нататък, додето свят светува, той ще мъкне на гърба си до северните страни и назад патичката богоргоно.

И оттогава при полета на север и назад патичката каца върху гърба на жерава. И затова жеравът рядко долита до далечния север. Той отмалява преди другите птици, защото носи патичката на гърба си.