Мишката (Остецка приказка)

Имало някога една мишка.

Когато настъпила пролетта, мишката намислила да иде на лов за есетра и сьомга. Наместо лодка взела една орехова черупка, а наместо гребло — лопатка за мазане на лодките със сяра.

Плувнала тя и запяла:

— Ореховата черупка ми е лодка: тьол, тьол, тьол, лопатката ми е гребълце: пол, пол, пол!

От брега на едно село децата се развикали:

— Ей, гризанке, ела насам да си похапнеш гозбица.

— Каква гозбица?

— Гозбица от щука.

— Не, не ям аз гозбица от щука.

И отминала по-нататък, като си тананикала:

— Черупката ми е лодка: тьол, тьол, тьол, лопатката ми е гребълце: пол, пол, пол!

От брега на друго село децата също се развикали:

— Ей, гризанке, спри да си похапнеш гозбица.

— Каква гозбица?

— Гозбица с патешко месо.

— Не ви ща аз патешката гозба!

И тръгнала по-нататък, като си тананикала:

— Черупката ми е лодка: тьол, тьол, тьол, лопатката ми е гребълце: пол, пол, пол!

Плавала още, каквото плавала, додето стигнала в трето село. И там децата също се развикали:

— Ей, гризанке, спри да похапнеш гозбица с хайвер!

— С какъв хайвер гозбица?

— Гозбица с чер хайвер.

— Ам, ам, ам, ам, гозбицата на бащите ми — с чер хайвер гозбица ще ям, ще ям!

Спряла на брега, сложили й ядене с чер хайвер. И мишката се заловила да яде.

Яла, яла, яла, додето коремът й се подул.

Тогава децата захванали да викат от улицата:

— Мишко, гризанке, водата отвлече греблото и лодката ти!

Мишката скочила, търтила към брега, спънала се, паднала в един кучешки трап и коремът й се пукнал.

— Момиченца, момиченца — развикала се мишката, — донесете игла с жилка, донесете игла с насмолен конец, защото коремът ми се пукна!

Момиченцата бързо дотърчали и зашили гризанка с насмолен конец и жилка. Изправили я на крака.

Като се олюлявала, гризанка отишла при своята черупка-лодчица с гребло-лопатка, седнала и тъжно заплавала по-нататък, дори песента забравила. И само лодчицата й пеела: „Тьол, тьол, тьол“, и само греблото й пеело: „Пол, пол, пол!“