Джули Гарууд
Сензацията (33)

Тридесет и втора глава

Пейтън кипеше по целия път на връщане заради предателството на Деби.

— Чу ли я? Щяла да оправи това? И наистина си вярва, нали?

Тирадата й не изискваше участието на Фин. Той опита да скрие усмивката си, защото знаеше, че това ще я подразни допълнително, но възмущението й беше леко забавно. Тя не спря да нарежда, толкова беше бясна, че думите й направо се застъпваха.

— Мога да ти разкажа истории за някои от ужасните неща, които е причинявала на нас с Айви, когато бяхме малки. Тя е направо отровна. Чу ме, че й го казах в очите. Луси ще бъде толкова разстроена, когато открие, че Деби е оставила следите по мокрия бетон. Сега може би ще спре да й търси извинения. Стига толкова! Нали? Фин, слушаш ли ме?

— Да.

Той не каза нито дума повече, докато не се върнаха в апартамента й. Пейтън вече се беше успокоила, но когато забеляза съобщенията на телефона си, изстена.

— Имам осем съобщения на гласовата поща — каза тя на Фин. Последва го в кухнята и застана до него, докато той претърсваше хладилника. — Как мислиш, колко от тях са от бащата на Деби?

— Толкова скоро?

— О, да, тя му се е обадила веднага. Бог знае каква история е измислила. Във всички случаи се е представила като жертвата. Деби е свикнала друг да й оправя бакиите. Какво търсиш?

Той разместваше храната по рафтовете.

— Не знам… нещо. — Той извади остатъци от пиле. — Може би сандвич.

— Ще приготвя вечеря. Какво ще кажеш за спагети?

— Супер.

Във фризера имаше кутия от собствения й домашен сос с кюфтенца. Извади я и я пъхна в микровълновата. Междувременно Фин си направи един огромен сандвич, който да го засити, докато чакаше вечерята. Той ядеше за трима, а нямаше и грам тлъстина.

Пейтън се облегна на плота и каза:

— Хайде да разкажем на Кристофър за Деби утре. Да го оставим да си прекара приятна вечер с Луси.

Фин я притисна към плота, повдигна брадичката й и я целуна.

— Аз не искам приятна вечер. Искам вечер, пълна със секс, и съм сигурен, че Кристофър иска същото.

Тя обви ръце около врата му.

— Мъже. Мислите само за секс, нали?

— Така си е — съгласи се той. После я целуна отново. Без да откъсва устни от нейните, я поведе към спалнята. Не можеше да й се насити и докато се любеха, не спираше да й повтаря колко я обича.

Напълно задоволена, тя лежеше върху него, докосваше с устни врата му и гъделичкаше ухото му с език. Той я прегърна по-силно и каза:

— Жени. Само за секс мислите, а?

— О, да — въздъхна тя.

Той я плесна леко по дупето.

— Гладен съм.

Тя стана от леглото с неохота, облече един къс халат и го последва в кухнята. Фин беше облякъл карираните си боксерки и нищо друго. Как можеше някой да изглежда толкова добре постоянно? Тя мина покрай огледалото и се намръщи. Косата й беше разрошена и заплетена. Отби се в банята, за да се вчеше и да се пооправи, и след десет минути отново имаше човешки вид.

Двамата изядоха с апетит спагетите със соса, салатата и хрупкавите хлебчета, които Пейтън затопли във фурната. Не беше изискана кухня, но Фин я хареса много. След като разчистиха чиниите, тя се сви на дивана и двамата прослушаха съобщенията си от гласовата поща.

Първото съобщение на Пейтън беше от Дженсън, собственика на ресторанта в Брентууд, където беше работила като помощник-готвач. Той имаше интересно предложение. Надяваше се тя да му изпраща от шоколадовите си курабийки, за да ги продават в ресторанта.

— Клиентите направо ме умоляват да ги продаваме пак — обясняваше той. — Харесват вкуса им и мъдростите, които поставяше вътре в тях. Можеш да ни ги изпращаш замразени и ние да ги печем тук. Ти определяш цената, скъпа. Търсенето е такова, че клиентите са готови да ги купят колкото и да струват.

Това беше интересна възможност и колкото и да беше заета през следващите месеци, тя можеше да се справи с това. Още се усмихваше, когато натисна бутона за следващото съобщение. Усмивката й бързо се стопи. Гласът на Рандолф Суифт беше мек и колеблив.

— Тук имаме ситуация, която бих искал да обсъдя с вас. Научихме, че Дрю Албъртсън планира да ни съди за неправомерно уволнение, уронване на доброто име, оклеветяване и всякакви щети, за които се сети. Опитите му да спечели хората на своя страна не постигат успех и той е решил да предприеме отчаяни мерки. Очевидно смята да твърди, че сме имали устен договор. Според моите източници вие също ще бъдете намесена като ответна страна. Ще ви трябва адвокат, разбира се, за който ще платя аз, не се тревожете. Ако нямате адвокат, мога да ви препоръчам няколко.

Той замълча, сякаш изчакваше тя да осмисли цялата тази информация, преди да стигне до най-същественото в обаждането си.

— Адвокатите на компанията, а те са доста на брой, биха искали да говорят с вас за делото. Може да се наложи да подадем контраиск. Мисля, че е много важно да се срещнете с тях, така че ви моля да дойдете в Далтън възможно най-скоро. Те също така смятат, че на Дрю може да му бъдат предявени криминални обвинения и вашите показания биха били от първостепенно значение. Знам, че това е огромно неудобство за вас, но ще се опитам да ви улесня възможно най-много. Ще изпратя частния самолет на компанията да ви вземе и ще поема всички разходи. — Той звучеше, сякаш се кани да затвори, но случайно се е сетил за още нещо. — О, и докато сте тук, се надявам да поговорите с двете жени, които също като вас са били подложени на сексуален тормоз от Дрю. Те се колебаят да свидетелстват и мисля, че вие можете да им помогнете, Пейтън. Моля ви, обадете ми се.

Пейтън го изслуша още веднъж, като опитваше да не изпадне в паника. Никога досега не я бяха съдили и тази перспектива я плашеше. Записа съобщението, защото знаеше, че Фин ще иска да го прослуша. Той нямаше да се зарадва на пътуването й до Далтън, но тя трябваше да го направи и беше сигурна, че той щеше да я придружи. Не беше сигурна как да му каже, затова реши да изчака до по-късно. Никога не прави сега това, което можеш да отложиш. Това беше новото й мото.

Тя бързо провери останалите съобщения и се оказа права. Бащата на Деби се беше обадил два пъти, за да говори с нея за малкото недоразумение, което искаше да изясни.

След като проведе своите разговори, Фин се прозя и я издърпа на крака.

— Да си лягаме.

— Ще изслушаш ли едно нещо преди това? — попита тя. Подаде му телефона и изчака.

Той изглеждаше сънен, когато съобщението започна, но само след минута беше напълно буден.

— Какво, по дяволите? Негодникът си мисли, че може да те съди? Няма да ходиш в Далтън. Това, което ще направиш, е да се обадиш на адвоката си. Марк ще се погрижи за това.

— Фин.

— Не опитвай да спориш.

Тя не опита да му изтъкне аргументи. Остави го да излее възмущението си, а тя в това време отиде в банята да си измие зъбите и да се намаже с лосиона си за тяло. Отне му известно време да се успокои, по-дълго отколкото на нея, но когато Пейтън си легна, той изглеждаше доста по-спокоен.

Тя се намести в прегръдката му.

— Ти кога трябва да се връщаш на работа?

— В отпуск съм. Имам още една седмица. Или две, ако поискам.

Тя си пое дълбоко дъх, преди да подеме темата.

— Ще отида в Далтън.

Той отново започна тирадата си. Този път тя го прекъсна.

— Ти ще дойдеш с мен, нали?

— По дяволите, да, разбира се — въздъхна той отчаяно.

— Благодаря.

Той я погледна с подозрение.

— Знаеше, че ще дойда, нали?

Тя не му отговори. Просто го целуна по бузата и се усмихна.

 

 

На следващата сутрин Фин занесе найлоновия чувал с ботушите в офиса на Кристофър и затвори вратата. След като му разказа какво се беше случило и му обясни, че от него зависи дали ще информира полицията, Кристофър прибра чувала в един шкаф и го заключи. После взе телефона, за да информира Лен. Междувременно Пейтън разказа на Мими и Луси за малкия план на Деби.

Луси вдигна ръце.

— Без повече втори, трети или четвърти шансове. Край с нея.

— Ще се обадиш ли на Айви? Тя определено ще иска да чуе това, но на мен ми писна да говоря за Деби и нейните драми.

— Добре, ще й се обадя довечера.

— Ще отсъствам няколко дни — съобщи Пейтън. — Трябва да свърша някои неща.

Луси кимна. Мислите й бяха заети от проблема с Деби и тя не попита Пейтън какви неща има да свърши сестра й.

— Ще говоря с Кристофър — каза тя и се втурна да говори с него, преди той да е излязъл от офиса си.

Мими беше по-подозрителна.

— Какво ще правиш, за което не искаш тя да научава?

Вместо да й отговори, Пейтън й подаде телефона си.

— Чуй какво съобщение ми е оставил Рандолф Суифт.

Мими едва не изпусна телефона.

— Ще те съди? Този негодник си мисли, че може да те съди?

Пейтън побърза да затвори вратата, за да не ги чуе някой, особено Луси. Сестра й си имаше достатъчно грижи и без тревогите за съдебен процес.

— Устен договор? Кого ли ще заблуди? Кога заминаваш? — попита Мими.

— Не знам. Фин ще резервира билетите.

— Значи няма да използвате фирмения самолет?

— Попитах го и той каза: По дяволите, не!

— Внимавай много и ако се нуждаеш от нещо, ми се обади, дори и да е посред нощ. Пази си гърба — добави тя. — И още нещо, Пейтън.

Пейтън беше тръгнала към вратата, но спря.

— Да?

— Той знае, че ще отидеш в Далтън.