Защо животните се различават едно от друго (Нанайска приказка)

Видели животните, че ловците ги трепят лесно. Събрали се и захванали да разсъждават какви трябва да бъдат занапред, че да не могат ловците да ги хващат. След дълги спорове решили така:

— Лосе, за да не те убие ловецът, трябва краката ти да станат дълги и бързи.

— Хубаво — казал лосът.

— Еленко, за да не те издебне ловецът, трябва да имаш остър слух и нюх.

— Добре — рекъл еленът.

— Кошуто, за да не те убие ловецът, трябва тялото ти да стане леко, а краката ти — тънки.

— Съгласна — отвърнала кошутата.

— Лисо, тъй като тялото ти е малко, а краката къси, ти трябва да станеш най-хитрото животно, за да не може ловецът да те хване.

— Хубаво — отговорила лисицата.

— Видро, ти мъчно ходиш по снега, живей повече във водата, за да не може ловецът да те хване.

— Добре — съгласила се видрата.

— Зайко, лете козинката ти нека бъде сива, а зиме бяла, за да не може ловецът да те забележи.

— Хубаво — отвърнал заекът.

— Самуре, твоята кожа е най-скъпа, тебе всякога много ще те търсят — крий се в хралупите и във водата.

— Съгласен — отвърнал самурът.

— Язовецо, краката ти са къси и ти не можеш да ходиш по дълбокия сняг — живей в дупките, за да не може ловецът да те хване.

— Хубаво — отвърнал язовецът.

— Американска мецо, и ти живей като язовеца.

Но американската мечка не чула добре какво й думали и затова ловецът лесно я хваща.