Джули Гарууд
Сензацията (15)

Четиринадесета глава

Фин тъкмо беше приключил с един изтощителен разпит. Нито той, нито Ронан биха могли да се държат по-мило със заподозрения Джери Тайсън и некадърния му адвокат. За Ронан беше голямо усилие на волята, защото той предпочиташе да сплаши заподозрения, вместо да се сприятелява с него, за да изтръгне информацията, която му трябваше, но в този случай друга тактика нямаше да свърши работа. Днес трябваше да очароват. Ронан отиде да вземе кока-кола за Тайсън, а Фин седеше срещу него и си бъбреше за какво ли не — от времето до бейзболните резултати.

На Фин не му трябваше много време да разбере как работи болният мозък на заподозрения. Тайсън искаше да им докаже колко е умен и Фин просто трябваше да го подтиква в тази посока три часа напред-назад, докато Тайсън се отпусна толкова много, че спря с дуелирането и започна с истинските хвалби. Беше очевидно, че се гордее с извършеното. Тайсън знаеше, че са го пипнали за две убийства, и беше наясно, че няма да се измъкне. С надеждата да стане прочут в затвора — възможност, за която Фин му беше намекнал — той им разказа за другите две жени, които беше убил. Дори обясни къде точно в парка ги беше заровил.

В крайна сметка Фин прекара целия ден с Тайсън и когато се прибра вкъщи, имаше нужда само от душ и бира… и Пейтън. Беше странно как тя постоянно изникваше в мислите му и той се улови, че се усмихва. Искаше да й се обади, но не го направи. Двамата не бяха един за друг. Тя беше осем години по-млада от него и със сигурност не споделяше деформираните му идеи за брака. Тя сигурно искаше да има семейство. Той не искаше. Двамата вървяха в противоположни посоки. Той й беше казал, че ще се мести в Далас, но сега се говореше, че може да го прехвърлят във Вашингтон. Тя щеше да живее в Бишъпс Коув поне година, а може би и по-дълго.

Той не трябваше да спи с нея. Беше позволил ситуацията да излезе извън контрол. Вярно, не съжаляваше за нищо. Нощта им заедно беше невероятна… но беше само една нощ. Фин знаеше, че ако я види отново, същото ще се случи пак. Затова не й се обади.

Докато обмисляше причините да остави Пейтън на мира, му позвъни Марк Кембъл.

— Във връзка с Пейтън — започна Марк и се поколеба.

— Да? Какво мислиш?

— Бих се оженил за нея на секундата. Това мисля. Все още съм ти ядосан, че не спомена колко невероятно красива е. Едва не припаднах, когато тя влезе в офиса ми.

— Да, да, красива е — съгласи се Фин, като не успя да скрие раздразнението си. — Вече спомена този факт предния път, като ми се обади, и двамата се съгласихме, че е така. Сега смени темата.

— Мислиш ли, че ще се съгласи да излезе с мен?

— Зависи. Имаш ли котки? Тя обожава котки. Колкото повече имаш, толкова по-голям шанс.

Марк се засмя.

— Явно ще трябва да си взема няколко.

— Тя вече живее във Флорида. Ти живееш в Брентууд. Ще бъде адско пътуване. Кажи ми защо се обади.

Вече напълно сериозен Марк каза:

— Познавам един човек, който познава един човек и той направи някои проучвания, които му възложих. Казвам ти, Фин, Албъртсън е опасен — добави той. — Но предполагам, че ти вече знаеш това. Това, което открих, е, че ходи за риба и на лов с един тип, който е още по-опасен. Казва се Рик Парсънс.

— Да, чувал съм го.

— Досието му е дълго цял километър. Няколко пъти са му предявявали обвинения за нападение, лежал е за кратко в затвора преди известно време за трафик на дрога, а най-скорошният му престой в затвора е бил за въоръжен грабеж. Не ми се вярва вече да не се забърква в неприятности. Сега работи за Албъртсън в списанието и освен това изпълнява разни негови поръчки. Тези хора са опасни и не се чувствам спокоен от това, че Пейтън ще се изправи срещу тях.

— И на мен това не ми харесва. Ще помисля какво може да се направи и ще ти се обадя.

Той точно затвори, когато телефонът му иззвъня отново. Обаждаше се Пейтън. Изненада се какво облекчение изпита, като чу гласа й.

— Не искам да те безпокоя — каза тя. — Имам само един бърз въпрос. Когато оглеждаше колата ми, забеляза ли някакви дупки от куршуми по покрива?

— Не, аз… дупки от куршуми? — Той опита да запази спокойствие. — Не, нямаше никакви дупки по покрива.

Тя измърмори нещо, което той не чу, после каза:

— Фин, някой пак е стрелял по мен.

Той не се поколеба.

— Тръгвам веднага.