Джули Гарууд
Сензацията (36)

Тридесет и пета глава

Пейтън и Фин бяха доволни да се завърнат в Бишъпс Коув. Пристигнаха късно през нощта и се стовариха изтощени в леглото, но все пак намериха сили да се любят.

На следващия ден в курорта цареше суматоха. На Пейтън й се стори, че накъдето и да се обърнеше, се виждаха хора, които работеха нещо. Алеите се разбиваха с пневматичен чук, защото следобед щяха да пристигнат бетоновозите за повторното изливане на бетона. Докато вървяха към офиса, Пейтън и Фин срещнаха един архитект и двама инженери, които бяха заети с проекта за новия плувен комплекс. Когато Лен искаше нещо да бъде свършено, той не можеше да чака. Кристофър беше казал на Пейтън, че очаква скоро да е готов с разрешенията и изкопните работи да започнат веднага след това. Фин отиде да види точно къде ще се намира басейнът, защото беше любопитен.

Луси беше в конферентната зала, заобиколена от мостри на платове. Тя беше поръчала всички мебели за бунгалата и сега беше заета с подбора на аксесоарите. Надяваше се да има две напълно завършени и с нови електроинсталации бунгала след две седмици, ако всички поръчки пристигнеха навреме. Ако се съдеше по опита на Луси с поръчването на каквото и да е било, нищо нямаше да пристигне навреме, но тя беше твърдо решена да запази оптимизма си.

След като Пейтън й разказа за случилото се в Далтън, Луси беше толкова слисана, че се отпусна на един стол, без да забележи, че на него има купчина албуми с мостри.

— Значи вече наистина свърши? — попита тя.

— Да — увери я Пейтън.

Следващата й задача беше да разкаже на Ларс и Мими. Тя извика Ларс в кабинета на Мими, за да могат и двамата да чуят новините. Те й зададоха куп въпроси и не се успокоиха, докато Пейтън не отговори на всичките, за да са сигурни, че тя не е пропуснала неволно някоя подробност.

Мими беше възмутена от новината, че бившият й съпруг се е оказал замесен.

— Глупаците вършат глупости — отбеляза тя. — Ако е знаел, че те идват тук, за да те убият, заслужава да отиде в затвора за дълго време. Радвам се, че се отървах от него.

Ларс се изправи.

— Трябва да се връщам в ресторанта. Вече съм докарал шеф Гелър до ръба на търпението му. Каза ми, че ако още веднъж спомена за сардини, ще ме удари с някоя тенджера. — Той се засмя и добави: — И ще го направи. — Той изненада Пейтън, като я целуна по бузата. — Тук много ми харесва.

— Трябва да попитам Кристофър дали иска да прегледа числата от седмицата — каза Мими.

Пейтън излезе с нея. Тя каза нещо и Мими се смееше, когато зави зад ъгъла и се блъсна в Лен. Той я хвана за раменете, за да не падне, после направи крачка назад.

— Здравейте — каза той с плътния си южняшки глас.

Пейтън набързо ги представи един на друг. С най-чаровната си усмивка, той кимна.

— Как сте?

Поставила едната си ръка на кръста, Мими вдигна глава към него и отвърна:

— Просто чудесно.

Лен блокира вратата и продължи да се усмихва на Мими. Тя го чакаше да се дръпне от пътя й, но той нямаше намерение да помръдне, така че тя се пъхна странично покрай него. Лен се обърна и я изпрати с поглед, а Пейтън го потупа по рамото, за да привлече вниманието му.

— Много се радвам да те видя — започна тя. — Очаквахме те чак след две седмици.

— Програмата ми се промени. — Той изпъна гърба си и продължи: — Говорих с Кристофър за Деби. Хайде, Пейтън, ела. Да поговорим с Луси.

Докато вървяха един до друг, той прошепна:

— Мими омъжена ли е?

— Не, свободна е — успокои го Пейтън.

— Изглежда ми огън жена.

Пейтън се съгласи.

— Такава си е.

Той направи път на Пейтън да влезе първа в конферентната зала и затвори вратата след себе си. Луси избута някакви каталози настрана, за да им освободи място за сядане.

— Значи така, за Деби — започна той.

Луси и Пейтън се спогледаха. Още един шанс ли щеше да й даде? — запита се Пейтън. Нима Лен щеше да поиска те да я приемат отново? Тя определено не можеше да издържи още едно повторение на мъчението.

— Говорих с Кристофър и проведох много дълъг разговор със Скот Касади. Той призна, че е сключил сделка с Деби да й плати процент, ако му помогне да се сдобие с Бишъпс Коув. Но той настоя, че тя е отишла при него с тази идея. Освен това твърдеше, че не е подозирал за никакви планове, свързани с вандализъм. Няма да предприемам законови действия, но той е предупреден официално и не мисля, че ще ви създава повече проблеми.

— А какво ще правиш с Деби? — попита Луси. — Ако искаш тя да се върне тук, вероятно бихме могли да… — Тя млъкна, когато Пейтън я прониза с погледа си.

— Не, говорих с баща й. Брайън ми изтъкна всички възможни оправдания на света за поведението на дъщеря си. — Той се усмихна. — Казах му да позволи на Деби да се върне в техния дом. Казах му, че Бишъпс Коув не е подходящо място за нея и че тя трябва да остане при него, докато открия подходящ проект за нея. — Той се засмя дяволито и добави: — Което няма да се случи никога. Просто исках брат ми да ме остави на мира. Чудя се как ще понесе Деби да живее при него.

— Разказа ли му какви щети причини тя тук? — попита Луси.

— Не и няма да го направя. Не искам и вие да го споменавате.

Бяха се спасили от Деби. Пейтън направо се замая от радост.

— Имам още една новина — каза той. — За сделката, която сключих с вас за този курорт. Промених намеренията си.

Пейтън усети как сърцето й се сви. Погледна Луси и видя, че и сестра й се чувства по същия начин. Бяха прекарали в курорта едва три месеца, но беше очевидно, че щяха да успеят да постигнат двайсет процента печалба за една година. Бяха имали прекалено много спънки, които бяха забавили откриването. Може би трябваше да приемат фактите и да признаят поражението си.

Лен продължи:

— Реших, че курортът ще бъде ваш.

— Много съжалявам, чичо Лен — каза Пейтън, — знам, че ти… Чакай. Какво каза?

— Казах, че курортът ще бъде ваш в края на годината, и не е нужно да ми показвате, че сте постигнали двайсетте процента печалба. Прекалено много външни фактори оказват влияние. Плюс това наистина искам да направим плувния център, а това ще отнеме доста време. Огледах какво сте постигнали досега и трябва да кажа, че независимо от всички пречки сте се справили страхотно. Смятам, че оставям Бишъпс Коув в много компетентни ръце. — Той погледна Луси и добави: — Особено ако Кристофър остане, за да ви помага в управлението на курорта.

Той събра длани, за да покаже, че е приключил изявлението си, и попита:

— Е, какво ще кажете? Съгласни ли сте?

Пейтън и Луси отговориха едновременно ентусиазирано:

— Да!

Пейтън изчака до вечерта, за да разкаже на Фин. Той се приготвяше да заминава и щеше да се върне през следващия уикенд, за да отидат да й купят годежен пръстен.

Обадиха се на неговите родители, за да им съобщят новината, и после на нейните. Първо говориха с бащата на Пейтън. Той беше въодушевен.

— Ще оставя Пейтън да каже на майка си. — Той извика жена си.

Тя дойде на телефона след минута. Поздравът й беше обичайният.

— Срещна ли някого?

Леле, помисли си Пейтън, след като се омъжеше, нямаше да чуе този въпрос никога повече.

— Ще се омъжвам…

— Не ме дразни!

— Мамо, вярно е. Фин Макбейн ми предложи да се омъжа за него и аз се съгласих.

— Фин? Нашият Фин?

— Да, нашият Фин.

— И ти ще се омъжиш?

Пейтън постави длан върху телефона си.

— Мисля, че тя е в шок.

Майка й прозвуча, сякаш цялата тежест на света е паднала от раменете й.

— О, слава богу. Най-после.

— Мамо…

— Най-после се случи.

— Майко…

— Не съм на себе си от щастие. Трябва да планираме сватбата.

— Ако Фин се съгласи, искам да се оженим в Бишъпс Коув.

— Най-после. Просто не мога да повярвам.

— Мамо, така ли говориш и на Луси и Айви?

— Направо треперя от вълнение.

— Ще ти се обадя пак. Обичам те.

Тя затвори, обърна се към Фин и каза:

— Тя е щастлива.

И това беше много меко казано.

Пейтън седна на леглото и гледаше как Фин си събира багажа.

— Какво ще кажеш за малка сватба в Порт Джеймс и празненство тук, в Бишъпс Коув. Можем да се оженим догодина.

Той поклати глава, пусна ризата, която сгъваше, и седна до нея.

— Няма да чакам цяла година. Да, можем да се оженим тук, но не догодина. Какво ще кажеш за следващия месец?

Тя се намести в скута му и обви ръце около врата му.

— След шест месеца.

— Не, следващия месец.

— Тогава през лятото. — Тя го целуна по врата, за да го разсее.

Той най-после се съгласи. Щяха да имат лятна сватба.

— Помниш ли какъв противник на брака беше?

Той я прегърна.

— Да, помня. Но бракът с теб е друго нещо… Нямам търпение да узаконим любовта си. Ще бъдеш моя.

Ще бъде? Той не знаеше ли? Тя беше негова открай време.