Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- , 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel(2019)
Издание:
Заглавие: Приказки на северните народи
Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1956
Тип: приказки
Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Редактор: Зорка Иванова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Любомир Зидаров
Коректор: Евгения Кръстанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010
История
- —Добавяне
Върху брега на една голяма река имало къщурка. В къщурката живеела стара бабичка. Тя си имала момиченце-внучка, едно рунтаво кученце и една зелена жаба.
Момиченцето прекарвало хубаво при баба си. Тя го обичала, треперела над него, обличала го в хубави дрешки, хранела го с хубави яденета.
Рунтавото кученце живеело по-зле. Бабата не го жалела много — карала го да работи и го хранела как да е, само с огризки.
А пък жабата живеела съвсем лошо. Бабата не я обичала, не я жалела. Жабата работела денем и нощем — мъкнела вода, сечела дърва, а си лягала гладна и да спи.
Веднъж бабата цял ден ругала жабата и не й дала да хапне нито трошица. А вечерта я пратила за вода на реката — да нагребе от ледената дупка. Жабата била омаломощена, но трябвало да върви. Повикала със себе си кученцето.
Отишли заедно на реката, клекнали до ледената дупка и захванали да плачат. Гледат месечината и плачат. Плаче жабата и нарежда:
— Съжали ни поне ти, месечинке! Ква-ква-ква!… Слез при нас от небето, месечинке! Ква-ква-ква!… Прибери мене и кученцето при себе си! Ква-ква-ква!
Плакали горкичките, плакали и месечината ги чула. Чула ги, съжалила ги и се спуснала долу от небето. Право на реката се спуснала, взела кученцето и жабата, нарамила ги, пак литнала горе и застанала на мястото си.
А бабата седи в къщи, чака вода. Не изтраяла и отишла на брега. Гледа — на реката няма нито жабата, нито кученцето. Крещяла, крещяла бабата. Викала, викала кучето, ругала, ругала жабата. Никой не й отвърнал. Тогава бабата погледнала нагоре и що да види: на месечината седят нейното кученце и жабата — играят си. Бабата захванала да плаче:
— Жабке моя! Кученце мое! Аз ви хранех, аз ви жалех. Като родни чеда съм ви пазила, а вие ме изоставихте…
И макар че плакала много, бабата все пак останала без работници, самичка с внучката си.
А кученцето и жабата оттогава живеят на месечината. Погледни месечината и ще ги видиш.