Джули Гарууд
Сензацията (6)

Пета глава

Пейтън се беше върнала на изходна позиция.

Отново беше в Тексас и имаше време да обмисли на спокойствие ситуацията. Знаеше, че трябва веднага да започне да си търси друга работа, но освен това трябваше да реши какво да прави с Дрю и Ейлийн. Не можеше просто да ги забрави и да си гледа работата. Беше имала късмет да се измъкне невредима от тях и лакея им Парсънс, но ако не направеше нещо, следващата жена можеше и да няма тази възможност. Осъзна, че не разполага с достатъчно доказателства, за да отиде в полицията, обаче вярваше, че има достатъчно, за да спре двамата Албъртсън и те вече да не заплашват никого.

Нуждаеше се от юридическа консултация, но за това й трябваха пари. Адвокатите очакваха заплащане за услугите си, а тя беше без пукната пара. Пътуването до Далтън не беше евтино и беше изгълтало и последните й резерви.

Освен това се тревожеше за Мими. Приятелката й беше в отвратителна ситуация, в капана на работа, която мразеше, и на шеф, от когото се отвращаваше. Тя беше единственият човек във фирмата, на когото Пейтън беше изпратила записа, така че това я поставяше в опасност. Пейтън знаеше на какво е способен Дрю и реши да провери как е Мими.

Изпита облекчение, когато чу гласа на Мими по телефона.

— Добре ли си? — попита Пейтън. — Тревожех се Дрю да не ти направи нещо, след като е открил, че разполагаш със записа.

— Добре съм — увери я Мими. — Дрю не ми е казал и дума за записа. Мисля, че се страхува какво може да направя с тази информация. Всъщност Дрю не е говорил с никого. В деня след като ти замина, двамата с Ейлийн отведоха баща й в Европа, очевидно за да го предпазят от лошите новини. Убедили го да отнесе праха на любимата си съпруга в Неапол, града, който тя обожавала, защото двамата се оженили там. Чух това от Бриджит, която между другото намира това за много трогателно и романтично. Тя ми каза, че планират да заведат Рандолф на обиколка по всички места в Европа, които той и жена му са посетили. Бог знае кога ще се върнат. Представям си, че колкото повече време не получат лоши новини от юридическия отдел, толкова повече възможности ще има Ейлийн да спечели благоразположението на баща си и след това да те дискредитира, ако някога той научи за записа.

Мими отбеляза, че списанието си излизало чудесно и без Дрю и Ейлийн. После тя добави, че е срамота, че Ерик Суифт още не е готов да поеме управлението на компанията.

— Той е единственият нормален от всичките — натърти тя. — Реши ли какво ще правиш със записа?

— Още не. Нуждая се от юридическа консултация.

— Каквото и да направиш, внимавай — предупреди я Мими.

— Със сигурност — обеща Пейтън.